Lukas 10
1 Men derefter udvalgte Herren ogsaa halvfjerdsindstyve andre og sendte dem ud to og to forud for sig, til hver By og hvert Sted, hvorhen han selv vilde komme.
След това Господ определи други седемдесет души, и ги разпрати по двама пред Себе Си във всеки град и място, гдето сам Той щеше да отиде.
2 Og han sagde til dem: „Høsten er stor, men Arbejderne ere faa; beder derfor Høstens Herre om, at han vil sende Arbejdere ud til sin Høst.
И каза им: Жетвата е изобилна, а работниците малко; затова молете се на Господаря на жетвата да изпрати работници в жетвата Си.
3 Gaar ud! Se, jeg sender eder som Lam midt iblandt Ulve.
Идете: Ето, Аз ви изпращам като агнета посред вълци.
4 Bærer ikke Pung, ikke Taske, ej heller Sko; og hilser ingen paa Vejen!
Не носете ни кесия, ни торба, ни обуща, и никого по пътя не поздравявайте.
5 Men hvor I komme ind i et Hus, siger der først: Fred være med dette Hus!
И в която къща влезете, първо казвайте: Мир на тоя дом!
6 Og er der sammesteds et Fredens Barn, skal eders Fred hvile paa ham; men hvis ikke, da skal den vende tilbage til eder igen.
И ако бъде там някой син на мира, вашият мир ще почива на него; но ако няма, ще се върне на вас.
7 Men bliver i det samme Hus, spiser og drikker, hvad de have; thi Arbejderen er sin Løn værd. I maa ikke flytte fra Hus til Hus.
И в същата къща седете, и яжте, и пийте каквото ви сложат; защото работникът заслужава своята заплата. Недейте се премества от къща в къща.
8 Og hvor I komme ind i en By, og de modtage eder, spiser der, hvad der sættes for eder;
И като влизате в някой град, и те ви приемат, яжте каквото ви сложат,
9 og helbreder de syge, som ere der, og siger dem: Guds Rige er kommet nær til eder.
и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас.
10 Men hvor I komme ind i en By, og de ikke modtage eder, der skulle I gaa ud paa dens Gader og sige:
А като влезете в някой град, и те не ви приемат, излезте на улиците му и речете:
11 Endog det Støv, som hænger ved vore Fødder fra eders By, tørre vi af til eder; dog dette skulle I vide, at Guds Rige er kommet nær.
И праха, който е полепнал по нозете ни от вашия град, ви отърсваме; но това да знаете, че Божието царство е наближило.
12 Men jeg siger eder, det skal gaa Sodoma taaleligere paa hin Dag end den By.
Казвам ви: По-леко ще бъде наказанието на Содом в оня ден, отколкото на тоя град.
13 Ve dig, Korazin! ve dig, Bethsajda! thi dersom de kraftige Gerninger, som ere skete i eder, vare skete i Tyrus og Sidon, da havde de for længe siden omvendt sig, siddende i Sæk og Aske.
Горко ти Хоразине! Горко ти Витсаидо! Защото, ако бяха се извършили в Тир и Сидон великите дела, които се извършиха у вас, отдавна те биха се покаяли, седящи във вретище и пепел.
14 Men det skal gaa Tyrus og Sidon taaleligere ved Dommen end eder.
Обаче на Тир и Сидон ще бъде по-леко в съда, отколкото на вас.
15 Og du, Kapernaum, som er bleven ophøjet indtil Himmelen, du skal nedstødes indtil Dødsriget. (Hadēs g86)
И ти, Капернауме, до небесата ли ще се издигнеш? До ада ще се смъкнеш. (Hadēs g86)
16 Den, som hører eder, hører mig, og den, som foragter eder, foragter mig; men den, som foragter mig, foragter den, som udsendte mig.”
Който слуша вас, Мене слуша; и който отхвърля вас, Мене отхвърля; а който отхвърля Мене, отхвърля Онзи, Който Ме е пратил.
17 Men de halvfjerdsindstyve vendte tilbage med Glæde og sagde: „Herre! ogsaa de onde Aander ere os lydige i dit Navn.”
И седемдесетте се върнаха с радост, и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас.
18 Men han sagde til dem: „Jeg saa Satan falde ned fra Himmelen som et Lyn.
А Той им рече: Видях сатана, паднал от небето като светкавица.
19 Se, jeg har givet eder Myndighed til at træde paa Slanger og Skorpioner og over hele Fjendens Magt, og slet intet skal skade eder.
Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди.
20 Dog, glæder eder ikke derover, at Aanderne ere eder lydige; men glæder eder over, at eders Navne ere indskrevne i Himlene.”
Обаче, недейте се радва на това, че духовете ви се покоряват; а радвайте се, че имената ви са написани на небесата.
21 I den samme Stund frydede Jesus sig i den Helligaand og sagde: „Jeg priser dig, Fader, Himmelens og Jordens Herre! fordi du har skjult dette for vise og forstandige og aabenbaret det for umyndige. Ja, Fader! thi saaledes skete det, som var velbehageligt for dig.
В същия час Исус се зарадва чрез Святия Дух и каза: Благодаря Ти, Отче, Господи на небето и земята, задето си утаил това от мъдрите и разумните, а си го открил на младенците. Да, Отче, защото така Ти се видя угодно.
