Johannes 10
1 „Sandelig, sandelig, siger jeg eder, den, som ikke gaar ind i Faarefolden gennem Døren, men stiger andensteds over, han er en Tyv og en Røver.
Истина, истина ви казвам, който не влиза през вратата на кошарата на овцете, но прескача от другаде, той е крадец и разбойник.
2 Men den, som gaar ind igennem Døren, er Faarenes Hyrde.
А който влиза през вратата, овчар е на овцете.
3 For ham lukker Dørvogteren op, og Faarene høre hans Røst; og han kalder sine egne Faar ved Navn og fører dem ud.
Нему вратарят отваря; и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име и ги извежда.
4 Og naar han har ført alle sine egne Faar ud, gaar han foran dem; og Faarene følge ham, fordi de kende hans Røst.
Когато е изкарал всичките свои, върви пред тях; и овцете го следват, защото познават гласа му.
5 Men en fremmed ville de ikke følge, men de ville fly fra ham, fordi de ikke kende de fremmedes Røst.‟
А подир чужд човек няма да следват, но ще побягнат от него; защото не познават гласа на чуждите.
6 Denne Lignelse sagde Jesus til dem; men de forstode ikke, hvad det var, som han talte til dem.
Тази притча им каза Исус; но те не разбраха какво им говореше.
7 Jesus sagde da atter til dem: „Sandelig, sandelig, siger jeg eder, jeg er Faarenes Dør.
Тогава Исус пак рече: Истина, истина ви казвам, Аз съм вратата на овцете.
8 Alle de, som ere komne før mig, ere Tyve og Røvere; men Faarene hørte dem ikke.
Всички, които са дошли преди Мене, са крадци и разбойници; но овцете не ги послушаха.
9 Jeg er Døren; dersom nogen gaar ind igennem mig, han skal frelses; og han skal gaa ind og gaa ud og finde Føde.
Аз съм вратата; през Мене ако влезе някой, ще бъде спасен, и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира.
10 Tyven kommer ikke uden for at stjæle og slagte og ødelægge; jeg er kommen, for at de skulle have Liv og have Overflod.
Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби; Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.
11 Jeg er den gode Hyrde; den gode Hyrde sætter sit Liv til for Faarene.
Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.
12 Men Lejesvenden, som ikke er Hyrde, hvem Faarene ikke høre til, ser Ulven komme og forlader Faarene og flyr, og Ulven røver dem og adspreder dem,
Който е наемник, а не овчар, и не е стопанин на овцете, вижда вълка, че иде, и, като оставя овцете, бяга; и вълкът ги разграбва и разпръсва.
13 fordi han er en Lejesvend og ikke bryder sig om Faarene.
Той бяга защото е наемник, и не го е грижа за овцете.
14 Jeg er den gode Hyrde, og jeg kender mine, og mine kende mig,
Аз съм добрият пастир, и познавам Моите, и Моите Мене познават,
15 ligesom Faderen kender mig, og jeg kender Faderen; og jeg sætter mit Liv til for Faarene.
също както Отец познава Мене, и Аз познавам Отца; и Аз давам живота Си за овцете.
16 Og jeg har andre Faar, som ikke høre til denne Fold; ogsaa dem bør jeg føre, og de skulle høre min Røst; og der skal blive een Hjord, een Hyrde.
И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.
17 Derfor elsker Faderen mig, fordi jeg sætter mit Liv til for at tage det igen.
Затова Ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак.
18 Ingen tager det fra mig, men jeg sætter det til af mig selv. Jeg har Magt til at sætte det til, og jeg har Magt til at tage det igen. Dette Bud modtog jeg af min Fader.‟
Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тая заповед получих от Отца Си.
19 Der blev atter Splid iblandt Jøderne for disse Ords Skyld.
Поради тия думи пак възникна раздор между юдеите.
20 Og mange af dem sagde: „Han er besat og raser, hvorfor høre I ham?‟
Мнозина от тях казваха: Бяс има, и луд е; защо Го слушате?
21 Andre sagde: „Dette er ikke Ord af en besat; mon en ond Aand kan aabne blindes Øjne?‟
Други казваха: Тия думи не са на човек хванат от бяс. Може ли бяс да отваря очи на слепи?
