Ordsprogene 26

1 Som Sneen om Sommeren og som Regnen om Høsten saa passer Ære ikke for en Daare.

Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.

2 Som en Spurv i Fart, som en Svale i Flugt saaledes vil en Forbandelse, som sker uden Aarsag, ikke træffe ind.

Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.

3 En Svøbe er for Hesten og en Tømme for Asenet og et Ris for Daarers Ryg.

Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.

4 Svar ej en Daare efter hans Taabelighed, at ikke ogsaa du skal blive ham lig.

Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.

5 Svar en Daare efter hans Taabelighed, at han ikke skal være viis i sine egne Øjne.

Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.

6 Fødderne hugger den af sig, og Fortrædelighed maa den drikke, som sender Bud ved en Daare.

Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.

7 Tager Benene fra den halte og Tankesproget bort, som er i Daarers Mund.

Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.

8 Som den, der binder Stenen fast i Slyngen, saa er den, der giver en Daare Ære.

Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.

9 Som en Tjørnekæp, der kommer i den druknes Haand, saa er Tankesproget i Daarers Mund.

Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.

10 Som en Pil, der saarer alt, saa er den, der lejer en Daare, og den, der lejer vejfarende.

Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.

11 Ligesom en Hund vender sig til sit eget Spy, saa er Daaren, som gentager sin Taabelighed.

Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.

12 Har du set en Mand, som er viis i sine egne Øjne, da er der mere Forhaabning om en Daare end om ham.

Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.

13 Den lade siger: Der er en grum Løve paa Vejen, en Løve paa Gaderne.

Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!

14 Som Døren drejer sig om paa sine Hængsler, saa den lade paa sin Seng.

Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.

15 Den lade stikker sin Haand i Fadet; det bliver ham besværligt at lade den komme til sin Mund igen.

Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.

16 Den lade er visere i sine egne Øjne end syv, som svare forstandigt.

Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.

17 Som den, der griber Hunden fat ved Ørene, saa er den, der gaar forbi og kommer i Vrede over en Trætte, der ikke kommer ham ved.

Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.

18 Som en gal, der udkaster Gnister, Pile og Død,

Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.

19 saa er den Mand, der besviger sin Næste og siger: Skæmter jeg ikke?

Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?

20 Naar der intet Ved er mere, udslukkes Ilden; og naar der ingen Bagvadsker er, stilles Trætte.

Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.

21 Kul til Gløder og Ved til Ild: Saa er en trættekær Mand til at optænde Kiv.

Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.

22 En Bagvadskers Ord lyde som Skæmt, dog trænge de ind i inderste Bug.

Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.

23 Som et Potteskaar, der er overdraget med urent Sølv, saa ere brændende Læber og et ondt Hjerte.

Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.

24 Den hadefulde forstiller sig med sine Læber, men inden i sig nærer han Svig.

Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;

25 Naar han gør sin Røst yndig, da tro ham ikke; thi der er syv Vederstyggeligheder i hans Hjerte.

Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;

26 Den, hvis Had er skjult ved Bedrag, hans Ondskab skal blive aabenbaret i Forsamlingen.

Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.

27 Hvo som graver en Grav, skal selv falde i den; og hvo som vælter en Sten op, paa ham skal den falde tilbage.

Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.

28 En falsk Tunge hader dem, som den har knust, og en glat Mund bereder Fald.

Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.