Job 29
1 Og Job blev ved at fremføre sit Billedsprog og sagde:
И Иов още продължи беседата си като казваше:
2 Gid jeg var som i de forrige Maaneder, som i de Dage, da Gud bevarede mig,
О, да бях както в предишните месеци, Както в дните, когато Бог ме пазеше,
3 da hans Lampe lyste over mit Hoved, da jeg gik igennem Mørket ved hans Lys;
Когато светилникът Му светеше на главата ми, И със светлината Му ходех в тъмнината;
4 som det var med mig i min Høsts Dage, der Guds Fortrolighed var over mit Telt;
Както бях в дните на зрелостта си, Когато съветът от Бога бдеше над шатъра ми;
5 da den Almægtige endnu var med mig, da mine Drenge vare omkring mig;
Когато Всемогъщият беше още с мене, И децата ми бяха около мене;
6 da mine Trin badede sig i Mælk, og Klippen hos mig udgød Oliebække;
Когато миех стъпките си с масло, И скалата изливаше за мене реки от дървено масло!
7 da jeg gik ud til Porten op til Staden, da jeg lod berede mit Sæde paa Torvet.
Когато през града излизах на портата, И приготвях седалището си на пазара,
8 De unge saa mig og trak sig tilbage, og de gamle stode op og bleve staaende.
Младите, като ме гледаха, се криеха, И старците ставаха и стояха прави;
9 De Øverste holdt op at tale, og de lagde Haanden paa deres Mund.
Първенците се въздържаха от говорене, И туряха ръка на устата си;
10 Fyrsternes Røst forstummede, og deres Tunge hang ved deres Gane.
Гласът на началниците замлъкваше, И езикът им залепваше за небцето им;
11 Thi det Øre, som hørte, priste mig salig, og det Øje, som saa mig, gav mig Vidnesbyrd.
Ухо, като ме чуеше, ублажаваше ме, И око, като ме виждаше, свидетелствуваше за мене;
12 Thi jeg reddede den fattige, som skreg, og den faderløse, som ingen Hjælper havde.
Защото освобождавах сиромаха, който викаше, И сирачето, и онзи, който нямаше помощник.
13 Dens Velsignelse, som ellers maatte omkommet, kom over mig, og jeg frydede Enkens Hjerte.
Благословението от този, който бе близо до загиване, идеше на мене; И аз веселях сърцето на вдовицата.
14 Jeg iførte mig Retfærdighed, og den klædte sig i mig; min Dom var mig som en Kappe og et Hovedsmykke.
Обличах правдата, и тя ми беше одежда; Моята правдивост ми беше като мантия и корона.
15 Jeg var den blindes Øje, og jeg var den lammes Fod.
Аз бях очи на слепия, И нозе на хромия.
16 Jeg var de fattiges Fader, og den mig ubekendtes Retssag undersøgte jeg.
Бях баща на сиромасите; Изследвах делото на непознатия мене.
17 Og jeg sønderbrød den uretfærdiges Kindtænder, og jeg gjorde, at han maatte slippe Rovet af sine Tænder.
Трошех челюстите на несправедливия, И изтеглях лова из зъбите му.
18 Og jeg sagde: I min Rede vil jeg opgive Aanden og have Dage mangfoldige som Sand.
Тогава думах: Ще умра в гнездото си; И дните ми ще се умножат, както пясъка.
19 Min Rod skal aabne sig for Vandet, og Duggen skal blive om Natten paa mine Grene.
Коренът ми е прострян към водите; И росата намокрюва цяла нощ клоните ми.
20 Min Herlighed skal blive ny hos mig, og min Bue skal forynges i min Haand.
Славата ми зеленее още в мене; И лъкът ми се укрепява в ръката ми.
21 De hørte paa mig og ventede, og de tav til mit Raad.
Човеците чакаха да ме слушат, И мълчаха, за да чуят съветите ми.
22 Havde jeg talt, toge de ikke igen til Orde, og min Tale faldt som Draaber over dem;
Подир моите думи те не притуряха нищо; Словото ми капеше върху тях;
23 de ventede paa mig som paa en Regn, og de aabnede Munden vidt som efter den sildige Regn.
За мене очакваха като за дъжд, И устата ми зееха като за пролетен дъжд.
24 Jeg smilte til dem, der vare mistrøstige; og de bragte ikke mit Ansigts Lys til at svinde.
Усмихвах се на тях, когато бяха в отчаяние; И те не можаха да потъмнеят светлостта на лицето ми.
25 Jeg udvalgte deres Vej og sad øverst, og jeg boede som en Konge iblandt Hærskaren, som den, der trøster de sørgende.
Избирах пътя към тях, и седях пръв помежду им, И живеех като цар всред войската, Както онзи, който утешава наскърбените.
