Žalmy 10

1 Proč, ó Hospodine, stojíš zdaleka, a skrýváš se v čas ssoužení?

(По славянски, част от 9-ий). Защо Господи, стоиш надалеч? Защо се криеш във времена на неволя?

2 Z pychu bezbožník protivenství činí chudému. Ó by jati byli v zlých radách, kteréž vymýšlejí.

Чрез гордостта на нечестивите сиромахът се измъчва; Те се хващат в лукавствата, които ония измислюват.

3 Neboť se honosí bezbožník v líbostech života svého, a lakomý sobě pochlebuje, a Hospodina popouzí.

Защото нечестивият се хвали с пожеланията на душата си; И сребролюбецът се отрича от Господа, даже Го презира.

4 Bezbožník pro pýchu, kterouž na sobě prokazuje, nedbá na nic; všecka myšlení jeho jsou, že není Boha.

Нечестивият, от гордостта на лицето си казва: Господ няма да издири; Всичките му помисли са, че няма Бог.

5 Dobře mu se daří na cestách jeho všelikého času, soudové tvoji vzdáleni jsou od něho, i na všecky nepřátely své fouká,

Неговите пътища всякога са упорити; Твоите съдби са твърде високо от очите му; Той презира всичките си противници.

6 Říkaje v srdci svém: Nepohnuť se od národu až do pronárodu, nebo nebojím se zlého.

Казва в сърцето си: Няма да се поклатя, От род в род няма да изпадна в злощастие.

7 Ústa jeho plná jsou zlořečenství, i chytrosti a lsti; pod jazykem jeho trápení a starost.

Устата му са пълни с проклинание и угнетяване и насилство; Под езика му има злоба и беззаконие.

8 Sedí v zálohách ve vsech a v skrýších, aby zamordoval nevinného; očima svýma po chudém špehuje.

Седи в съседа в селата, В скришни места, за да убие невинния; Очите му са насочени тайно против безпомощния.

9 Èíhá v skrytě jako lev v jeskyni své, číhá, aby pochytil chudého, uchvacujeť jej, a táhne pod sítku svou.

Причаква скришно като лъв в рова си, Причаква за да грабни сиромаха; Грабва сиромаха, като го влачи в мрежата си.

10 Připadá a stuluje se, dokudž by nevpadlo v silné pazoury jeho shromáždění chudých.

Навежда се снишава се; И безпомощните падат в ноктите му.

11 Říká v srdci svém: Zapomenulť jest Bůh silný, skryl tvář svou, nepohledíť na věky.

Казва в сърцето си: Бог е забравил, Скрил е лицето Си, никога няма да види.

12 Povstaniž, Hospodine Bože silný, vznes ruku svou, nezapomínejž se nad chudými.

Стани, Господи; Боже, издигни ръката Си; Да не забравяш кротките.

13 Proč má bezbožník Boha popouzeti, říkaje v srdci svém, že toho vyhledávati nebudeš?

Нечестивият защо презира Бога, И казва в сърцето си: Ти няма да Го издирваш?

14 Díváš se do času, nebo ty nátisk a bolest spatřuješ, abys jim odplatil rukou svou; na tebeť se spouští chudý, sirotku ty jsi spomocník.

Ти си го видял; защото гледаш неправдата и престъплението, За да ги хванеш в ръката Си; На Тебе се поверява безпомощният; На сирачето Ти си помощник.

15 Potři rámě bezbožného, a vyhledej nepravosti zlostného, tak aby neostál.

Строши мишцата на нечестивия; Издири нечестието на злия човек, докато не намериш вече от него.

16 Hospodin jest králem věčných věků, národové z země své hynou.

Господ е цар до вечни векове; Народите са изчезнали от земята Му.

17 Žádost ponížených vyslýcháš, Hospodine, utvrzuješ srdce jejich, ucha svého k nim nakloňuješ,

Господи, послушал си желанието на кротките; Ще утвърдиш сърцето им; Ще направиш внимателно ухото Си,

18 Abys soud činil sirotku a ssouženému, tak aby jich nessužoval více člověk bídný a zemský.

За да отсъдиш за сирачето и угнетения, Тъй щото човекът, който е от земята, да не застрашава вече.