< Ordsprogene 13 >

1 En viis Søn modtager sin Faders Tugt; men en Spotter hører ikke paa Irettesættelse.
Мъдрият син слуша бащината си поука, А присмивателят не внимава на изобличение.
2 Af sin Munds Frugt nyder en Mand godt; men de troløses Sjæl høster Krænkelse.
От плодовете на устата си човек ще се храни с добрини, А душата на коварните ще яде насилство.
3 Hvo som vogter sin Mund, bevarer sin Sjæl; den, som lader sine Læber vidt op, ham er det til Fordærvelse.
Който пази устата си, опазва душата си, А който отваря широко устните си ще погине.
4 Den lades Sjæl begærer og faar intet; men de flittiges Sjæl næres rigeligt.
Душата на ленивия желае и няма, А душата на трудолюбивите ще се насити.
5 Den retfærdige hader Løgns Ord; men den ugudelige gør Skam og Vanære.
Праведният мрази лъжата, А нечестивият постъпва подло и срамно.
6 Retfærdighed bevarer den, som vandrer oprigtigt sin Vej; men Ugudelighed styrter Synderen.
Правдата пази ходещия непорочно, А нечестието съсипва грешния.
7 Der er den, som holder sig for rig og har dog intet; og den, som holder sig for fattig og har meget Gods.
Един се преструва на богат, а няма нищо; Друг се преструва на сиромах, но има много имот.
8 En Mands Rigdom er Løsepenge for hans Liv! men en fattig hører ikke paa Irettesættelse.
Богатството на човека служи за откуп на живота му; А сиромахът не внимава на заплашвания.
9 De retfærdiges Lys skinner frydeligt; men de ugudeliges Lampe skal udslukkes.
Виделото на праведните е весело, А светилникът на нечестивите ще изгасне.
10 Ved Hovmod foraarsager man kun Trætte; men hos dem, som lade sig raade, er Visdom.
От гордостта произхожда само препиране, А мъдростта е с ония, които приемат съвети.
11 Gods formindskes ved Forfængelighed; men hvo som samler i Haanden, forøger det.
Богатството придобито чрез измама ще намалее, А който събира с ръката си ще го умножи.
12 Forventning, som forhales, krænker Hjertet; men naar det kommer, som man begærer, da er det et Livsens Træ.
Отлагано ожидане изнемощява сърцето, А постигнатото желание е дърво на живот.
13 Hvo som foragter Ordet, bereder sig Fordærvelse; men hvo som frygter Budet, han faar Løn derfor.
Който презира словото, сам на себе си вреди, А който почита заповедта има отплата.
14 Den vises Lærdom er Livets Kilde, saa at man viger fra Dødens Snarer.
Поуката на мъдрия е извор на живот. За да отбягва човек примките на смъртта.
15 En god Forstand giver Naade; men de troløses Vej er haard.
Здравият разум дава благодат, А пътят на коварните е неравен.
16 Hver, som er klog, gør sine Ting med Forstand; men Daaren udbreder Taabelighed.
Всеки благоразумен човек работи със знание, А безумният разсява глупост,
17 Et ugudeligt Sendebud falder i Ulykke; men et trofast Bud er Lægedom.
Лошият пратеник изпада в зло, А верният посланик дава здраве.
18 Hvo, som lader Tugt fare, faar Armod og Skam; men den, som agter paa Revselse, faar Ære.
Сиромашия и срам ще постигнат този, който отхвърля поука, А който внимава на изобличение ще бъде почитан.
19 Naar det sker, som man begærer, da er det sødt for Sjælen; men at vige fra ondt, er Daarer en Vederstyggelighed.
Изпълнено желание услажда душата, А на безумните е омразно да се отклоняват от злото.
20 Den, som omgaas med vise, bliver viis, men den, som er Ven med Daarer, faar Ulykke.
Ходи с мъдрите, и ще станеш мъдър, А другарят на безумните ще пострада зле.
21 Ulykke forfølger Syndere; men den retfærdige betales med godt.
Злото преследва грешните, А на праведните ще се въздаде добро.
22 Den gode efterlader Børnebørn en Arv; men Synderes Gods er gemt til den retfærdige.
Добрият оставя наследство на внуците си, А богатството на грешния се запазва за праведния,
23 Den fattiges nyopdyrkede Land yder megen Føde; men der er den, som gaar til Grunde, fordi han ikke gør Ret.
Земеделието на сиромасите доставя много храна, Но някои погиват от липса на разсъдък.
24 Hvo som sparer sit Ris, hader sin Søn; men den, som elsker ham, tugter ham tidligt.
Който щади тоягата си, мрази сина си, А който го обича наказва го на време.
25 Den retfærdige kan spise, til hans Sjæl bliver mæt; men de ugudeliges Bug skal lide Mangel.
Праведният яде до насищане на душата си, А коремът на нечестивите не ще се задоволи.

< Ordsprogene 13 >