< Første Krønikebog 16 >
1 Og de indførte Guds Ark og satte den midt i Paulunet, som David havde opslaget til den, og ofrede Brændofre og Takofre for Guds Ansigt.
Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога.
2 Og der David var færdig med at ofre Brændofferet og Takofferet, da velsignede han Folket i Herrens Navn.
И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име.
3 Og han uddelte til hver Mand i Israel, baade Mænd og Kvinder, til hver især et helt Brød og et Stykke Kød og en Rosinkage.
И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде.
4 Og han satte nogle af Leviterne for Herrens Ark til Tjenere og til at prise og at takke og at love Herren Israels Gud;
И определи известни левити, да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господ Израилевия Бог:
5 — Asaf var den ypperste og den anden efter ham Sakaria; — Jeiel og Semiramoth og Jehiel og Mathithja og Eliab og Benaja og Obed-Edom og Jeiel med Psaltres Instrumenter og med Harper, og Asaf lod sig høre med Cymbler;
първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали;
6 men Benaja og Jehasiel, Præsterne, med stedse lydende Basuner foran Guds Pagts Ark.
а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет.
7 Paa den Dag overdrog David første Gang Asaf og hans Brødre at synge Lovsangen for Herren:
Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, с тия думи:
8 Lover Herren, paakalder hans Navn, kundgører hans Gerninger iblandt Folkene.
Славословете Господа: призовавайте името Му, Възвестявайте между народите делата Му.
9 Synger for ham, synger Psalmer for ham, taler om alle hans underlige Gerninger!
Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела.
10 Roser eder af hans hellige Navn; deres Hjerte skal glædes, som søge Herren.
Хвалете Го с неговото Свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.
11 Spørger efter Herren og hans Magt, søger hans Ansigt altid!
Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги.
12 Kommer hans underlige Gerninger i Hu, som han har gjort, hans underlige Ting og hans Munds Domme.
Помнете пречудните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му.
13 I, hans Tjener Israels Sæd! I Jakobs Børn, hans udvalgte!
Вие, потомство на неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови.
14 Han er Herren vor Gud, hans Domme ere i al Verden.
Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят.
15 Kommer evindeligt hans Pagt i Hu, det Ord, han har befalet, til tusinde Slægter,
Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения,
16 som han indgik med Abraham, og hans Ed til Isak,
Завета, който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака,
17 og stadfæstede for Jakob til en Skik, for Israel til en evig Pagt,
Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет,
18 der han sagde: Dig vil jeg give Kanaans Land, eders Arvs Part;
Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви,
19 der I vare en liden Hob Folk, ja faa og fremmede der.
Когато бяха малцина на брой, Малцина и пришелци в нея,
20 Og de vandrede fra Folk til Folk, og fra et Rige til et andet Folk.
И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царства в други люде.
21 Han lod ingen Mand gøre dem Uret og straffede Konger for deres Skyld, sigende:
Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи,
22 Rører ikke ved mine Salvede, og gører mine Profeter intet ondt!
Казвайки: Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми.
23 Synger for Herren, alt Landet! bebuder fra Dag til Dag hans Frelse!
Пейте Господу, жители на целия свят; Благовествувайте от ден в ден спасението Му.
24 Fortæller hans Herlighed iblandt Hedningerne, hans underfulde Gerninger iblandt alle Folkene.
Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела.
25 Thi Herren er stor og saare priselig, og han er forfærdelig over alle Guder.
Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове.
26 Thi alle Folkenes Guder ere Afguder, men Herren gjorde Himmelen.
Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата,
27 Ære og Hæder er for hans Ansigt, Styrke og Glæde er paa hans Sted.
Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му.
28 Giver Herren, I Folks Slægter! giver Herren Ære og Styrke!
Отдайте Господу вие семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила.
29 Giver Herren hans Navns Ære; fremfører Skænk og kommer for hans Ansigt, tilbeder Herren i hellig Prydelse!
Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето.
30 Al Jorden bæve for hans Ansigt, og Jordens Kreds skal befæstes, at den ikke ryster.
Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати.
31 Himlene skulle glædes, og Jorden frydes, og de skulle sige iblandt Hedningerne: Herren regerer.
Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува.
32 Havet skal bruse og dets Fylde; Marken skal frydes, og alt det, som er paa den.
Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях.
33 Da skulle Træerne i Skoven fryde sig for Herrens Ansigt, thi han kommer for at dømme Jorden.
Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света,
34 Lover Herren, thi han er god, thi hans Miskundhed varer evindelig,
Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века;
35 og siger: Frels os, vor Frelses Gud! og saml os og udfri os fra Hedningerne for at love dit hellige Navn, at berømme os af din Pris.
И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала.
36 Lovet være Herren, Israels Gud, fra Evighed til Evighed! Og alt Folket sagde Amen, og: Lov Herren!
Благословен да бъда Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа.
37 Saa lod han der blive foran Herrens Pagts Ark Asaf og hans Brødre til stadig Tjeneste foran Arken, til hver Dags Gerning paa sin Dag.
Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден;
38 Og Obed-Edom og deres Brødre, otte og tresindstyve, ja Obed-Edom, Jeduthuns Søn, og Hosa satte han til Portnere.
остави и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари;
39 Og Zadok, Præsten, og hans Brødre, Præsterne, lod han tjene foran Herrens Tabernakel paa den Høj, som er i Gibeon,
и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон,
40 at de stadigt skulde bringe Herren Brændofre paa Brændofferets Alter, Morgen og Aften, og det efter alt det, som er skrevet i Herrens Lov, som han bød Israel.
за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля;
41 Og med dem vare Heman og Jeduthun og de øvrige af de udvalgte, som vare nævnte ved Navn, til at love Herren, fordi hans Miskundhed varer evindelig.
и са тях постави Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото неговата милост е до века;
42 Ja med dem vare Heman og Jeduthun, for dem, som lode sig høre med Basuner og Cymbler og med Guds Sanges Instrumenter; men Jeduthuns Sønner vare ved Porten.
и при тях, то ест, при Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари.
43 Saa drog alt Folket hen, hver til sit Hus; og David vendte om for at velsigne sit Hus.
И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си