Job 34
1 Fremdeles svarede Elihu og sagde:
И Елиу пак проговаряйки рече:
2 Hører, I vise! min Tale, og I forstandige! vender eders Øren til mig;
Слушайте думите ми, вие мъдри, И внимавайте към мене, вие разумни;
3 thi Øret prøver Talen, og Ganen smager Maden.
Защото ухото изпитва думите Както небцето вкусва ястието.
4 Lader os vælge os det rette, lader os kende imellem os, hvad godt er.
Нека си изберем правото Та да знаем помежду си доброто.
5 Thi Job sagde: Jeg er retfærdig, men Gud har borttaget min Ret.
Защото Иов е казал: Праведен съм, И пак Бог отне правото ми;
6 Uagtet jeg har Ret, skal jeg staa som en Løgner; ulægelig har Pilen truffet mig, skønt der ikke er Overtrædelse hos mig.
Въпреки правото ми считан съм за лъжец; Раната ми е неизцелима при все, че съм без престъпление.
7 Hvor er en Mand som Job, der inddrikker Gudsbespottelse som Vand
Кой човек е като Иова, Който укорява Бога, както пие вода,
8 og vandrer i Selskab med dem, som gøre Uret, og gaar med ugudelige Folk?
И дружи с ония, които вършат беззаконие, И ходи с нечестиви човеци?
9 Thi han sagde: Det gavner ikke en Mand, om han har Behag i Gud.
Защото е казал: Нищо не ползува човека Да съизволява с Бога.
10 Derfor, I Mænd af Forstand! hører paa mig: Det være langt fra Gud at være ugudelig, og fra den Almægtige at være uretfærdig.
Слушайте ме, прочее, вие разумни мъже. Далеч да бъде от Бога неправдата, И от Всемогъщия беззаконието!
11 Thi han betaler et Menneske efter dets Gerning og lader enhver faa efter hans Vej.
Защото ще въздаде на човека според делото му, И ще направи всеки да намери според пътищата си.
12 Ja, sandelig, Gud handler ikke uretfærdigt, og den Almægtige forvender ikke Retten.
Наистина Бог няма да извърши насилие, Нито ще извърне Всемогъщият правосъдието.
13 Hvo har beskikket ham over Jorden? og hvo har grundet hele Jordens Kreds.
Кой е възложил на Него грижата за земята? Или кой Го е натоварил с цялата вселена?
14 Dersom han vilde agte paa sig selv alene, samlede han sin Aand og sin Aande til sig:
Ако прилепи Той сърцето Си само към Себе Си, И оттегли към Себе Си Духа Си и душата Си,
15 Da maatte alt Kød til Hobe opgive Aanden, og Mennesket blive til Støv igen.
То ще издъхне заедно всяка плът, И човекът ще се върне пак в пръстта.
16 Dersom du har Forstand, saa hør dette, vend dine Øren til min Tales Røst!
Сега, ако си разумен, чуй това; Слушай гласа на думите ми.
17 Skulde vel den, som hader Ret, holde Styr? eller tør du sige den mægtige retfærdige at være uretfærdig?
Ще властвува ли оня, който мрази правдата? И ще изкараш ли виновен мощния Праведник,
18 Tør nogen sige til en Konge: Du Belial! til de ædle: Du ugudelige!
Който казва на цар: Нечестив си, На князе: Беззаконници сте,
19 Han anser ikke Fyrsternes Personer og agter ikke den rige fremfor den ringe; thi de ere alle hans Hænders Gerning.
Който не лицеприятствува пред първенци, Нито почита богатия повече от сиромаха, Понеже всички са дело на Неговите ръце?
20 De dø i et Øjeblik, og det midt om Natten: Folk rystes og forgaa; og de mægtige tages bort, men ikke ved Menneskehaand.
В една минута умират - да в полунощ; Людете им се смущават и преминават
21 Thi hans Øjne ere over hver Mands Veje, og han ser alle hans Skridt.
Защото очите на Бога са върху пътищата на човека, И Той гледа всичките му стъпки.
22 Der er intet Mørke og ingen Dødsskygge, hvori de som gøre Uret, kunne skjule sig.
Няма тъмнина, нито мрачна сянка, Гдето да се крият ония, които вършат беззаконие.
23 Thi han behøver ikke at agte længe nogen, der skal stedes til Dom for Gud.
Понеже Той няма нужда втори път да изпитва човека, За да дойде на съд пред Бога.
24 Han sønderslaar de mægtige uden at ransage, og han sætter andre i deres Sted.
Без дълго изследване сломява силните, И поставя други вместо тях.
25 Derfor kender han deres Gerninger og omkaster dem om Natten, at de blive knuste;
Прочее, Той познава делата им; И събаря ги нощем, та те се смазват.
26 han slaar dem, hvor de ugudelige findes, paa det Sted, hvor Folk ser det.
Удря ги като нечестиви Явно там гдето има зрители,
27 Thi derfor vege de fra ham og agtede ikke paa nogen af hans Veje,
Понеже се отклониха от Него, И не зачитаха ни един от пътищата Му,
28 for at de kunde bringe den ringes Skrig ind for ham, og for at han maatte høre de elendiges Skrig.
Така че направиха да стигне до Него викът на сиромасите, Та Той чу вика на угнетените.
29 Naar han skaffer Ro til Veje — hvo vil kalde ham uretfærdig? — og naar han skjuler sit Ansigt — hvo kan da beskue ham? — baade for et Folk og for et enkelt Menneske:
И когато Той успокоява, кой ще смути? Когато крие лицето Си, кой може да Го види? Безразлично дали е сторено това спрямо народ или спрямо един човек,
30 Saa er det, for at en vanhellig ikke skal regere, og at der ikke skal være Snarer for Folket.
За да не царува нечестив човек, Човек, който би впримчвал людете,
31 Mon nogen har sagt til Gud: Jeg har faaet, hvad jeg ikke forskylder?
Защото, ако някой каже на Бога: Понесох наказание без да съм сторил зло;
32 Lær du mig ud over det, jeg kan se; dersom jeg har gjort Uret, da vil jeg ikke gøre det mere.
Каквото аз не виждам, Ти ме научи; Ако съм извършил беззаконие, няма да върша вече,
33 Skal det være efter dit Skøn, at han skal gengælde? thi du har vraget, saa at du har at vælge, og ikke jeg? saa tal da, hvad du ved!
То трябва ли въздаянието му да бъде, според както ти желаеш, да го отхвърляш, Така щото ти да го избереш, казва Бог, а не Аз? Тогава ти кажи каквото знаеш.
34 Folk af Forstand skulle sige til mig, og ligeledes den vise Mand, som hører mig:
Разумни мъже ще ми рекат: Да! Всеки мъдър човек, който ме слуша, ще каже:
35 „Job taler ikke med Forstand, og hans Ord ere ikke mere Klogskab‟.
Иов говори без знание, И думите му са лишени от мъдрост.
36 O gid, at Job maatte prøves til fulde, fordi han har svaret som uretfærdige Mænd!
Желанието ми е, Иов да бъде изпитан до край, Понеже отговори, както нечестивите човеци.
37 thi han lægger Overtrædelse til sin Synd, imellem os klapper han i Hænderne og gør mange Ord imod Gud.
Защото на греха си притуря бунтовничество, Поруга се между нас, И умножава думите си против Бога.
