1 Mosebog 11
1 Og al Jorden havde eet Tungemaal og eet Sprog.
А по цялата земя се употребяваше един език и един говор.
2 Og det skete, der de rejste fra Østen, da fandt de en Dal i Landet Sinear og boede der.
И като потеглюваха човеците към изток, намериха поле в Сенаарската земя, гдето се и заселиха.
3 Og de sagde, den ene til den anden: Velan, lader os stryge Tegl og brænde dem vel; og de havde Tegl for Sten, og Jordbeg havde de for Kalk.
И рекоха си един на друг: Елате, да направим тухли и да ги изпечем в огъня. Тухли употребяваха вместо камъни, а смола употребяваха вместо кал.
4 Og de sagde: Velan, lader os bygge os en Stad og et Taarn, hvis Spidse kan naa op til Himmelen, og lader os gøre os et Navn, at vi ikke skulle adspredes over al Jorden.
И рекоха: Елате, да си съградим град, даже кула, чийто връх да стига до небето; и да си спечелим име, да не би да се разпръснем по лицето на цялата земя.
5 Da nedfor Herren for at se den Stad og det Taarn, som Menneskens Børn byggede.
А Господ слезе да види града и кулата, които градяха човеците.
6 Og Herren sagde: Se, dette er eet Folk, og de have alle eet Tungemaal, og dette have de begyndt at gøre; og nu vil intet formenes dem af alt, hvad de faa i Sinde at gøre.
И рече Господ: Ето, едни люде са, и всички говорят един език; и това е което са почнали да правят; и не ще може вече да им се забрани, какво да било нещо, що биха намислили да направят.
7 Velan, lader os fare ned og blande deres Tungemaal der, at den ene ikke forstaar den andens Tungemaal.
Елате да слезем, и там да разбъркаме езика им, тъй щото един други да не разбират езика си.
8 Og Herren adspredte dem derfra over al Jordens Kreds; og de lode af at bygge Staden.
Така Господ ги разпръсна от там по лицето на цялата земя; а те престанаха да градят града.
9 Derfor kaldte man dens Navn Babel; thi Herren blandede der al Jordens Tungemaal, og Herren adspredte dem derfra over al Jordens Kreds.
За това той се наименува Вавилон, защото там Господ разбърка езика на цялата земя; и от там Господ ги разпръсна по лицето на цялата земя.
10 Disse ere Sems Slægter. Sem var hundrede Aar gammel og avlede Arfaksad, to Aar efter Floden.
Ето Симовото потомство: Сим беше на сто години, а роди Арфаксада две години след потопа;
11 Og Sem levede, efter at han havde avlet Arfaksad, fem Hundrede Aar og avlede Sønner og Døtre.
а откак роди Арфаксада, Сим живя петстотин години, и роди синове и дъщери.
12 Og Arfaksad levede fem og tredive Aar og avlede Sala.
Арфаксад живя тридесет и пет години и роди Сала;
13 Og Arfaksad levede, efter at han havde avlet Sala, fire Hundrede og tre Aar og avlede Sønner og Døtre.
а откак роди Сала, Арфаксад живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.
14 Og Sala levede tredive Aar og avlede Eber.
Сала живя тридесет години и роди Евера;
15 Og Sala levede, efter at han havde avlet Eber, fire Hundrede Aar og tre Aar og avlede Sønner og Døtre.
а откак роди Евера, Сала живя четиристотин и три години, и роди синове и дъщери.
16 Og Eber levede fire og tredive Aar og avlede Peleg.
Евер живя тридесет и четири години и роди Фалека;
17 Og Eber levede, efter at han havde avlet Peleg, fire Hundrede Aar og tredive Aar og avlede Sønner og Døtre.
а откак роди Фалека, Евер живя четиристотин и тридесет години и роди синове и дъщери.
18 Og Peleg levede tredive Aar og avlede Reu.
Фалек живя тридесет години и роди Рагава;
19 Og Peleg levede, efter at han havde avlet Reu, to Hundrede og ni Aar og avlede Sønner og Døtre.
а откак роди Рагава, Фалек живя двеста и девет години и роди синове и дъщери.
20 Og Reu levede to og tredive Aar og avlede Serug.
Рагав живя тридесет и две години и роди Серуха;
21 Og Reu levede, efter at han havde avlet Serug, to Hundrede Aar og syv Aar og avlede Sønner og Døtre.
а откак роди Серуха, Рагав живя двеста и седем години и роди синове и дъщери.
22 Og Serug levede tredive Aar og avlede Nakor.
Серух живя тридесет години и роди Нахора;
23 Og Serug levede, efter at han havde avlet Nakor, to Hundrede Aar og avlede Sønner og Døtre.
а откак роди Нахора, Серух живя двеста години и роди синове и дъщери.
24 Og Nakor levede ni og tyve Aar og avlede Thara.
Нахор живя двадесет и девет години и роди Тара;
25 Og Nakor levede, efter at han havde avlet Thara, hundrede Aar og nitten Aar og avlede Sønner og Døtre.
а откак роди Тара, Нахор живя сто и деветнадесет години и роди синове и дъщери.
26 Og Thara levede halvfjerdsindstyve Aar og avlede Abram, Nakor og Haran.
Тара живя седемдесет години и роди Аврама, Нахора и Арана.
27 Og disse ere Tharas Slægter. Thara avlede Abram, Nakor og Haran; og Haran avlede Lot.
Ето потомството и на Тара: Тара роди Аврама, Нахора и Арана; а Аран роди Лота.
28 Og Haran døde for Thara sin Faders Ansigt i sit Fædreneland, udi Ur i Kaldæa.
И Аран умря преди баща си Тара в Ур Халдейски, в родната си земя.
29 Og Abram og Nakor toge sig Hustruer; Abrams Hustrus Navn var Sarai og Nakors Hustrus Navn Milka, en Datter af Haran, som var Fader til Milka og Fader til Jiska.
И Аврам и Нахор си взеха жени; името на Аврамовата жена бе Сарайя, а името на Нахоровата жена Мелха, Дъщеря на Арана, който освен че беше баща на Мелха, беше баща и на Есха.
30 Og Sarai var ufrugtbar, hun havde intet Barn.
А Сарайя беше бездетна, нямаше чада.
31 Og Thara tog Abram sin Søn og Lot Harans Søn, sin Sønnesøn, og Sarai sin Sønnekvinde, som var Abrams, hans Søns Hustru, og de droge ud med dem fra Ur i Kaldæa, at drage til det Land Kanaan, og de kom til Haran og boede der.
И Тара взе сина си Аврама и внука си Лота, Арановия син, и снаха си Сарайя, жената на сина си Аврама та излязоха от Ур Халдейски, за да отидат в Ханаанската земя; и дойдоха в Харан, гдето се и заселиха.
32 Og Thara blev to Hundrede Aar og fem Aar gammel, og Thara døde i Haran.
И дните на Тара станаха двеста и пет години; и Тара умря в Харан.
