Ordsprogene 27
1 Ros dig ikke af den Dag i Morgen; thi du ved ikke, hvad Dagen vil føde.
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Lad en fremmed rose dig og ikke din egen Mund; en anden og ikke dine egne Læber!
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 Stenen er svar, og Sandet er tungt; men Daarens Fortørnelse er svarere end begge.
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Hidsighed er grum, og Vrede strømmer over; men hvo kan staa for Skinsyge?
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Aabenbar Irettesættelse er bedre end skjult Kærlighed.
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Saar af en Elsker ere vel mente, men den hadefuldes Kys ere rigelige.
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 En mæt Sjæl vrager Honningkage; men alt besk er sødt for en hungrig Sjæl.
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 Ligesom en Spurv, der flagrer om borte fra sin Rede, saa er en Mand, der vanker omkring borte fra sit Sted.
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 Olie og Røgelse glæde Hjertet, og en Vens Sødhed glæder, naar den kommer fra hans Sjæls Raad.
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Forlad ikke din Ven og din Faders Ven, og gak ikke i din Broders Hus paa din Nøds Dag; bedre er en Nabo nær hos end en Broder langt borte.
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 Vær viis, min Søn! og glæd mit Hjerte, paa det jeg kan svare den, som forhaaner mig.
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 Den kloge saa Ulykken og skjulte sig; men de uerfarne gik frem og maatte bøde.
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Naar en gaar i Borgen for en fremmed, tag saa hans Klæder, og tag Pant af ham for den fremmede Kvindes Skyld.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 Hvo som velsigner sin Næste med høj Røst aarle om Morgenen, ham skal det regnes for en Forbandelse.
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 Et vedholdende Tagdryp paa en Regndag og en trættekær Kvinde ligne hinanden.
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 Hver som søger at skjule hende, skjuler Vind, og hans højre Haand griber i Olie.
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Jern skærpes ved Jern, og en Mand skærpes over for hans Næstes Ansigt.
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 Hvo, som bevarer et Figentræ, skal æde Frugt deraf, og hvo der tager Vare paa sin Herre, skal æres.
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 Ligesom i Vandet Ansigt er imod Ansigt, saa er et Menneskes Hjerte imod et Menneske.
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
20 Dødsriget og Afgrunden kunne ikke mættes, saa kunne og Menneskens Øjne ikke mættes. (Sheol h7585)
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol h7585)
21 Diglen er til Sølvet og Ovnen til Guldet, og en Mand prøves efter, hvad han roser.
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Dersom du vilde støde en Daare i Morteren med Støderen midt iblandt Gryn, skal hans Daarskab dog ikke vige fra ham.
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Du skal grant kende dine Faars Udseende; sæt din Hu til Hjordene!
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 Thi Gods er ikke evindelig, og mon en Krone varer. Ira Slægt til Slægt?
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 Naar Høet er bortført, saa lader Græsset sig se igen, og Urterne paa Bjergene sankes.
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 Lammene ere til dine Klæder, og Bukke ere en Ager værd.
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 Og du har Gedemælk nok til Føde for dig, til Føde for dit Hus, og Livs Ophold til dine Piger.
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.
