Job 14
1 Et Menneske, født af en Kvinde, lever en stakket Tid og mættes af Uro.
Човекът, роден от жена е кратковременен И пълен със смущение.
2 Han gaar op som et Blomster og henvisner, han flyr som en Skygge og bestaar ikke.
Цъфти като цвят, и се покосява; Бяга като сянка, и не се държи.
3 Ogsaa over en saadan oplader du dine Øjne og fører mig for din Dom.
И върху такъв ли отваряш очите Си, И ме караш на съд с Тебе?
4 Ja, kom der dog en ren af en uren! men nej, ikke en eneste.
Кой може да извади чисто от нечисто? Никой.
5 Dersom hans Dage ere bestemte, hans Maaneders Tal fastsat hos dig, dersom du har sat ham en Grænse, han ikke kan overskride:
Тъй като дните му са определени, И числото на месеците му е у Тебе, И Ти си поставил границите му, които не може да премине,
6 Da lad af fra ham, at han maa hvile; at han dog som en Daglønner maa glæde sig ved sin Dag.
Отвърни погледа Си от него, за да си почине, Догде като наемник доизкара деня си.
7 Thi et Træ har Haab: Naar det er afhugget, kan det igen skyde frem, og dets Kviste udeblive ikke.
Защото за дървото има надежда, Че, ако се отсече, пак ще поникне, И че издънката му няма да изчезне,
8 Om end dets Rod bliver gammel i Jorden, og dets Stub dør i Støvet,
Даже ако коренът му остарее в земята, И ако пънът му умре в пръстта;
9 saa grønnes det dog igen af Vandets Duft og skyder Grene som en frisk Plante.
Понеже от дъха на водата ще поникне, И ще покара клончета като новопосадено.
10 Men dør en Mand, er hans Kraft forbi, og opgiver et Menneske Aanden, hvor er han da?
Но човек умира и прехожда; Да! Човек издъхва, и де го?
11 Vand løber ud af Søen, og en Flod svinder og bliver tør:
Както водите чезнат из морето, И реката престава и пресъхва,
12 Saaledes lægger og at Menneske sig og staar ikke op; indtil Himlene ikke mere ere, opvaagne de ikke, og de opvækkes ikke af deres Søvn.
Така човек ляга, и не става вече; Докато небесата не преминат, те няма да се събудят, И няма да станат от съня си.
13 Gid du vilde gemme mig i Graven, ja skjule mig, indtil din Vrede vendte om; at du vilde sætte mig en beskikket Tid og vilde komme mig i Hu igen! (Sheol h7585)
О, дано ме скриеше Ти в преизподнята, Да ме покриеше, догде премине гневът Ти, Да ми определеше срок, и тогава да би ме спомнил! (Sheol h7585)
14 Naar en Mand dør, mon han da skal leve op igen? saa vilde jeg vente alle mine Stridsdage, indtil min Afløsning kom.
Ако умре човек, ще оживее ли? През всичките дни на воюването си ще чакам, Докато дойде промяната ми.
15 Du skulde kalde, og jeg skulde svare dig; du skulde længes efter dine Hænders Gerning!
Ще повикнеш, и аз ще Ти се отзова; Ще пожелаеш делото на ръцете Си.
16 Thi nu tæller du mine Skridt; du varer ikke over min Synd.
А сега броиш стъпките ми; Не наблюдаваш ли греховете ми?
17 Min Overtrædelse er forseglet i et Knippe, og du syr til om min Misgerning.
Престъплението ми е запечатано в мешец, И зашиваш беззаконието ми.
18 Men et Bjerg, som falder, smuldrer hen, og en Klippe flytter sig fra sit Sted;
Наистина както и планината като пада унищожава се, И скалата се премества от мястото си;
19 Vandet udhuler Stene, og dets Strømme bortskylle Jordens Støv: Saaledes gør du et Menneskes Forhaabning til intet.
Както водите изтриват камъните; И наводненията им завличат пръстта от земята; Така Ти погубваш надеждата на човека.
20 Du overvælder ham evindelig, og han farer hen; du forvender hans Udseende og lader ham fare.
Надделяваш всякога над него, и той прехожда; Изменяваш лицето му, и го отпращаш.
21 Ere hans Børn i Ære, da ved han det ikke; ere de ringe, da mærker han det ikke.
Синовете му достигат до почитание, а той не знае; И биват свалени, а той не забелязва това за тях;
22 For ham er kun Smerten, hans Kød lider, og for ham Sorgen, hans Sjæl føler.
Знае само, че снагата му е за него в болки, И душата му е за него в жалеене.
