< Job 7 >

1 Er et Menneske ikke i Strid paa Jorden, og hans Dage som en Daglønners Dage?
Земният живот на човека не е ли воюване? И дните му не са ли като дните на наемник?
2 Som en Arbejder, der higer efter Skyggen, og som en Daglønner, der venter paa sin Løn,
Като на слуга, който желае сянка, И както на наемник, който очаква заплатата си,
3 saaledes har jeg faaet mig Forfængeligheds Maaneder til Arv; og man har talt mig kummerfulde Nætter til.
Така на мене се даде за притежание месеци на разочарование, И нощи на печал ми се определиха.
4 Naar jeg lagde mig, da sagde jeg: Naar skal jeg staa op, og naar er Aftenen forbi? og jeg blev mæt af Uro inden Tusmørket.
Когато си лягам, казвам: Кога ще стана? Но нощта се протака; И непрестанно се тласкам насам натам до зори.
5 Mit Kød er klædt med Orme og Jordskorpe; min Hud er sprukken og vædsker.
Снагата ми е облечена с червеи и пръстени буци; кожата ми се пука и тлее.
6 Mine Dage ere lettere end en Væverskytte; og de svinde hen uden Haab.
Дните ми са по-бързи от совалката на тъкача, И чезнат без надежда.
7 Kom i Hu, at mit Liv er et Aandepust: Mit Øje kommer ikke mere til at se godt.
Помни, че животът ми е дъх; И че окото ми няма да са върне да види добро.
8 Dens Øje, som ser mig, skal ikke mere skue mig; dine Øjne skulle se efter mig, men jeg skal ikke findes.
Окото на оногова, който ме гледа, няма да ме види вече; Твоите очи ще бъдат върху мене, а, ето, не ще ме има.
9 En Sky forgaar og farer bort, ligesaa skal den, der farer ned til Dødsriget, ikke komme op igen. (Sheol h7585)
Както облакът се разпръсва и изчезва, Така и слизащият в преизподнята няма да възлезе пак; (Sheol h7585)
10 Han skal ikke komme mere igen til sit Hus, og hans Sted skal ikke kende ham mere.
Няма да се върне вече у дома си. И мястото му няма да го познае вече.
11 Derfor vil jeg ikke heller lægge Baand paa min Mund, jeg vil tale i min Aands Angest, jeg vil klage i min Sjæls Bitterhed.
Затова аз няма да въздържа устата си; Ще говоря в утеснението на духа си; Ще плача в горестта на душата си.
12 Er jeg et Hav eller et Havuhyre, at du vil sætte Vagt over mig?
Море ли съм аз, или морско чудовище, Та туряш над мене стража?
13 Naar jeg sagde: Min Seng skal trøste mig, mit Leje skal lette min Klage,
Когато си казвам: Леглото ми ще ме утеши, Постелката ми ще облекчи оплакването ми,
14 da forskrækker du mig med Drømme, og ved Syner forfærder du mig,
Тогава ме плашиш със сънища, И ме ужасяваш с видения;
15 saa min Sjæl foretrækker at være kvalt, ja Døden fremfor disse mine Knokler.
Така, че душата ми предпочита удушване И смърт, а не тия мои кости.
16 Jeg er ked deraf; jeg vil ikke leve evindelig; lad af fra mig, thi mine Dage ere Forfængelighed!
Додея ми се; не ща да живея вечно; Оттегли се от мене, защото дните ми са суета.
17 Hvad er et Menneske, at du vil agte ham stort, og at du vil lægge dig ham paa Hjerte?
Що е човек, та да го възвеличаваш, И да си наумяваш за него,
18 og at du vil besøge ham hver Morgen og prøve ham hvert Øjeblik?
Да го посещаваш всяка заран, И да го изпитваш всяка минута?
19 Hvorfor vil du ikke se bort fra mig? vil ikke lade mig Ro saa længe, at jeg kan synke mit Spyt?
До кога не ще отвърнеш погледа Си от мене, И не ще ме оставиш ни колкото плюнката си да погълна?
20 Havde jeg syndet, hvad kunde jeg gøre dig, du Menneskenes Vogter? hvorfor har du sat mig til Anstød for dig, at jeg er mig selv til en Byrde?
Ако съм съгрешил, що правя с това на Тебе, о Наблюдателю на човеците? Защо си ме поставил за Своя прицел, Така щото станах тегоба на себе си?
21 Og hvorfor vil du ikke borttage min Overtrædelse og lade min Misgerning være tilgivet? thi snart skal jeg ligge under Mulde, og naar du søger mig, da er jeg ikke mere.
И защо не прощаваш престъплението ми, И не отнемеш беззаконието ми? Защото още сега ще спя в пръстта; И сутринта ще ме търсиш, а няма да ме има.

< Job 7 >