Job 4
1 Da svarede Elifas, Themaniten, og sagde:
Тогава теманецът Елифаз проговаряйки рече:
2 Om man vilde forsøge et Ord paa dig, skulde du vel kedes derved? men hvo kan holde sig fra at tale?
Ако започнем да ти говорим, ще ти дотегне ли? Но кой може се въздържа да не говори?
3 Se, du har undervist mange og styrket de trætte Hænder;
Ето, ти си научил мнозина, И немощни ръце си укрепил.
4 dine Ord have oprejst den faldne, og du har styrket de bøjede Knæ;
Твоите думи са заякчили колебаещия, И отслабнали колене си укрепил.
5 men nu, det kommer til dig, da kedes du derved; det rammer dig, og du forfærdes!
А сега това дойде на тебе, и ти е дотегнало; Допира те, и смутил си се.
6 Var ikke din Gudsfrygt dit Haab og dine Vejes Renhed din Fortrøstning?
В страха ти от Бога не е ли твоето упование, И в правотата на пътищата ти твоята надежда?
7 Kære, tænk dig om, hvor er en uskyldig gaaet til Grunde? eller hvor ere de oprigtige udslettede?
Спомни си, моля, кой някога е погивал невинен, Или где са били изтребени праведните.
8 Saa vidt jeg har set, komme de, som pløje Uret, og de, som udsaa Møje, til at høste ind derefter:
До колко съм аз видял, ония, които орат беззаконие, И сеят нечестие, това и жънат.
9 De omkomme for Guds Aande og fortæres af hans Vredes Aand.
Изтребват се от дишането на Бога, И от духането на ноздрите Му погиват.
10 Løvens Brøl og den grumme Løves Røst hører op, og de unge Løvers Tænder ere knuste;
Ревът на лъва и гласът на свирепия лъв замират, И зъбите на младите лъвове се изкъртват.
11 Løven omkommer af Mangel paa Rov, og Løvindens Unger adspredes.
Лъвът загива от нямане лов, И малките на лъвицата се разпръсват.
12 Men mig er et Ord tilbragt hemmeligt, og mit Øre fattede en sagte Lyd deraf
Тайно достига до мене едно нещо, И ухото ми долови един шепот от него:
13 i Tanker, fremkaldte ved Syner om Natten, naar dyb Søvn falder paa Folk;
Всред мислите от нощните видения, Когато дълбок сън напада човеците,
14 da kom Frygt og Bævelse paa mig og bragte mine Ben til at skælve;
Ужас ме обзе, и трепет, И разтърси всичките ми кости;
15 og en Aand gik frem for mit Ansigt; Haarene rejste sig paa mit Legeme;
Тогава дух премина пред мене; Космите на тялото ми настръхнаха;
16 den blev staaende, og jeg kunde ikke kende dens Skikkelse; der svævede et Billede for mine Øjne; det var stille, og jeg hørte en Røst:
Той застана, но не можах да позная образа му; Призрак се яви пред очите ми; В тишина чух тоя глас:
17 Mon et Menneske kan holdes retfærdigt for Gud? monne en Mand være ren for den, som skabte ham?
Ще бъде ли смъртен човек праведен пред Бога? Ще бъде ли човека чист пред Създателя си?
18 Se, han tror ikke paa sine Tjenere, og sine Engle tillægger han Daarskab,
Ето, Той не се доверява на слугите Си, И на ангелите Си намира недостатък,
19 endsige da dem, som bo i Lerhuse, og hvis Grundvold er i Støvet; man kan støde dem smaa før Møl;
Колко повече в ония, които живеят в къщи от кал. Чиято основа е в пръстта, И които се смазват като че ли са молци!
20 fra Morgen og indtil Aften sønderknuses de; uden at der er nogen, som lægger det paa Hjerte, gaa de til Grunde.
Между заранта и вечерта се събират, Без да усети някой загубват се за винаги.
21 Farer ikke deres Herlighed, som var i dem, bort? ja, de dø, men ikke i Visdom.
Величието, което е в тях, не се ли премахва? Умират и то без мъдрост.
