Žalmy 71
1 V tebeť, Hospodine, doufám, nechť nejsem zahanben na věky.
На тебе, Господи, уповавам; Да се не посрамя никога.
2 Vedlé spravedlnosti své vytrhni mne, a vyprosť mne; nakloň ke mně ucha svého, a spas mne.
Избави ме в правдата Си и освободи ме; Приклони към мене ухото Си и спаси ме.
3 Budiž mi skalou obydlí, na niž bych ustavičně utíkal; přikázal jsi ostříhati mne, nebo skála má i pevnost má ty jsi.
Бъди ми канара за прибежище, към което винаги да се обръщам. Ти си разрешил спасението ми, Защото канара моя и крепост моя си Ти.
4 Bože můj, vytrhni mne z ruky bezbožníka, z ruky převráceného a násilníka.
Боже мой избави ме от ръката на нечестивия, От ръката на законопрестъпника и насилника.
5 Nebo ty jsi má naděje, Pane; Hospodine, v tebeť doufám od své mladosti.
Защото Ти, Господи Иеова, си моя надежда; На Тебе съм уповавал от младостта си.
6 Na tebe jsem zpolehl hned od života, z břicha matky mé ty jsi mne vyvedl, v tobě jest chvála má vždycky.
Ти си ми бил подпорка от рождението ми; От утробата на майка ми Ти си бил мой благодетел; За Тебе ще бъде винаги хвалението ми.
7 Jako zázrak byl jsem mnohým, a však ty jsi mé silné doufání.
Като чудовище съм станал на мнозина; Но Ти си ми яко прибежище.
8 Ó ať jsou naplněna ústa má chválením tebe, přes celý den slavením tebe.
Устата ми ще се пълнят всеки ден С хваление и славене на Тебе.
9 Nezamítejž mne v věku starosti; když zhyne síla má, neopouštějž mne.
Не ме отхвърляй във време на старостта ми; Не ме оставяй, когато отпада силата ми;
10 Nebo mluvili nepřátelé moji proti mně, a ti, jenž střehou duše mé, radili se spolu,
Защото неприятелите ми за мене говорят, И ония, които причакват душата ми, наговарят се помежду си
11 Pravíce: Bůh jej opustil, hoňte a popadněte jej, nebo kdo by ho vytrhl, není žádného.
И казват: Бог го е оставил; Погнете и хванете го, защото няма кой да го избави.
12 Bože, nevzdalujž se ode mne, Bože můj, přispějž mi na pomoc.
Боже, не се отдалечавай от мене; Боже мой, побързай да ми помогнеш.
13 Nechť jsou zahanbeni, a zhynou protivníci duše mé; přikryti buďte lehkostí a hanbou, kteříž hledají pádu mého.
Нека се посрамят и се изтребят противниците на душата ми; Нека се покрият с укор и срам ония, които искат зло за мене.
14 Já pak ustavičně čekati, a vždy víc a víc tě chváliti budu.
Но аз винаги ще се надявам. И ще Те хваля все повече и повече.
15 Ústa má budou vypravovati spravedlnost tvou, každého dne spasení tvé, ačkoli mu počtu nevím.
Устата ми цял ден ще разказват правдата Ти и избавлението, което ми вършиш, Защото не мога да ги изброя.
16 Přistoupě k všelijaké moci Panovníka Hospodina, připomínati budu tvou vlastní spravedlnost.
Ще дойда и ще хваля мощните дела на Господа Иеова. Ще спомням Твоята правда, само Твоята.
17 Bože, učinil jsi mne od mladosti mé, a až po dnes vypravuji o divných činech tvých.
Боже, Ти си ме научил от младостта ми; И до сега съм разгласявал Твоите чудесни дела.
18 Protož také i do starosti a šedin, Bože, neopouštěj mne, až v známost uvedu rámě tvé tomuto věku, a všechněm potomkům sílu tvou.
Да! дори до старост и бели коси, Боже, не ме оставяй, Докато не разглася силата Ти на идещия род, Твоята мощ на всички бъдещи поколения.
19 Nebo spravedlnost tvá, Bože, vyvýšená jest, provodíš zajisté věci veliké. Bože, kdo jest podobný tobě?
Също и правдата Ти, Боже, стигна на високо; Ти, Боже, Който си извършил велики дела, кой е подобен на Тебе?
20 Kterýž ač jsi mi dal okusiti úzkostí velikých a hrozných, však zase k životu navrátíš mne, a z propastí země zase mne vyzdvihneš.
Ти, Който си ми показал много и тежки притеснения, Пак ще ме съживиш, И от дълбочините на земята пак ще ме извадиш.
21 Rozmnožíš důstojnost mou, a zase utěšíš mne.
Ще уголемиш величието ми, И наново ще ме утешиш.
22 I jáť také budu tě slaviti na nástroji hudebném, i pravdu tvou, Bože můj; žalmy tobě zpívati budu na harfě, ó svatý Izraelský.
И аз, Боже мой, ще славословя с псалтир Тебе и Твоята вярност; На Тебе, Свети Израилев, ще пея хваление с арфа.
23 Plésati budou rtové moji, když žalmy zpívati budu tobě, i duše má, kterouž jsi vykoupil.
ще се радват много устните ми, когато Те славословя, Тоже и душата ми, която си изкупил.
24 Nadto i jazyk můj každý den vypravovati bude spravedlnost tvou; nebo se zastyděti a zahanbiti musili ti, jenž mého pádu hledali.
Езикът ми, тъй също, ще приказва за правдата Ти всеки ден, Защото се посрамиха - защото се смутиха - ония, които искат зло за мене.
