Job 37
1 Ta, over dette forfærdes mit Hjerte og farer op fra sit Sted.
Да! Поради това сърцето ми трепери И се измества от мястото си.
2 Hører, ja hører hans Røsts Drøn og Bulderet, der udgaar af hans Mund.
Слушайте внимателно гърма на гласа Му, И шума, който излиза из устата Му.
3 Han lader det fare ud under al Himmelen og sit Lys over Jordens Flige.
Праща го под цялото небе И светкавицата Си до краищата на земята;
4 Efter ham brøler Røsten, han tordner med sin Højheds Røst; og han holder dem ikke tilbage, naar hans Røst høres.
След нея рече глас, Гърми с гласа на величието Си, И не ги възпира щом се чуе гласа Му.
5 Gud tordner vidunderligt med sin Røst; han gør store Ting, og vi kunne ikke kende dem.
Бог гърми чудно с гласа Си, Върши велики дела, които не можем да разбираме;
6 Thi han siger til Sneen: Fald til Jorden! og ligesaa til Regnskyllene, ja til hans Vældes Regnskyl.
Защото казва на снега: Вали на земята, - Също и на проливния дъжд и на поройните Си дъждове;
7 Han forsegler hver Mands Haand, at alle Folk, som ere hans Skabning, skulle kende det.
Запечатва ръката на всеки човек, Така щото всичките човеци, които е направил, да разбират силата Му.
8 Da gaa de vilde Dyr i Hule og blive i deres Boliger.
Тогава зверовете влизат в скривалищата И остават в рововете си.
9 Fra Syden kommer Stormen, og med Nordenvindene kommer Kulden.
От помещението си иде бурята, И студът от ветровете що разпръскват облаците.
10 Ved Guds Aande kommer Is, og det brede Vand snævres ind.
Чрез духане от Бога се дава лед, И широките води замръзват;
11 Ja, med Fugtighed fylder han Skyen; han udbreder sin lysopfyldte Sky.
Тоже гъстия облак Той натоварва с влага, Простира на широко светкавичния Си облак,
12 Og den vender sig i Kredse, alt som han styrer den til dens Gerning, til alt, hvad han byder den, hen over Jordens Kreds:
Които според Неговото наставление се носят наоколо За да правят всичко що им заповядва По лицето на земното кълбо.
13 Enten til Revselse eller til hans Lands Bedste eller til Velgerning lader han den ramme.
Било, че за наказание, или за земята Си, Или за милост, ги докарва.
14 Job, vend dine Øren til dette; staa stille og agt paa Guds underfulde Ting!
Слушай това, Иове, Застани та размисли върху чудесните Божии дела.
15 Ved du, naar Gud tænker derpaa, og naar han lader sin Skys Lys skinne?
Разбираш ли как им налага Бог волята Си. И прави светкавицата да свети от облака Му?
16 Ved du hvorledes Skyerne svæve? de underfulde Ting af ham, som er fuldkommen i al Kundskab?
Разбираш ли как облаците увисват, Чудесните дела на Съвършения в знание?
17 du, hvis Klæder blive varme, naar han gør Landet lummert fra Sønden?
Ти, чиито дрехи стават топли, Когато земята е в затишие, поради южния вятър,
18 Udspænder du med ham de øverste Skyer, der ere faste som et støbt Spejl?
Можеш ли като Него да разпростреш небето, Което, като леяно огледало е здраво?
19 Lad os vide, hvad vi skulle sige til ham! vi kunne ikke fremføre noget ud fra Mørket.
Научи ни що да Му кажем, Защото поради невежество ние не можем да наредим думите си
20 Skal det fortælles ham, at jeg taler? eller mon nogen har ønsket, at han maatte blive opslugt?
Ще Му се извести ли, че желая да говоря, Като зная че, ако продума човек непременно ще бъде погълнат?
21 Og nu, ser man ikke Lyset, som straaler i de øverste Skyer: Saa farer et Vejr frem og renser dem.
И сега човеците не могат да погледнат на светлината, Когато блещи на небето, като е заминал вятърът и го е очистил,
22 Af Norden kommer Guld; over Gud er der forfærdelig Majestæt.
Та е дошло златозарно сияние от север; А как ще погледнат на Бога, у Когото е страшна слава!
23 Den Almægtige, ham kunne vi ikke naa til, ham, som er stor i Kraft; Ret og Retfærdigheds Fylde undertrykker han ikke.
Всемогъщ е, не можем да Го проумеем, превъзходен е в сила; А правосъдието и преизобилната правда Той няма да отврати.
24 Derfor frygte Folkene ham; han ser ikke til nogen, som er viis i Hjertet.
Затова Му се боят човеците; Той не зачита никого от високоумните.
