4 Mosebog 30
1 Og Mose talede til Høvedsmændene for Israels Børns Stammer og sagde: Dette er det Ord, som Herren har befalet:
Така също Моисей говори на началниците от племената на израилтяните, казвайки: Ето що заповяда Господ:
2 Naar en Mand lover Herren et Løfte, eller sværger en Ed, saa han paalægger sin Sjæl en Forpligtelse, da skal han ikke vanhellige sit Ord; han skal gøre efter alt det, som er udgaaet af hans Mund.
Когато някой мъж направи обрек Господу, или се закълне с клетва та обвързва душата си със задължение, нека не наруши думата си, но нека извърши, според всичко що е излязло из устата му.
3 Og naar en Kvinde lover Herren et Løfte og paalægger sig en Forpligtelse, i sin Faders Hus, i sin Ungdom;
Тоже, ако някоя жена направи обрек Господу, и обвърже себе си със задължение, в младостта си, в бащиния си дом,
4 og hendes Fader hører hendes Løfte og hendes Forpligtelse, som hun har paalagt sin Sjæl, og hendes Fader tier dertil: Da skulle alle hendes Løfter staa ved Magt, og al den Forpligtelse, som hun har paalagt sin Sjæl, skal staa ved Magt.
и баща й чуе обрека й и задължението, с което е обвързала душата си, и баща й не й каже нищо, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всяко нейно задължение, с което е обвързала душата си, си остава в сила.
5 Men dersom hendes Fader formener hende det paa den Dag, da han hører alle hendes Løfter og hendes Forpligtelser, som hun havde paalagt sin Sjæl, da skal det ikke staa ved Magt, og Herren skal forlade hende det, efterdi hendes Fader har forment hende det.
Но ако й забрани баща й, в деня когато чуе, то никой от обреците й или от задълженията, с които е обвързала душата си, няма да остане в сила; и Господ ще й прости понеже й е забранил баща й.
6 Men dersom hun bliver en Mands Hustru, og hun har Løfter paa sig eller et ubetænksomt Ord, der er undsluppet hendes Læber, med hvilket hun har paalagt sin Sjæl en Forpligtelse;
Но ако се омъжи, като има на себе си обрека си, или нещо необмислено изговорени с устните й, с което е обвързала душата си,
7 og hendes Mand hører det og tier dertil paa den Dag, han hører det, da skal hendes Løfter staa ved Magt, og hendes Forpligtelser, som hun har paalagt sin Sjæl, de skulle staa ved Magt.
и мъжът й, като чуе, не й каже нищо, в деня когато чуе, тогава обреците и си остават в сила, и задълженията, с които е обвързала душата си, си остават в сила.
8 Men dersom hendes Mand formener hende det paa den Dag, han hører det, og rygger hendes Løfte, som hun har paa sig, og det ubetænksomme Ord, som er undsluppet hendes Læber, hvorved hun har paalagt sin Sjæl en Forpligtelse, da skal Herren forlade hende det.
Но ако й забрани мъжът й, в деня когато чуе, тогава той ще унищожи обрека, който е взела върху себе си, и онова, което е необмислено изговорила с устните си, с което е обвързала душата си; и Господ ще й прости.
9 Men en Enkes eller en forskudt Kvindes Løfte, alt det, hvorved hun har paalagt sin Sjæl en Forpligtelse, skal staa ved Magt for hende.
Обрек направен от вдовица или напусната жена, всичко, с което би обвързала душата си остава върху нея.
10 Men dersom hun i sin Mands Hus lovede det eller paalagde med Ed sin Sjæl en Forpligtelse,
Но ако една жена е направила обрек в къщата на мъжа си, или е обвързала душата си с клетвено задължение,
11 og hendes Mand hørte det og tav dertil og ikke formente hende det, da skulle alle hendes Løfter staa ved Magt, og al den Forpligtelse, som hun har paalagt sin Sjæl, skal staa ved Magt.
и мъжът й е чул и не й е казал нищо, нито й е забранил, тогава всичките й обреци си остават в сила, и всичките задължения, с които е обвързала душата си, си остават в сила.
12 Men dersom hendes Mand rygger dem paa den Dag, han hører dem, da skal alt, som er udgaaet af hendes Læber, det være sig hendes Løfter eller hendes Sjæls Forpligtelser, ikke staa ved Magt; hendes Mand har rygget dem, og Herren skal forlade hende det.
Но ако, в деня, когато е чул, мъжът й ги е съвсем унищожил, тогава онова, което е излязло из устните й относно обреците й относно обвързването на душата й не ще остане в сила; мъжът й ги е унищожил, и Господ ще и прости.
13 Hvert Løfte og hver Forpligtelses Ed om at ydmyge sin Sjæl, dem maa hendes Mand stadfæste, og dem maa hendes Mand rygge.
Мъжът й може да утвърди, и мъжът й може да унищожи всеки обрек и всяко клетвено задължение за смиряването на душата й;
14 Og dersom hendes Mand tier dertil, den ene Dag efter den anden, da stadfæster han alle hendes Løfter og alle hendes Forpligtelser, som hun har paa sig: Han stadfæster dem, fordi han tav dertil den Dag, han hørte dem.
но ако мъжът й ден след ден продължава да мълчи, тогава той потвърждава всичките й обреци и всичките задължения, които са върху нея; той ги е потвърдил защото не й е казал нищо в деня, когато ги е чул.
15 Men dersom han rygger dem, efterat han har hørt dem, da skal han bære hendes Misgerning.
Но ако ги унищожи някак по-после, след като ги е чул, тогава той ще носи нейния грях.
16 Disse ere de Bestemmelser, som Herren befalede Mose, imellem en Mand og hans Hustru, imellem Faderen og hans Datter, i hendes Ungdom, medens hun er i sin Faders Hus.
Тия са повеленията, които Господ заповяда на Моисея, да се пазят между мъж и жена му, и между баща и дъщеря му в младостта й, догдето е в бащиния си дом; относно обреците.
