Prædikeren 7

1 Bedre er et godt Navn end en god Salve og Dødens Dag end ens Fødselsdag.

Добро име струва повече от скъпоценно миро. И денят на смъртта повече от деня на раждането.

2 Det er bedre at gaa til Sørgehuset end at gaa til Gæstebudshuset, fordi hint er hvert Menneskes Endeligt; og den levende skal lægge sig det paa Hjerte.

По-добре да отиде някой в дом на жалеене, Отколкото да отиде в дом на пирувание; Защото това е сетнината на всеки човек, И живият може да го вложи в сърцето си.

3 Græmmelse er bedre end Latter; thi, naar Ansigtet ser ilde ud, kan Hjertet have det godt.

По-полезна е печалта от смеха; Защото от натъжеността на лицето сърцето се развеселява.

4 De vises Hjerte er i Sorrigs Hus; men Daarernes Hjerte er i Glædes Hus.

Сърцето на мъдрите е в дома на жалеене; А сърцето на безумните е в дома на веселие.

5 Det er bedre at høre Skænd af den vise, end at man hører Sang af Daarer.

По-добре е човек да слуша изобличение от мъдрия Нежели да слуша песен от безумните;

6 Thi som Tjørne sprage under Gryden, saa er Daarers Latter; ogsaa dette er Forfængelighed.

Защото какъвто е шумът на търнете под котела, Такъв е смехът на безумния. И това е суета.

7 Thi Fortrykkelse kan gøre en viis gal, og Gave kan fordærve et Hjerte.

Наистина изнудването прави мъдрия да избезумява; И подарък разтлява сърцето.

8 Enden paa en Ting er bedre end Begyndelsen derpaa; bedre langmodig end hovmodig.

По-предпочително е свършването на работата, нежели започването й; По-добър е дълготърпеливият нежели високоумният.

9 Vær ikke hastig i dit Sind til at fortørnes; thi Fortørnelse hviler i Daarers Barm.

Не бързай да се досадиш в духа си; Защото досадата почива в гърдите на безумните.

10 Sig ikke: Hvoraf kom det, at de forrige Dage vare bedre end disse? thi du spørger ikke om saadant af Visdom.

Да не речеш: Коя е причината Дето предишните дни бяха по-добри от сегашните? Защото не питаш разумно за това.

11 Visdom er god som et Arvegods, ja bedre for dem, som skue Solen;

Мъдростта е равноценна с едно наследство, Даже и по-ценна е на ония, които гледат слънцето;

12 thi at være under Visdoms Skygge, er at være under Penges Skygge; og Kundskabs Fortrin er: At Visdommen giver dem Livet, som eje den.

Защото, не само че мъдростта е защита, както и парите са защита, Но предимството на знанието е, че мъдростта запазва живота на ония, които я имат.

13 Se Guds Gerning; thi hvo kan gøre det lige, som han gør kroget?

Разгледай делото Божие; Защото кой може да изправи онова, което Той е направил криво?

14 Vær ved et godt Mod paa en god Dag, men betænk paa en ond Dag, at Gud har gjort denne ved Siden af den anden, for at Mennesket ikke skal finde noget, som skal ske efter ham.

Във време на благоденствие бъди весел, А във време на злополука бъди разсъдлив; Защото Бог постави едното до другото, За да не може човек да открие нищо, което ще бъде подир него.

15 Alt det har jeg set i min Forfængeligheds Dage: Der er en retfærdig, som omkommer i sin Retfærdighed, og der er en ugudelig, som lever længe i sin Ondskab.

Всичко това видях в суетните си дни: Има праведен, който загинва в правдата си, И има нечестив, който дългоденства в злотворството си.

16 Vær ikke alt for retfærdig, og te dig ikke overvættes viis; hvorfor vil du ødelægge dig selv?

Не ставай прекалено праведен, и не мисли себе си чрезмерно мъдър; Защо да се погубиш?

17 Vær ikke alt for uretfærdig, og vær ikke en Daare; hvorfor skulde du dø i Utide?

Не ставай прекалено зъл, и не бивай безумен; Защо да умреш преди времето си?

18 Det er godt, at du holder fast ved det ene, men du skal og ikke lade din Haand af fra det andet; thi den, som frygter Gud, undgaar det alt.

Добре е да се придържаш за едното, И да не оттегляш ръката си от другото; Защото, който се бои от Бога, ще се отърве и от двете. (Еврейски: от всички тези)

19 Visdom styrker en viis mere end ti vældige, som ere i en Stad.

Мъдростта крепи мъдрия повече От десетина началника, които са в града.

20 Thi der er ikke et Menneske retfærdigt paa Jorden, som gør godt og ikke synder.

Наистина няма праведен човек на земята, Който да струва добро и да не греши.

21 Læg ikke heller paa dit Hjerte alle de Ord, som man siger, at du ikke skal høre din Tjener forbande dig.

Ето, това само намерих, Че Бог направи човека праведен, Но те изнамериха много измишления.

22 Thi dit Hjerte ved ogsaa de mange Gange, da du selv har forbandet andre.

И не обръщай внимание на всичките думи, които се говорят, Да не би да чуеш слугата си да те кълне;

23 Alt det har jeg forsøgt med Visdommen; jeg sagde: Jeg vil opnaa Visdom, men den forblev langt fra mig.

Защото сърцето ти познава, че и ти подобно Си проклинал други много пъти.

24 Det, som er til, er langt borte og dybt, dybt! hvo kan finde det?

Всичко това опитах чрез мъдростта. Рекох: Ще бъда мъдър; но мъдростта се отдалечи от мене.

25 Jeg vendte mig om med mit Hjerte, for at forstaa og at udgranske og at søge Visdom og Fornuftighed og for at forstaa, at Ugudelighed er Daarskab, og at Daarskab er Vanvid.

Онова, което е, е много далеч и твърде дълбоко; Кой може да го намери?

26 Og jeg fandt, hvad der var beskere end Døden: Den Kvinde, hvis Hjerte var Snarer og Garn, og hvis Hænder vare Baand; den, som er velbehagelig for Guds Ansigt, skal undkomme fra hende, men en Synder skal fanges ved hende.

Аз изново се предадох от сърцето си Да науча, и да издиря, и да изследвам мъдростта и разума, И да позная, че нечестието е безумие, и че глупостта е лудост;

27 Se, dette har jeg fundet, sagde Prædikeren, det ene efter det andet, idet jeg vilde finde Fornuftighed,

И намирам, че е по-горчива от смърт Оная жена, чието сърце е примки и мрежи, и ръцете й окови; Който е добър пред Бога ще се отърве от нея. А грешникът ще бъде хванат от нея.

28 hvilken min Sjæl endnu søger, men jeg ikke har fundet; iblandt tusinde fandt jeg een Mand, men fandt ikke en Kvinde iblandt dem alle.

Виж, това намерих, казва проповедникът. Като изпитвах нещата едно по едно, за да намеря причината;

29 Dog se, dette har jeg fundet, at Gud skabte Mennesket ret; men de søge mange Spidsfindigheder.

(И душата ми още го изследва, но не съм го намерил: ) Един мъж между хиляда намерих; Но ни една жена между толкова (Еврейски: всички тези) жени не намерих.