22 Men Tempelvielsens Fest indtraf i Jerusalem. Det var Vinter;
И настъпи в Ерусалим празникът на освещението на храма. Беше зима;
23 og Jesus gik omkring i Helligdommen, i Salomons Søjlegang.
и ходеше Исус в Соломоновия трем на храма.
24 Da omringede Jøderne ham og sagde til ham: „Hvor længe holder du vor Sjæl i Uvished? Dersom du er Kristus, da sig os det rent ud!‟
Между това юдеите Го заобиколиха и Му казаха: До кога ще ни държиш в съмнение? Ако си Ти Христос, кажи ни ясно.
25 Jesus svarede dem: „Jeg har sagt eder det, og I tro ikke. De Gerninger, som jeg gør i min Faders Navn, de vidne om mig;
Исус им отговори: Казах ви, и не вярвате. Делата, които върша в името на Отца Си, те свидетелствуват за Мене.
26 men I tro ikke, fordi I ikke ere af mine Faar.
Но вие не вярвате, защото не сте от Моите овце.
27 Mine Faar høre min Røst, og jeg kender dem, og de følge mig,
Моите овце слушат гласа Ми, и Аз ги познавам, и те Ме следват.
29 Min Fader, som har givet mig dem, er større end alle; og ingen kan rive noget af min Faders Haand.
Отец Ми, Който Ми ги даде, е по-голям от всички; и никой не може да ги грабне от ръката на Отца.
30 Jeg og Faderen, vi ere eet.‟
Аз и Отец едно сме.
31 Da toge Jøderne atter Stene op for at stene ham.
Юдеите пак взеха камъни за да го убият.
32 Jesus svarede dem: „Mange gode Gerninger har jeg vist eder fra min Fader; for hvilken af disse Gerninger stene I mig?‟
Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тия дела искате да Ме убиете с камъни?
33 Jøderne svarede ham: „For en god Gerning stene vi dig ikke, men for Gudsbespottelse, og fordi du, som er et Menneske, gør dig selv til Gud.‟
Юдеите Му отговориха: Не за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, бидейки човек, правиш Себе Си Бог.
34 Jesus svarede dem: „Er der ikke skrevet i eders Lov: Jeg har sagt: I ere Guder?
Исус им отговори: Не е ли писано във вашия закон: Аз рекох, богове сте вие?
35 Naar den nu har kaldt dem Guder, til hvem Guds Ord kom (og Skriften kan ikke rokkes),
Ако са наречени богове ония, към които дойде Божието слово, (и написаното не може да се наруши),
36 sige I da til den, hvem Faderen har helliget og sendt til Verden: Du taler bespotteligt, fordi jeg sagde: Jeg er Guds Søn?
то на Този, Когото Бог освети и прати на света, казвате ли, богохулствуваш, защото рекох, Аз съм Божий Син?
37 Dersom jeg ikke gør min Faders Gerninger, saa tror mig ikke!
Ако не върша делата на Отца Си, недейте Ми вярва;
38 Men dersom jeg gør dem, saa tror Gerningerne, om I end ikke ville tro mig, for at I kunne indse og erkende, at Faderen er i mig, og jeg i Faderen.‟
но ако ги върша, то, макар да не вярвате на Мене, вярвайте на делата, за да познаете и разберете, че Отец е в Мене, и Аз в Отца.
39 De søgte da atter at gribe ham; og han undslap af deres Haand.
Пак искаха да Го хванат; но Той избяга от ръката им.
40 Og han drog atter bort hinsides Jordan til det Sted, hvor Johannes først døbte, og han blev der.
И отиде отвъд Йордан, на мястото гдето Иоан по-преди кръщаваше и остана там.
41 Og mange kom til ham, og de sagde: „Johannes gjorde vel intet Tegn; men alt, hvad Johannes sagde om denne, var sandt.‟
И мнозина дойдоха при Него; и казаха: Иоан не извърши никое знамение; но всичко, що каза Иоан за Този беше истинно.
42 Og mange troede paa ham der.
И там мнозина повярваха в Него.
