< Žalmy 129 >
1 Píseň stupňů. Veliceť jsou mne ssužovali hned od mladosti mé, rciž nyní Izraeli,
Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),
2 Veliceť jsou mne ssužovali hned od mladosti mé, a však mne nepřemohli.
Много пъти са ме наскърбявали от младостта си до сега, Но не ми надвиха.
3 Po hřbetě mém orali oráči, a dlouhé proháněli brázdy své.
Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.
4 Ale Hospodin jsa spravedlivý, zpřetínal prostranky bezbožných.
Но Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.
5 Zahanbeni a zpět obráceni budou všickni, kteříž nenávidí Siona.
Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.
6 Budou jako tráva na střechách, kteráž prvé než odrostá, usychá.
Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе,
7 Z níž nemůže hrsti své naplniti žnec, ani náručí svého ten, kterýž váže snopy.
С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,
8 Aniž řeknou tudy jdoucí: Požehnání Hospodinovo budiž s vámi, aneb: Dobrořečíme vám ve jménu Hospodinovu.
Нито казват минувачите: Благословение Господно ще бъде на вас! Та да им отговарят: И ние ви благославяме в името Господно!