Job 8
1 Da svarede Bildad, Sukiten, og sagde:
Тогава шуахецът Валдад в отговор каза:
2 Hvor længe vil du tale disse Ting, og hvor længe skal din Munds Taler være et mægtigt Vejr?
До кога ще говориш така, И думите на устата ти ще бъдат като силен вятър?
3 Mon Gud skulde forvende Retten, og mon den Almægtige skulde forvende Retfærdighed?
Бог променя ли съда? Или Всемогъщият променя правдата?
4 Dersom dine Sønner have syndet imod ham, da har han givet dem hen i deres Overtrædelsers Vold.
Ако Му са съгрешили чадата ти, И Той ги е предал на последствията от беззаконието им;
5 Men vil du søge hen til Gud og bede den Almægtige om Naade,
Ако би ти прилежно потърсил Бога, Ако би се помолил на Всемогъщия,
6 og er du ren og oprigtig, da skal han vaage over dig og gøre, at din Retfærdigheds Bolig skal have Fred.
Тогава, ако беше ти чист и праведен, Непременно сега Той би се събудил да работи за тебе, И би направил да благоденствува праведното ти жилище;
7 Og var dit første lidet, saa skal dit sidste blive saare stort.
И при все да е било малко началото ти, Пак сетнините ти биха се уголемили много.
8 Thi, kære, spørg den henfarne Slægt og agt paa det, som deres Fædre have udgrundet;
Понеже, попитай, моля, предишните родове, И внимавай на изпитаното от бащите им;
9 — thi vi ere fra i Gaar og vide intet; thi en Skygge ere vore Dage paa Jorden; —
(Защото ние сме вчерашни и не знаем нищо, Тъй като дните на земята са сянката);
10 skulle de ikke belære dig, ja sige dig det, og fremføre Ord ud af deres Hjerte?
Не щат ли те да те научат и да ти явят, И да произнесат думи от сърцата си?
11 Kan et Siv opvokse uden af Sump? kan Enggræs gro op uden Vand?
Никне ли рогоза без тиня? Расте ли тръстиката без вода?
12 Endnu staar det i sin Grøde, det rykkes ikke op; men før alt andet Græs borttørres det.
Догде е зелена и неокосена Изсъхва преди всяка друга трева.
13 Saa ere alle deres Veje, som glemme Gud; og den vanhelliges Haab slaar fejl.
Така са пътищата на всички, които забравят Бога; И надеждата на нечестивия ще загине.
14 Thi hans Haab skal briste, og hans Tillid er som en Spindelvæv.
Надеждата му ще се пресече; Упованието му е паяжина.
15 Han forlader sig fast paa sit Hus, men det skal ikke blive staaende; han holder sig til det, men det skal ikke staa fast.
Той ще се опре на къщата си, но тя не ще устои; Ще се хване за нея, но не ще утрае.
16 Han skyder frodigt op for Solen; og hans unge Skud brede sig ud over hans Have.
Той зеленее пред слънцето, И клончетата му се простират в градината му;
17 Hans Rødder gro i hverandre om Stendyngen; han skuer op imod Stenhuset.
Корените му се сплитат в грамадата камъни; Той гледа на камъните като дом;
18 Men oprykkes han fra sit Sted, da skal dette fornægte ham og sige: Jeg har ikke set dig.
Но пак, ако го изтръгне някой от мястото му, Тогава мястото ще се отрече от него, казвайки: Не съм те видял.
19 Se, det er Glæden af hans Vej, og en anden vokser frem af Støvet.
Ето, това е радостта на пътя му! И от пръстта други ще поникнат.
20 Se, Gud forkaster ikke den retsindige og holder ikke fast ved de ondes Haand.
Ето, Бог няма да отхвърли непорочния, Нито ще подири ръката на злотворците.
21 Endnu skal han fylde din Mund med Latter og dine Læber med Frydeskrig.
Все пак ще напълни устата ти със смях И устните ти с възклицание.
22 De, som hade dig, skulle klædes med Skam, og de ugudeliges Telt skal ikke mere findes.
Ония, които те мразят, ще се облекат със срам; И шатърът на нечестивите няма вече да съществува.
