Job 15
1 Da svarede Elifas, Themaniten, og sagde:
Тогава теманецът Елифад в отговор рече:
2 Skal en viis svare med Kundskab, som kun er Vejr, og fylde sin Bug med Blæst,
Мъдър човек с вятърничаво ли знание отговаря, И с източен вятър ли пълни корема си?
3 idet han fører Bevis med Ord, som ikke gavne, og med Taler, som intet baade!
С празни думи ли се препира И с безполезни речи?
4 Ja, du tilintetgør Gudsfrygt og svækker Bønnen for Guds Ansigt.
Наистина ти унищожаваш страха от Бога, И намаляваш моленето пред Него.
5 Thi din egen Mund beviser din Misgerning, og du vælger de træskes Tunge.
Защото беззаконието ти поучава устата ти, И си избрал езика на лукавите.
6 Din egen Mund dømmer dig skyldig og ikke jeg, og dine Læber vidne imod dig.
Твоите уста те осъждат, а не аз; Твоите устни свидетелствуват против тебе.
7 Mon du er født som det første Menneske var, og er du avlet førend Højene?
Ти ли си първородният човек? Или създаден ли си преди хълмите?
8 Mon du har hørt til i Guds hemmelige Raad og har revet Visdommen til dig?
Чул ли си ти Божиите тайни намерения? Или си заключил в себе си мъдростта?
9 Hvad ved du, som vi ikke vide? hvad forstaar du, og det skulde ikke være os bekendt?
Що знаеш ти, което ние не знаем? Що разбираш ти, което няма у нас?
10 Der er baade graahærdede og bedagede iblandt os, Mænd, som have levet længere end din Fader.
Има и между нас и белокоси и престарели, По-напреднали на възраст и от баща ти.
11 Er Guds Trøst dig for ringe og det Ord, som han i Mildhed har talt med dig?
Божиите утешения и меките Му към тебе думи Малко нещо ли са за тебе?
12 Hvorfor betager dit Hjerte dig, og hvorfor blinke dine Øjne?
Какво те блазни сърцето ти, И на какво смигат очите ти,
13 Thi du vender din Harme imod Gud, og du har ladet Taler udfare af din Mund.
Та обръщаш духа си против Бога, И изпущаш такива думи из устата си?
14 Hvad er et Menneske, at det skulde være rent? eller at den skulde være retfærdig, som er født af en Kvinde?
Що е човек та да е чист, И роденият от жена та да е праведен?
15 Se, han tror ikke sine hellige, og Himlene ere ikke rene for hans Øjne:
Ето, на светите Си ангели Той не се доверява, И небесата не са чисти в очите Му;
16 Hvor meget mindre den, som er vederstyggelig og fordærvet, den Mand, der drikker Uretfærdighed som Vand?
Колко повече е гнусен и непотребен човек, Който пие неправда, като вода!
17 Jeg vil kundgøre dig det, hør mig; og hvad jeg har set, vil jeg fortælle:
Аз ще ти кажа, послушай ме; И това, което съм видял, ще ти изявя,
18 Hvad de vise have forkyndt, og hvad de ikke have dulgt som en Arv fra deres Fædre,
(Което мъдрите не скриха, но възвестиха, Както бяха чули от бащите си;
19 dem alene blev Landet givet, og ingen fremmed trængte ind iblandt dem.
На които биде дадена земята, и само на тях, И чужденец не замина между тях; )
20 Den ugudelige bæver alle sine Dage, og faa Aar i Tallet ere henlagte til en Voldsmand.
Нечестивият се мъчи през всичките си дни; И преброени години са запазени за мъчителя.
21 Rædsler lyde for hans Øren; midt i Freden kommer en Ødelægger over ham.
Ужасни гласове има в ушите му, Че като е в спокойствие ще го нападне изтребителят;
22 Han kan ikke tro paa, at han vil komme tilbage fra Mørket, og han er udset til at omkomme ved Sværdet.
Не вярва, че ще се върне от тъмнината; И той е очакван от ножа;
23 Han vanker hid og did efter Brødet og siger: Hvor er det? han ved, at Mørkheds Dag er bestemt, ja er ved hans Side.
Скита се да търси хляб, казвайки: Где е? Знае, че денят на тъмнината е готов до ръката му;
24 Angest og Nød forfærde ham, det overvælder ham, som var det en Konge, der er rede til Striden;
Скръб и тъга го плашат, Като цар приготвен за бой му надвиват.
25 thi han har udrakt sin Haand imod Gud og har vældig sat sig op imod den Almægtige;
Понеже той простря ръката си против Бога, И възгордя се против Всемогъщия,
26 han løb med oprakt Hals imod ham under sine Skjoldes tætte Tag;
Спусна се на Него с корав врат, С дебелите изпъкналости на щитовете си.
27 thi han har lagt Fedt paa sit Ansigt og lagt sig ud over sin Lænd med Fedme,
Понеже покри лицето си с тлъстината си, И, затлъсти кръста си,
28 og han boede i Stæder, som vare ødelagte, i Huse, som man ikke bor i, som ere bestemte til Grushobe.
Той се засели в разорени градове, В къщи необитаеми, Готови да станат на купове.
29 Han skal ikke blive rig, og hans Formue skal ikke bestaa; og hvad de have erhvervet, skal ikke udbredes i Landet.
Няма да се обогати, и имотът му няма да трае, Нито ще се навеждат до земята произведенията им.
30 Han skal ikke komme bort fra Mørket, en Lue skal tørre hans Kvist; men han skal komme bort ved hans Munds Aande.
Няма да се отърве от тъмнината; Пламък ще изсуши младоците му; И от дишането на Божиите уста ще бъде завлечен.
31 Han skal ikke forlade sig paa Forfængelighed, han skuffer sig; thi Forfængelighed skal vorde ham Betaling.
Нека не се доверява на суетата, самоизмамен; Защото суета ще бъде заплатата му.
32 Før hans Dag kommer, skal det opfyldes, og hans Gren skal ikke grønnes.
Преди времето си ще се изплати, И клонът му няма да раззеленее,
33 Som Vintræet skal han afryste sine sure Druer og som Olietræet kaste sit Blomster.
Ще изрони неузрялото си грозде като лозата, И ще хвърли цвета си като маслината.
34 Thi den vanhelliges Forsamling skal blive øde, og Ild fortærer Bestikkelsens Telte.
Защото дружината на нечестивите ще запустее; И огън ще пояде шатрите на подкупничеството.
35 De undfange Uret og føde Udaad, og deres Inderste bereder Svig.
Зачват зло, и раждат беззаконие, И сърцето им подготвя измама.
