Príslovia 5
1 Synu můj, pozoruj moudrosti mé, k opatrnosti mé nakloň ucha svého,
Сине мой, внимавай в мъдростта ми. Приклони ухото си към разума ми
2 Abys ostříhal prozřetelnosti, a rtové tvoji šetřili umění.
За да опазиш разсъдливост, И устните ти да пазят знание.
3 Nebo rtové cizí ženy strdí tekou, a měkčejší nad olej ústa její.
Защото от устните на чуждата жена капе мед. И устата й са по-меки от дървено масло;
4 Poslední pak věci její hořké jsou jako pelyněk, ostré jako meč na obě straně ostrý.
Но сетнините й са горчиви като пелин, Остри като изострен от двете страни меч.
Нозете й слизат в смърт, Стъпките й стигат до ада, (Sheol h7585)
6 Stezku života snad bys zvážiti chtěl? Vrtkéť jsou cesty její, neseznáš.
Тъй че тя никога не намира пътя на живота; Нейните пътеки са непостоянни, и тя не знае на къде водят.
7 Protož, synové, poslechněte mne, a neodstupujte od řečí úst mých.
Прочее, чада, слушайте мене, И не отстъпвайте от думите на устата ми.
8 Vzdal od ní cestu svou, a nepřibližuj se ke dveřím domu jejího,
Отдалечи пътя си от нея. И не се приближавай до вратата на къщата й,
9 Abys snad nedal jiným slávy své, a let svých ukrutnému,
Да не би да дадеш жизнеността си на други. И годините си на немилостивите;
10 Aby se nenasytili cizí úsilím tvým, a práce tvá nezůstala v domě cizím.
Да не би да се наситят чужди от имота ти, И трудовете ти да отидат в чужд дом;
11 I řval bys naposledy, když bys zhubil tělo své a čerstvost svou,
А ти да охкаш в сетнините си, Когато месата ти и тялото ти се изнурят,
12 A řekl bys: Jak jsem nenáviděl cvičení, a domlouváním pohrdalo srdce mé,
И да казваш: Как можах да намразя поуката, И сърцето ми да презре изобличението,
13 A neposlouchal jsem hlasu vyučujících mne, a k učitelům svým nenaklonil jsem ucha svého!
И аз да не послушам гласа на учителите си, Нито да приклоня ухото си към наставниците си;
14 O málo, že jsem nevlezl ve všecko zlé u prostřed shromáždění a zástupu.
Малко остана да изпадна във всяко зло Всред събранието и множеството.
15 Pí vodu z čisterny své, a prameny z prostředku vrchoviště svého.
Пий вода от своята си щерна, И оная, която извира от твоя кладенец
16 Nechť se rozlévají studnice tvé ven, a potůčkové vod na ulice.
Вън ли да се изливат изворите ти, И водни потоци по улиците?
17 Měj je sám sobě, a ne cizí s tebou.
Нека бъдат само на тебе, А не на чужди заедно с тебе.
18 Budiž požehnaný pramen tvůj, a vesel se z manželky mladosti své.
Да бъде благословен твоят извор, И весели се с жената на младостта си.
19 Laně milostné a srny utěšené; prsy její ať tě opojují všelikého času, v milování jejím kochej se ustavičně.
Тя да ти бъде като любезна кошута и мила сърна: Нейните гърди да те задоволяват във всяко време; И възхищавай се винаги от нейната любов
20 Nebo proč bys se kochal, synu můj, v cizí, a objímal život postranní,
Понеже, сине мой, защо да се възхищаваш от чужда жена, И да прегръщаш обятията на чужда жена?
21 Poněvadž před očima Hospodinovýma jsou cesty člověka, a on všecky stezky jeho váží?
Защото пътищата на човека се пред очите на Господа, И Той внимателно измерва всичките му пътеки.
22 Nepravosti vlastní jímají bezbožníka takového, a v provazích hříchu svého uvázne.
Нечестивият ще бъде хванат от собствените си беззакония, И с въжетата на своя грях ще бъде държан.
23 Takovýť umře, proto že nepřijímal cvičení, a ve množství bláznovství svého blouditi bude.
Той ще умре от своето отказване от поука; И от голямото си безумие ще се заблуди.
