< Job 6 >

1 Men Job svarede og sagde:
А Иов в отговор рече:
2 Gid min Harm maatte vejes, og man ligervis vilde lægge min Ulykke i Vægtskaaler!
Дано само би се претеглила моята печал, И злополуката ми да би се турила срещу нея на везните!
3 Thi den er nu svarere end Sand i Havet; derfor bruse mine Ord frem.
Понеже сега би била по-тежка от морския пясък; Затова думите ми са били необмислени.
4 Thi den Almægtiges Pile ere i mig, min Aand inddrikker deres Gift; Guds Rædsler stille sig op imod mig.
Защото стрелите на Всемогъщия са вътре в мене, Чиято отрова духът ми изпива; Божиите ужаси се опълчват против мене.
5 Mon Vildæselet skryder, naar det har Græs? eller mon Oksen bøger, naar den har Foder?
Реве ли дивият осел, когато има трева? Или мучи ли волът при яслите?
6 Mon det vamle kan ædes uden Salt? eller er der Smag i det hvide om Æggeblommen?
Яде ли се блудкавото без сол? Или има ли вкус в белтъка на яйцето?
7 Hvad min Sjæl vægrede sig ved at røre, det er blevet mig som en usund Spise.
Душата ми се отвращава да ги допре; Те ми станаха като омразно ястие.
8 Gid det, jeg begærer, maatte komme, og Gud vilde opfylde mit Haab!
Дано получех това, което прося, И Бог да ми дадеше онова, за което копнея!
9 og at Gud vilde knuse mig, at han vilde lade sin Haand løs og afskære mig!
Да благоволеше Бог да ме погуби, Да пуснеше ръката Си та ме посече!
10 Da havde jeg endnu Trøst og kunde glæde mig i Smerten, i hvilken han ikke skaaner; thi jeg har ikke fornægtet den helliges Tale.
Но, това ще ми бъда за утеха, (Да! ще се утвърдя всред скръб, която не ме жали). Че аз не утаих думите на Светия.
11 Hvad er min Kraft, at jeg skulde haabe? og hvad Ende venter mig, at jeg skulde forlænge mit Liv?
Каква е силата та да чакам? И каква е сетнината ми та да издържа?
12 Mon min Kraft er Kraft af Sten? mon mit Kød er af Kobber?
Силата ми сила каменна ли е? Или месата ми са медни?
13 Sandelig, der er ikke Hjælp i mig, og Kraften er vegen fra mig!
Не изчезна ли в мене помощта ми? И не отдалечи ли се от мене избавлението?
14 Den ulykkelige kan kræve Medynk af sin Ven, selv om han forlader den Almægtiges Frygt.
На оскърбения трябва да се покаже съжаление от приятеля му, Даже ако той е оставил страха от Всемогъщия.
15 Mine Brødre have skuffet som en Bæk, som i Dalene Strømme, der fare forbi,
Братята ми ме измамиха като поток; Преминаха като течение на потоци,
16 de, der ere mørke af Is, i hvilke Sneen skjuler sig.
Които се мътят от леда, И в които се топи снегът;
17 Paa den Tid de optøes, da blive de borte; naar det bliver hedt, da forsvinde de fra deres Sted.
Когато се стоплят изчезват; Когато настане топлина изгубват се от мястото си;
18 Rejsetog bøje af fra deres Vej, de drage op i Ørken og omkomme.
Керваните, като следват по криволиченията им, Пристигат в пустота и се губят;
19 Rejsetog fra Thema skuede hen efter dem, vejfarende fra Seba satte Lid til dem.
Теманските кервани прегледваха; Шевските пътници ги очакваха;
20 De bluedes, at de havde forladt sig paa dem; de kom lige til dem og bleve skuffede.
Излъгаха се в надеждата си; Дойдоха там и се посрамиха;
21 Saaledes ere I nu blevne som intet; I se Rædsel og frygte.
Сега и вие сте така никакви; Видяхте ужас, и се уплашихте.
22 Mon jeg har sagt: Giver mig og skænker for min Skyld noget af eders Formue?
Рекох ли аз: Донесете ми? Или: Дайте ми подарък от имота си?
23 eller redder mig af Fjendens Haand, og udløser mig af Voldsmænds Haand?
Или: Отървете ме от ръката на неприятеля? Или: Откупете ме от ръката на насилниците?
24 Lærer mig, og jeg vil tie, og viser mig, hvori jeg har faret vild.
Научете ме, и аз ще млъкна; И покажете ми в що съм съгрешил.
25 Hvad ere Oprigtigheds Taler kraftige! Men hvad bevise eders Beviser?
Колко са силни справедливите думи! Но вашите доводи що изобличават?
26 Agte I Ord for at være Bevis og den mistrøstiges Taler for Mundsvejr?
Мислите ли да изобличите думи, Когато думите на човек окаян са като вятър?
27 Ja, I kunne kaste Lod om en faderløs og grave Grav for eders Næste.
Наистина вие бихте впримчили сирачето, Бихте копали яма на неприятеля си.
28 Og nu, om I ville, da vender Ansigtet til mig, og mon jeg skulde lyve for eders Ansigt?
Сега, прочее, благоволете да ме погледнете, Защото ще стане явно пред вас ако аз лъжа
29 Kære, vender om, lader Uretfærdighed ikke ske; ja, vender om, endnu skal min Retfærdighed kendes i denne Sag!
Повърнете се, моля; нека не става неправда; Да! повърнете се пак; касае се до правдивостта ми.
30 Mon der være Uret paa min Tunge? mon min Gane ikke skulde skelne, hvad ondt er?
Има ли неправда в езика ми? Не може ли небцето ми да познае лошото?

< Job 6 >