Ordsprogene 17
1 Bedre er en tør Bid og Ro derhos end et Hus fuldt af slagtet Kvæg med Trætte.
По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.
2 En klog Tjener skal herske over en Søn, som gør Skam, og han skal dele Arv midt iblandt Brødre.
Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследствотото между братята.
3 Diglen er til Sølvet og Ovnen til Guldet; men den, som prøver Hjerterne, er Herren.
Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.
4 Den onde agter paa uretfærdige Læber; Løgneren laaner Øre til den Tunge, der arbejder paa Fordærvelse.
Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.
5 Hvo som bespotter den fattige, forhaaner hans Skaber; hvo som glæder sig over Ulykke, skal ikke agtes uskyldig.
Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.
6 Børnebørn ere de gamles Krone, og Børnenes Pryd er deres Fædre.
Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.
7 Det staar ikke en Daare vel an at tale høje Ord, meget mindre en Fyrste at tale Løgn.
Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.
8 Skænk er en yndig Sten i deres Øjne, som modtage den; hvor som helst den vender sig hen, gør den Lykke.
Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; дето и да бъде обърнат той се показва изящен.
9 Hvo som skjuler Overtrædelse, søger Kærlighed; men hvo som ripper op i en Sag, fjerner en fortrolig.
Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.
10 Skænd trænger dybere ind hos en forstandig end at slaa en Daare hundrede Gange.
Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.
11 Den onde søger kun at vise Genstridighed, men et grusomt Bud skal sendes imod ham.
Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.
12 Lad en Mand møde en Bjørn, som Ungerne ere fratagne, kun ikke en Daare i hans Taabelighed.
По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.
13 Hvo som gengiver godt med ondt, fra hans Hus skal det onde ikke vige.
Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.
14 Hvo som begynder Trætte, aabner for Vand; opgiv derfor Trætten, førend den vælter sig frem.
Започването на разпрата е като, кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.
15 Den, som frikender den ugudelige, og den, som kender den retfærdige skyldig, ere begge Herren en Vederstyggelighed.
Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.
16 Hvortil skal dog Penge i Daarens Haand? er det for at købe Visdom, da han dog ikke har Forstand?
Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?
17 En Ven elsker altid, men en Broder fødes til Hjælp i Nød.
Приятел обича всякога И е роден, като брат за във време на нужда.
18 Et Menneske, som fattes Forstand, giver Haandslag og gaar i Borgen hos sin Næste.
Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.
19 Hvo der elsker Trætte, elsker Overtrædelse; hvo som søger Undergang, gør sin Dør høj.
Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.
20 Den, som er vanartig i Hjertet, skal ikke finde godt; og den, som taler forvendt med sin Tunge, skal falde i Ulykke.
Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нечестие.
21 Den, som avler en Daare, ham bliver det til Bedrøvelse, og en Daares Fader skal ikke glæde sig.
Който ражда безумно чадо ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.
22 Et glad Hjerte er en god Lægedom; men et nedslaaet Mod udtørrer Benene.
Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.
23 Den ugudelige tager Gave i Smug for at bøje Rettens Stier.
Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.
24 For den forstandiges Ansigt er Visdommen; men en Daares Øjne ere ved Jordens Ende.
Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.
25 En daarlig Søn er sin Fader en Harm og sin Moder en Bedrøvelse.
Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.
26 Det er end ikke godt at lægge Bøder paa den retfærdige eller at slaa ædle Mænd tvært imod Ret.
Не е добре да се глобява праведния, Нито да се бие благородния, за справедливостта им.
27 Den, som sparer sine Ord, besidder Kundskab, og en koldsindig Mand er forstandig.
Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.
28 Ogsaa en Daare, om han tav, kunde regnes for viis; den, som holder sine Læber til, er forstandig.
Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си се счита за разумен.
