Ordsprogene 1
1 Ordsprog af Salomo, Davids Søn, Israels Konge,
Притчи на Давидовия син Соломон, Израилев цар,
2 for af dem at faa Visdom og Undervisning, for at forstaa Forstandens Ord;
Записани за да познае някой мъдрост и поука, За да разбере благоразумни думи,
3 for at modtage Undervisning i Klogskab, modtage Ret og Retfærdighed og Retvished;
За да приеме поука за мъдро постъпване, В правда, съдба и справедливост,
4 for at give de uvidende Vid, de unge Kundskab og Kløgt.
За да се даде остроумие на простите, знание и разсъждение на младежа,
5 Hvo som er viis, høre til og gaa frem i Lærdom, og hvo som er forstandig, vinde Evne til at styre;
За да слуша мъдрият и да стане по-мъдър И за да достигне разумният здрави начала,
6 for at forstaa Ordsprog og Gaader, Vismænds Ord og deres mørke Taler.
За да се разбират притча и иносказание, Изреченията на мъдрите и гатанките им.
7 Herrens Frygt er Begyndelse til Kundskab; Daarerne foragte Visdom og Undervisning.
Страх от Господа е начало на мъдростта; Но безумният презира мъдростта и поуката.
8 Hør, min Søn! din Faders Undervisning, og forlad ikke din Moders Lov;
Сине мой, слушай поуката на баща си, И не отхвърляй наставлението на Майка си,
9 thi de ere en yndig Krans til dit Hoved og Kæder til din Hals.
Защото те ще бъдат благодатен венец за главата ти, И огърлица около шията ти.
10 Min Søn! naar Syndere lokke dig, da samtyk ikke!
Сине мой, ако грешните те прилъгват, Да се не съгласиш.
11 Dersom de sige: Gak med os, vi ville lure efter Blod, vi ville efterstræbe den uskyldige, som er uden Sag;
Ако рекат: Ела с нас, Нека поставим засада за кръвопролитие. Нека причакаме без причина невинния,
12 vi ville, som Dødsriget, sluge dem levende, ja hele og holdne, som de, der nedfare i Hulen; (Sheol h7585)
Както ада нека ги погълнем живи, Даже съвършените, като ония, които слизат в рова, (Sheol h7585)
13 vi ville finde alle Haande dyrebart Gods, vi ville fylde vore Huse med Rov;
Ще намерим всякакъв скъпоценен имот, Ще напълним къщите си с користи,
14 du skal tage din Lod iblandt os, vi ville alle sammen have een Pose:
Ще хвърлим жребието си като един от нас, Една кесия ще имаме всички;
15 Min Søn! vandre ikke paa Vej med dem, hold din Fod tilbage fra deres Sti;
Сине мой, не ходи на пътя с тях, Въздържай ногата си от пътеката им,
16 thi deres Fødder haste til ondt, og de skynde sig for at udøse Blod;
Защото техните нозе тичат към злото, И бързат да проливат кръв.
17 thi forgæves udspændes Garn for alle Fugles Øjne;
Защото напразно се простира мрежа Пред очите на каква да било птица.
18 og de lure paa deres eget Blod, de efterstræbe deres eget Liv.
И тия поставят засада против своята си кръв, Причакват собствения си живот.
19 Saa ere enhvers Veje, som er hengiven til Gerrighed; den tager sine egne Herrers Liv.
Такива са пътищата на всеки сребролюбец: Сребролюбието отнема живота на завладените от него.
20 Visdommen raaber udenfor, den opløfter sin Røst paa Gaderne;
Превъзходната мъдрост възгласява по улиците, Издига гласа си по площадите,
21 paa Hjørnet af de befærdede Gader raaber den; ved Indgangene til Portene, i Staden, taler den sine Ord:
Вика по главните места на пазарите, При входовете на портите, възвестява из града думите си:
22 Hvor længe ville I uvidende elske Uvidenhed, og Spotterne have Lyst til Spot, og Daarer hade Kundskab?
Глупави, до кога ще обичате глупостта? Присмивачите до кога ще се наслаждавате на присмивките си, И безумните ще мразят знанието?
23 Vender eder til min Revselse; se, jeg vil udgyde min Aand over eder, jeg vil kundgøre eder mine Ord.
Обърнете се при изобличението ми. Ето, аз ще излея духа си на вас, Ще ви направя да разберете словата ми.
24 Efterdi jeg raabte, og I vægrede eder, jeg udrakte min Haand, og ingen gav Agt;
Понеже аз виках, а вие отказахте да слушате, Понеже простирах ръката си, а никой не внимаваше,
25 og I lode alt mit Raad fare og vilde ikke vide af min Revselse:
Но отхвърлихте съвета ми, И не приехте изобличението ми,
26 Saa vil jeg, jeg selv le i eders Ulykke, jeg vil spotte, naar det kommer, som I frygte for;
То аз ще се смея на вашето бедствие, Ще се присмея, когато ви нападне страхът,
27 naar det, som I frygte for, kommer som en Ødelæggelse, og eders Ulykke kommer som en Hvirvelvind, naar Angest og Trængsel kommer over eder:
Когато ви нападне страхът, като опустошителна буря, И бедствието ви се устреми като вихрушка, Когато скръб и мъки ви нападнат,
28 Da skulle de paakalde mig, men jeg skal ikke svare, de skulle søge mig, men ikke finde mig.
Тогава те ще призоват, но аз няма да отговоря, Ревностно ще ме търсят, но няма да ме намерят.
29 Fordi de hadede Kundskab og udvalgte ikke Herrens Frygt,
Понеже намразиха знанието, И не разбраха страха от Господа,
30 fordi de ikke vilde vide af mit Raad, men foragtede al min Revselse:
Не приеха съвета ми, И презряха всичкото ми изобличение,
31 Saa skulle de æde Frugten af deres Veje og blive mætte af deres egne Raad.
Затова, ще ядат от плодовете на своя си път, И ще се наситят от своите си измислици.
32 Thi de uvidendes Frafald skal volde dem Død, og Daarers Tryghed skal ødelægge dem selv.
Защото глупавите ще бъдат умъртвени от своето си отстъпване, И безумните ще бъдат погубени от своето си безгрижие,
33 Men hvo mig lyder, skal bo tryggelig og være rolig, uden Frygt for det onde.
Но всеки, който ме слуша, ще живее в безопасност, И ще бъде спокоен без да се бои от зло.
