Job 21
1 Men Job svarede og sagde:
Тогава Иов в отговор рече:
2 hører, ja hører min Tale, og lader dette være den Trøst, I yde!
Слушайте внимателно говоренето ми, И с това ме утешавайте.
3 Fordrager mig, og jeg vil tale, og naar jeg har talt, da kan du spotte!
Потърпете ме, и аз ще говоря; А след като изговоря, присмивайте се.
4 Mon min Klage gælder Mennesker? og om saa er, hvorfor skulde ikke min Aand blive utaalmodig?
За човека ли се оплаквам аз? А как да се не утесни духът ми?
5 Vender eder til mig, og gruer og lægger Haanden paa Munden!
Погледнете на мене, и почудете се, И турете ръка на устата си.
6 Thi kommer jeg det i Hu, da forfærdes jeg, og Bævelse betager mit Kød.
Само да си наумя тия въпроси ужасявам се, И трепет обзема снагата ми.
7 Hvorfor blive de ugudelige i Live, blive gamle, ja vældige i Kraft?
Защо живеят нечестивите, Остаряват; даже стават и много силни.
8 Deres Sæd staar fast for deres Ansigt om dem og deres Afkom for deres Øjne.
Чадата им се утвърждават заедно с тях пред лицето им, И внуците им пред очите им.
9 Deres Huse have Fred, uden Frygt, og Guds Ris er ikke over dem.
Домовете им са свободни от страх; И Божията тояга не е върху тях.
10 Deres Tyr springer og ej forgæves; deres Ko kalver og er ikke ufrugtbar.
Говедата им се гонят и не напразно; Юницата им се тели, и не помята.
11 De lade deres Børn løbe som en Faarehjord, og deres Drenge springe.
Пущат чадата си като овце; И децата им скачат.
12 De opløfte deres Røst til Tromme og Harpe og glæde sig ved Fløjtens Lyd.
Пеят при музиката на тъпанчето и арфата, И веселят се при звука на свирката.
Прекарват дните си в благополучие; И в една минута слизат в гроба. (Sheol h7585)
14 Og dog sagde de til Gud: Vig fra os! thi vi have ikke Lyst til Kundskab om dine Veje.
Все пак казват Богу: Оттегли се от нас, Защото не искаме да знаем пътищата Ти.
15 Hvad er den Almægtige, at vi skulde tjene ham? eller hvad Gavn skulde vi have af at bønfalde ham?
Що е Всемогъщият, та да Му служим? И какво се ползваме, като Го призоваваме?
16 Se, deres Lykke hviler dog ikke i deres egen Haand! De ugudeliges Raad er langt fra mig.
Ето, щастието им не е в тяхна ръка; Далеч да бъде от мене мъдруването на нечестивите!
17 Hvor tit udslukkes vel de ugudeliges Lampe og kommer deres Ulykke over dem? hvor tit uddeler Gud Smerter til dem i sin Vrede?
Колко често изгасва светилникът на нечестивите, И дохожда бедствието им върху тях! Бог им разпределя болезни в гнева Си.
18 Blive de som Straa for Vejr og som Avner, hvilke Hvirvelvind bortstjæler?
Те са като плява пред вятъра, И като прах от плява, който вихрушката отвява.
19 „Gud gemmer hans Uret til hans Børn.‟ Han skulde betale ham selv, at han fornemmer det.
Думате, Бог пази наказанието на тяхното беззаконие за чадата им. По-добре нека въздаде на сами тях, за да го усещат;
20 Hans egne Øjne skulle se hans Fordærvelse, og han skulde drikke af den Almægtiges Vrede.
Собствените им очи нека видят гибелта им, И сами те нека пият от гнева на Всемогъщия.
21 Thi hvad bekymrer han sig om sit Hus efter sig, naar hans Maaneders Tal er ude?
Защото какво наслаждение от дома си има нечестивият след себе си, Когато се преполови числото на месеците му?
22 Mon nogen vil lære Gud Kundskab, ham, som dømmer de høje?
Ще научи ли някой Бога на знание, Тъй като Той съди високите?
23 Den ene dør i sin fulde Styrke, ganske rolig og tryg;
Един умира в пълно благополучие, Като е във всичко охолен и спокоен;
24 hans Kar vare fulde af Mælk, og Marven i hans Ben var vædskefuld.
Ребрата му са покрити с тлъстина, И костите му са напоени с мозък.
25 Men den anden maa dø med en beskelig bedrøvet Sjæl og har ikke nydt noget godt.
А друг умира в душевна горест, Като никога не е ял с весело сърце.
26 De skulle ligge med hinanden i Støvet, og Ormene skulle bedække dem.
Заедно лежат в пръстта, И червеи ги покриват.
27 Se, jeg kender eders Tanker, ja eders Rænker, med hvilke I gøre Vold imod mig;
Ето, зная мислите ви И хитруванията ви за съсипването ми.
28 thi I sige: Hvor er Voldsmandens Hus? og hvor er Teltet, hvor de ugudelige boede?
Защото думате: Где е къщата на княза? И где е шатърът, гдето живееха нечестивите?
29 Have I ikke adspurgt de vejfarende, og erkende I ikke deres Vidnesbyrd,
Не сте ли попитали минаващите през пътя? И не разбирате ли бележитите им примери,
30 at den onde skulde spares til Ulykkens Dag, skulde føres frem til Vredens Dag?
Че нечестивият се пази за ден на погибел, И че в ден на гняв ще бъде закаран?
31 „Hvo vil forholde ham hans Vej? naar han gør noget, hvo vil betale ham?
Кой ще изяви пред лицето му неговия път? И кой ще му въздаде за онова, което е сторил?
32 Og han føres hen til Gravene, og ved Gravhøjen lever hans Minde.
Но и той ще бъде донесен в гроба, И ще пази над гробницата си.
33 I Dalens Muld hviler han sødt, og han drager hvert Menneske efter sig, og paa dem foran ham er ikke Tal.‟
Буците на долината ще му бъдат леки; И всеки човек ще отиде подир него, Както безбройни са отишли преди него,
34 Hvorledes trøste I mig da med Forfængelighed? og hvad der bliver tilbage af eders Svar, er Troløshed.
Как, прочее, ми давате празни утешения, Тъй като в отговорите ви остава само лъжа?