22 Alle Ting ere mig overgivne af min Fader; og ingen kender, hvem Sønnen er, uden Faderen, og hvem Faderen er, uden Sønnen og den, for hvem Sønnen vil aabenbare ham.”
Всичко Ми е предадено от Отца Ми; и освен Отец, никой не знае Кой е Синът; и никой не знае Кой е Отец, освен Синът и оня, комуто Синът би благоволил да Го открие.
23 Og han vendte sig til Disciplene og sagde særligt til dem: „Salige ere de Øjne, som se det, I se.
И като се обърна към учениците, рече частно: Блажени очите, които виждат това, което вие виждате.
24 Thi jeg siger eder, at mange Profeter og Konger have villet se det, I se, og have ikke set det, og høre det, I høre, og have ikke hørt det.”
Защото ви казвам, че много пророци и царе пожелаха да видят това, което вие виждате, и не видяха, и да чуят това, което вие чувате, и не чуха.
25 Og se, en lovkyndig stod op og fristede ham og sagde: „Mester! hvad skal jeg gøre, for at jeg kan arve et evigt Liv?” (aiōnios g166)
И, ето, някой законник стана и Го изпитваше, казвайки: Учителю, какво да правя, за да наследя вечен живот? (aiōnios g166)
26 Men han sagde til ham: „Hvad er der skrevet i Loven, hvorledes læser du?”
А Той му рече: Какво е писано в закона, как четеш?
27 Men han svarede og sagde til ham: „Du skal elske Herren din Gud af hele dit Hjerte og med hele din Sjæl og med hele din Styrke og med hele dit Sind, og din Næste som dig selv.”
А той в отговор каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си както себе си".
28 Men han sagde til ham: „Du svarede ret; gør dette, saa skal du leve.”
Исус му рече: Право си отговорил; това стори, и ще живееш.
29 Men han vilde gøre sig selv retfærdig og sagde til Jesus: „Hvem er da min Næste?”
Но той, понеже искаше да оправдае себе си, рече на Исуса: А кой е моят ближен?
30 Men Jesus svarede og sagde: „Et Menneske gik ned fra Jerusalem til Jeriko, og han faldt iblandt Røvere, som baade klædte ham af og sloge ham og gik bort og lode ham ligge halvdød.
В отговор Исус каза: Някой си човек слизаше от Ерусалим в Ерихон; и налетя на разбойници, които го съблякоха и нараниха и отидоха си, като го оставиха полумъртъв.
31 Men ved en Hændelse gik en Præst den samme Vej ned, og da han saa ham, gik han forbi.
А случайно някой си свещеник слизаше по оня път, и, като го видя, замина си от срещната страна.
32 Ligesaa ogsaa en Levit; da han kom til Stedet, gik han hen og saa ham og gik forbi.
Също и един левит, като стигна на това място и го видя, замина си от срещната страна.
33 Men en Samaritan, som var paa Rejse, kom til ham, og da han saa ham, ynkedes han inderligt.
Но един самарянин, като пътуваше дойде на мястото, дето беше той, и като го видя, смили се,
34 Og han gik hen til ham, forbandt hans Saar og gød Olie og Vin deri, løftede ham op paa sit eget Dyr og førte ham til et Herberge og plejede ham.
приближи се и превърза раните му, като изливаше на тях масло и вино. После го качи на собственото си добиче, закара го в една страноприемница и се погрижи за него.
35 Og den næste Dag tog han to Denarer frem og gav Værten dem og sagde: Plej ham! og hvad mere du lægger ud, vil jeg betale dig, naar jeg kommer igen.
И на следния ден извади два динара та ги даде на съдържателя и рече: Погрижи се за него; и каквото повече иждивиш, на връщане аз ще ти заплатя.
36 Hvilken af disse tre tykkes dig nu at have været hans Næste, der var falden iblandt Røverne?”
Кой от тия трима ти се вижда да се е показал ближен на изпадналия всред разбойниците?
37 Men han sagde: „Han, som øvede Barmhjertighed imod ham.” Og Jesus sagde til ham: „Gaa bort, og gør du ligesaa!”
Той рече: Онзи, който му показа милост. Исус му каза: Иди и ти прави също така!
38 Men det skete, medens de vare paa Vandring, gik han ind i en Landsby; og en Kvinde ved Navn Martha modtog ham i sit Hus.
И като вървяха по пътя, Той влезе в едно село; и някоя си жена на име Марта Го прие у дома си.
39 Og hun havde en Søster, som hed Maria, og hun satte sig ved Herrens Fødder og hørte paa hans Tale.
Тя имаше сестра на име Мария, която седна при нозете на Господа и слушаше словото Му.
40 Men Martha havde travlt med megen Opvartning; og hun kom hen og sagde: „Herre! bryder du dig ikke om, at min Søster har ladet mig opvarte ene? Sig hende dog, at hun skal hjælpe mig.”
А Марта като се залисваше с много шетане, пристъпи и рече: Господи, не те ли е грижа, че сестра ми ме остави сама да шетам? Кажи -, прочее, да ми помогне.
41 Men Herren svarede og sagde til hende: „Martha! Martha! du gør dig Bekymring og Uro med mange Ting;
Но Господ в отговор - рече: Марто, Марто, ти се грижиш и безпокоиш за много неща,
42 men eet er fornødent. Maria har valgt den gode Del, som ikke skal tages fra hende.”
но едно е потребно; и Мария избра добрата част, която не ще се отнеме от нея.
