Ordsprogene 29
1 Den Mand, som forhærder sin Nakke, vil tidt blive straffet; hastelig skal han sønderknuses, og der skal ingen Lægedom være.
Човек, който често е изобличаван, закоравява врата си. Внезапно ще се съкруши и то без поправление.
2 Naar der bliver mange retfærdige, skal Folket glædes; men naar en ugudelig hersker, skal Folket sukke.
Когато праведните са на власт, людете се радват; Но когато нечестивият началствува, людете въздишат.
3 En Mand, som elsker Visdom, glæder sin Fader; men hvo, som omgaas med Skøger, vil øde sit Gods.
Който обича мъдростта, радва баща си, Но който дружи с блудници, разпилява имота му.
4 En Konge befæster Landet ved Ret; men en Mand, som tager Gaver, nedbryder det.
Чрез правосъдие царят утвърждава земята си. А който придобива подаръци я съсипва.
5 En Mand, som smigrer for sin Næste, udbreder et Garn for hans Fødder.
Човек, който ласкае ближния си, Простира мрежа пред стъпките му.
6 Den onde Mands Overtrædelse er ham en Snare; men den retfærdige kan fryde og glæde sig.
В беззаконието на лош човек има примка. А праведният пее и се радва.
7 En retfærdig kender de ringes Sag; den ugudelige forstaar sig ikke paa Kundskab.
Праведният внимава в съдбата на бедните; Нечестивият няма даже разум, за да я узнае.
8 Mænd, som ere Spottere, ophidse en Stad; men de vise stille Vreden.
Присмивателите запалят града, Но мъдрите усмиряват гнева.
9 Naar en viis Mand gaar i Rette med en taabelig Mand, bliver denne vred og ler, og der bliver ingen Ro.
Ако мъдър човек има спор с безумен, Тоя се разярява, смее се и няма спокойствие.
10 Blodgerrige Mænd hade den retsindige; men de oprigtige drage Omhu for hans Liv.
Кръвопийци мъже мразят непорочния, Но праведните се грижат за живота му.
11 En Daare udlader al sin Hidsighed, men en viis skal omsider stille den.
Безумният изригва целия си гняв, А мъдрият го задържа и укротява.
12 Naar en Hersker agter paa Løgnens Ord, blive alle hans Tjenere ugudelige.
Ако слуша управителят лъжливи думи, То всичките му слуги стават нечестиви.
13 En fattig og en Undertrykker mødes; Herren giver begges Øjne Lys.
Сиромах и притеснител се срещат: Господ просвещава очите на всички тях.
14 En Konge, som dømmer de ringe efter Sandhed, hans Trone skal stadfæstes evindelig.
Когато цар съди вярно сиромасите, Престолът му ще бъде утвърден за винаги.
15 Ris og Revselse give Visdom; men en Dreng, som overlades til sig selv, beskæmmer sin Moder.
Тоягата и изобличението дават мъдрост, А пренебрегнатото дете засрамва майка си.
16 Naar der bliver mange ugudelige, bliver der megen Overtrædelse; men de retfærdige skulle se paa deres Fald.
Когато нечестивите са на власт, беззаконието се умножава, Но праведните ще видят падането им.
17 Tugt din Søn, saa skal han skaffe dig Ro og bringe din Sjæl Glæder.
Наказвай сина си, и той ще те успокои, Да! ще даде наследство на душата ти.
18 Naar der ikke er profetiske Syner, bliver et Folk tøjlesløst; men den, som bevarer Loven, han er lyksalig.
Дето няма пророческо видение людете се разюздават, А който пази закона е блажен.
19 Med Ord tugtes ikke en Træl; thi han mærker det nok og svarer ikke.
Слугата не се поправя с думи, Защото, при все че разбира, не обръща внимание.
20 Ser du, at en Mand er hastig i sine Ord, da er der mere Forhaabning om en Daare end om ham.
Видял ли си човек прибързан в работите си? Има повече надежда за безумния, отколкото за него.
21 Forkæler en sin Træl fra hans Ungdom af, da vil han til sidst være en Søn.
Ако глези някой слугата си от детинство, Най-после той ще му стане като син.
22 En vredagtig Mand opvækker Trætte, og en hidsig Mand begaar megen Overtrædelse.
Гневлив човек възбужда препирни, И сприхав човек беззаконствува много.
23 Menneskets Hovmod nedtrykker ham; men den ydmyge vinder Ære.
Гордостта на човека ще го смири, А смиреният ще придобие чест.
24 Hvo som deler med en Tyv, hader sin Sjæl; han hører Besværgelsen og giver det ikke til Kende.
Който е съдружник на крадец мрази своята си душа; Той слуша заклеването, а не обажда.
25 At forfærdes for et Menneske fører i Snare; men den, som forlader sig paa Herren, bliver beskærmet.
Страхът от човека туря примка, А който уповава на Господа ще бъде поставен на високо.
26 Mange søge en Herskers Ansigt; men fra Herren er en Mands Ret.
Мнозина търсят благословението на управителя, Но съдбата на човека е от Господа.
27 En uretfærdig Mand er de retfærdige en Vederstyggelighed; og den, hvis Vej er ligefrem, er den ugudelige en Vederstyggelighed.
Несправедлив човек е мерзост за праведните; И който ходи в прав път е мерзост за нечестивите.
