Římanům 2
1 Protož nemůžeš se vymluviti, ó člověče každý, potupuje jiného. Nebo tím, že jiného potupuješ, sám sebe odsuzuješ, poněvadž totéž činíš, což na jiném tupíš.
Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото,
2 Vímeť zajisté, že soud Boží jest podle pravdy proti těm, kteříž takové věci činí.
А знам, че Божията съдба против тия, които вършат такива работи, е според истината.
3 Zdali se domníváš, ó člověče, jenž soudíš ty, kdož takové věci činí, a sám totéž čině, že ty ujdeš soudu Božího?
И ти, човече, който съдиш ония, които вършат такива работи, мислиш ли, че ще избегнеш съдбата на Бога, като вършиш и ти същото?
4 Èili bohatstvím dobrotivosti jeho a snášelivosti i dlouhočekání pohrdáš, nevěda, že dobrotivost Boží ku pokání tebe vede?
Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?
5 Ale podle tvrdosti své a srdce nekajícího shromažďuješ sobě hněv ke dni hněvu a zjevení spravedlivého soudu Božího,
а с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога,
6 Kterýž odplatí jednomu každému podle skutků jeho,
Който ще въздаде на всеки според делата му:
7 Těm zajisté, kteříž trvajíce v dobrém skutku, slávy a cti a nesmrtelnosti hledají, životem věčným, (aiōnios g166)
вечен живот на тия, които с постоянство в добри дела търсят слава, почест и безсмъртие; (aiōnios g166)
8 Těm pak, kteříž jsou svárliví a pravdě nepovolují, ale povolují nepravosti, prchlivostí a hněvem,
а пък гняв и негодувание на ония, които са твърдоглави и не се покоряват на истината, а се покоряват на неправдата;
9 Trápením a úzkostí, a to každé duši člověka činícího zlé, i Žida předně, a též i Řeka.
скръб и неволя на всяка човешка душа, която прави зло, първо на юдеина, после и на гърка,
10 Ale slávu a čest a pokoj dá každému, kdož činí dobré, i Židu předně, a též i Řeku.
а слава и почест и мир на всеки, който прави добро, първо на юдеина, после и на гърка.
11 Neboť není přijímání osob u Boha.
Понеже Бог не гледа на лице.
12 Kteřížkoli zajisté bez Zákona hřešili, bez Zákona i zahynou; a kteřížkoli pod Zákonem byvše hřešili, skrze Zákon odsouzeni budou,
Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и погинат; и които са съгрешили под закон, под закон ще бъдат съдени.
13 (Nebo ne ti, jenž slyší Zákon, spravedlivi jsou před Bohem, ale činitelé Zákona spravedlivi budou.
Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани,
14 Nebo když pohané Zákona nemajíce, od přirození činí to, což přikazuje Zákon, takoví Zákona nemajíce, sami sobě zákonem jsou,
(понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си,
15 Kteřížto ukazují dílo Zákona napsané na srdcích svých, když jim to osvědčuje svědomí jejich i myšlení, kteráž se vespolek obviňují, anebo také vymlouvají.)
по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават),
16 V ten den, kdyžto souditi bude Bůh tajné věci lidské, podle evangelium mého skrze Jezukrista.
в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.
17 Aj, ty sloveš Žid, a spoléháš na Zákon, a chlubíš se Bohem,
Но ако ти се наричаш юдеин, облягаш се на закон, хвалиш се с Бога,
18 A znáš vůli jeho, a rozeznáváš, co sluší neb nesluší, naučen jsa z Zákona,
знаеш Неговата воля, и разсъждаваш между различни мнения, понеже се учиш от закона:
19 A za to máš, že jsi ty vůdcím slepých, světlem těch, kteříž jsou ve tmě,
ако при това си уверен в себе си, че си водител на слепите, светлина на тия, които са в тъмнина,
20 Ředitelem nemoudrých, učitelem nemluvňat, majícím formu umění a pravdy v Zákoně.
наставник на простите, учител на младенците, понеже имаш в закона олицитворение на знанието и на истината,
21 Kterakž tedy jiného uče, sám sebe neučíš? Vyhlašuje, že nemá kradeno býti, sám kradeš?
тогава ти, който учиш другите, учиш ли себе си? Ти, който проповядваш да не крадат, крадеш ли?
22 Pravě: Nezcizoložíš, a cizoložství pácháš? V ohavnosti maje modly, svatokrádeže se dopouštíš?
Ти, който казваш да не прелюбодействуват, прелюободействуваш ли? Ти, който се гнусиш от идолите, светотатствуваш ли?
23 Zákonem se chlubě, přestupováním Zákona Bohu neúctu činíš?
Ти, който се хвалиш в закона, опозоряваш ли Бога като престъпваш закона?
24 Nebo jméno Boží pro vás v porouhání jest mezi pohany, jakož psáno jest.
Питам това, защото според както е писано, поради вас се хули Божието име между езичниците.
25 Obřezáníť zajisté prospěje, budeš-li Zákon plniti; pakli budeš přestupitelem Zákona, obřezání tvé učiněno jest neobřezáním.
Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване.
26 A protož jestližeť by neobřízka ostříhala práv Zákona, zdaliž nebude počtena neobřízka jejich za obřízku?
И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване?
27 A odsoudí ti, kteříž jsou z přirození neobřízka, zachovávajíce Zákon, tebe, kterýž pod literou a obřízkou přestupník jsi Zákona?
и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона?
28 Nebo ne ten jest pravý Žid, kterýž jest zjevně Židem; aniž to jest pravé obřezání, kteréž bývá zjevně na těle;
Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта;
29 Ale ten jest pravý Žid, kterýžto vnitř jest Židem, a to jest pravé obřezání, kteréž jest srdečné v duchu, a ne podle litery; jehožto chvála ne z lidí jest, ale z Boha.
но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чията похвала не е от човеците, а от Бога.
