Job 23

1 Men Job svarede og sagde:

А Иов в отговор рече:

2 Min Klage er end i Dag Genstridighed; min Haand ligger tungt over mit Suk.

И днес оплакването ми е горчиво; Ръката ми е по-тежка от въздишането ми.

3 Gid jeg kunde kende og finde ham og komme til hans faste Bolig!

Ах, да бих знаел где да Го намеря! Отишъл бих до престола Му,

4 Jeg vilde lægge Sagen frem for hans Ansigt og fylde min Mund med Bevisninger.

Изложил бих делото си пред Него, И напълнил бих устата си с доводи,

5 Jeg vilde gerne vide de Ord, som han kunde svare mig, og forstaa, hvad han vilde sige mig.

Узнал бих думите, които Той би ми отговорил, И разбрал бих какво щеше да ми рече.

6 Mon han vilde trætte med mig i sin store Kraft? nej, han vilde kun agte paa mig.

Щеше ли Той да се препира с мене с голямата Си сила? Не! щеше само да внимава в мен.

7 Da vilde en retfærdig gaa i Rette med ham, og for evigt vilde jeg gaa fri ud fra den, som dømmer mig.

Тогава би станало явно, че един праведник разисква с Него; И така аз бих се освободил за винаги от Съдията си.

8 Se, vil jeg gaa fremad, da er han ikke der, eller tilbage, da mærker jeg ham ikke.

Обаче, ето, отивам напред, но няма Го, И назад, но не го виждам,

9 Gør han noget til venstre, da kan jeg ikke beskue ham; skjuler han sig til højre, da kan jeg ikke se ham.

Наляво, гдето работи, но не мога да Го видя; Крие се надясно, и Го не виждам.

10 Thi han kender den Vej, som ligger for mig; prøver han mig, gaar jeg ud som Guldet.

Знае, обаче, пътя ми; когато ме изпита, Ще изляза като злато.

11 Min Fod holdt fast ved hans Spor, jeg tog Vare paa hans Vej og afveg ikke.

Ногата ми се е държала здраво в Неговите стъпки; Опазил съм пътя Му без да се отклоня;

12 Fra hans Læbers Bud er jeg heller ikke afvegen, jeg gemte hans Munds Tale fremfor min egen Lov.

От заповедите на устните Му не съм се оттеглил назад; Съхранил съм думите на устата Му повече от нужната си храна.

13 Men staar han fast ved et, hvo vil da holde ham tilbage? hvad hans Sjæl har Lyst til, det gør han.

Но Той е на един ум, и кой може да Го отвърне? И каквото желае душата Му, това прави.

14 Thi han skal fuldkomme det, mig er beskikket, og mange saadanne Ting har han for.

Защото върши това, което е определено за мене; И много такива неща има у Него.

15 Derfor forfærdes jeg for hans Ansigt; tænker jeg efter, da frygter jeg for ham.

Затова, смущавам се в присъствието Му; Когато размишлявам треперя от Него.

16 Og Gud har gjort mit Hjerte mistrøstigt, og den Almægtige har forfærdet mig,

Защото сам Бог е разслабил сърцето ми, И Всемогъщият ме е смутил;

17 fordi jeg ikke bortrykkedes fra Mørket, og han ikke har skjult Mulm for mit Ansigt.

Тъй като не по причина на тъмнината се отсичат думите ми Нито по причина на мрака, който покрива лицето ми.