Job 30
1 Men nu le de ad mig, som ere yngre af Aar end jeg, de, hvis Fædre jeg vilde have forsmaaet at sætte hos mine Faarehunde.
Но сега ми се подсмиват по-младите от мене, Чиито бащи не бих приел да туря с кучетата на стадото си;
2 Ja, hvortil skulde deres Hænders Kraft have gavnet mig? hos dem er Styrken svundet bort.
Защото в що можеше да ме ползува силата на ръцете им, Човеци, чиято жизненост бе изчезнала?
3 De ere udtærede af Mangel og Hunger, de afgnave den golde Ørk, i Ødelæggelsens og Fordærvelsens Nat;
От немотия и глад те бяха измършавели; Гризяха изсушената земя, отдавна пуста и опустошена;
4 de oprykke Katost ved Buskene, og Gyveltræets Rod er deres Føde;
Между храстите късаха слез, И корените на смрика им бяха за храна.
5 de uddrives fra Samfundet, man skriger efter dem som efter en Tyv;
Бяха изпъдени измежду човеците, Които викаха подир тебе като подир крадци.
6 de bo i Kløfter i Dalene, i Huler i Jorden og Klipper;
Живееха в пукнатините на долините, В дупките на земята и на скалите.
7 imellem Buske skryde de, de samles under Nælder.
Ревяха между храстите. Събираха се между тръните;
8 Børn af Daarer, ja af Mænd uden Navn; de ere udstødte af Landet.
Безумни и безчестни, Те бидоха изгонени от земята.
9 Men nu er jeg bleven en Spottesang for dem og maa tjene dem til Snak.
А сега аз им станах песен, Още им съм и поговорка.
10 De have Vederstyggelighed til mig, de holde sig langt fra mig og spare ikke at spytte mig i Ansigtet.
Гнусят се от мене, отдалечават се от мене, И не се свенят да плюят в лицето ми.
11 Thi de have løst Tøjlen af sig og plaget mig, og de have kastet Bidselet af for mit Ansigt.
Тъй като Бог е съсипал достолепието ми и ме е смирил. То и те се разюздаха пред мене.
12 Til højre for mig staar en Yngel frem, de støde mine Fødder bort, og de bane deres Fordærvelses Veje imod mig;
Отдясно въстават тия изроди, Тласкат нозете ми, И приготовляват против мене гибелните си намерения,
13 de bryde min Sti op, de hjælpe til min Ulykke, de have ingen Hjælper;
Развалят пътя ми, Увеличават нещастието ми, И то без да имат помощници.
14 de komme som igennem et vidt Gab, de vælte sig frem under Bulder.
Идат като през широк пролом; Под краха нахвърлят се върху мене.
15 Rædsler ere vendte imod mig, som et Stormvejr forfølge de min Herlighed, og min Frelse er gaaet forbi som en Sky.
Ужаси се обърнаха върху мене; Като вятър гонят достолепието ми; И благополучието ми премина като облак.
16 Men nu er min Sjæl hensmeltet i mig, Elendigheds Dage komme over mig.
И сега душата ми се излива в мене; Скръбни дни ме постигнаха.
17 Natten gennemborer mine Ben, saa at de falde af mig, og mine nagende Smerter hvile ikke.
През нощта костите ми се пронизват в мене, И жилите ми не си почиват.
18 Ved den overvættes Magt er min Klædning helt forandret, den omslutter mig som Kraven paa min Underkjortel.
Само с голямо усилие се променява дрехата ми; Тя ме стига както яката на хитона ми.
19 Han har kastet mig i Dyndet, og jeg er lignet ved Støv og Aske.
Бог ме е хвърлил в калта; И аз съм заприличал на пръст и на прах.
20 Jeg skriger til dig, men du svarer mig ikke; jeg staar der, og du bliver ved at se paa mig.
Викам към Тебе, но не ми отговаряш; Стоя, и Ти просто ме поглеждаш.
21 Du har forvendt dig til at være grum imod mig; du modstaar mig med din Haands Styrke.
Обърнал си се да се показваш жесток към мене; С мощната Си ръка ми враждуваш;
22 Du løfter mig op i Stormvejret, du lader mig fare hen, og du lader mig forgaa i dets Brag.
Издигаш ме, възкачваш ме на вятъра, И стопяваш ме в бурята.
23 Thi jeg ved, du fører mig til Døden igen og til alle levendes Forsamlings Hus.
Зная наистина, че ще ме докараш до смърт, И до дома, който е определен за всичките живи.
24 Mon en ikke udrækker Haanden i sit Fald? eller mon en ikke skriger i sin Ulykke?
Обаче в падането си човек няма ли да простре ръка, Или да нададе вик в бедствието си?
25 Eller græd jeg ikke for den, som havde haarde Dage? ynkedes min Sjæl ikke over den fattige?
Не плаках ли аз за онзи, който бе отруден? И не се ли оскърби душата ми за сиромаха?
26 Thi der jeg forventede godt, da kom det onde, og der jeg haabede til Lys, da kom Mørkhed.
Когато очаквах доброто, тогава дойде злото; И когато ожидах виделината, тогава дойде тъмнината.
27 Mine Indvolde syde og ere ikke stille; Elendigheds Dage ere komne over mig.
Червата ми възвират, и не си почиват; Скръбни дни ме постигнаха.
28 Jeg gaar sort, uden Sol, jeg staar op, jeg skriger i Forsamlingen.
Ходя почернял, но не от слънцето; Ставам в събранието и викам за помощ.
29 Jeg er bleven Dragers Broder og Strudses Stalbroder.
Станах брат на чакалите, И другар на камилоптиците.
30 Min Hud er bleven sort og falder af mig, og Benene i mig brænde af Hede.
Кожата ми почерня на мене, И костите ми изгоряха от огън.
31 Og min Harpe er bleven til Sorrig, og min Fløjte til de grædendes Lyd.
Затова арфата ми се измени в ридание, И свирката ми в глас на плачещи.
