Žalmy 126

1 Píseň stupňů. Když zase vedl Hospodin zajaté Sionské, zdálo se nám to jako ve snách.

Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

2 Tehdážť byla plná radosti ústa naše, a jazyk náš plésání; tehdáž pravili mezi národy: Veliké věci s nimi učinil Hospodin.

Тогава се изпълниха устата ни със смях, И езикът ни с пеене; Това казаха между народите; Велики неща извърши за тях Господ.

3 Učinilť jest s námi veliké věci Hospodin, a protož veselili jsme se.

Господ извърши велики неща за нас. От които се изпълниха със радост.

4 Uvediž zase, ó Hospodine, zajaté naše, tak jako potoky na vyprahlou krajinu.

Върни, Господи, пленниците ни Като потоци в южните страни.

5 Ti, kteříž se slzami rozsívali, s prozpěvováním žíti budou.

Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

6 Sem i tam chodící lid s pláčem rozsívá drahé símě, ale potom přijda, s plésáním snášeti bude snopy své.

Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне. Носейки снопите си.