< Príslovia 27 >
1 Nechlub se dnem zítřejším, nebo nevíš, coť ten den přinese.
Недей се хвали с утрешния ден, Защото не знаеш какво ще роди денят.
2 Nechať tě chválí jiní, a ne ústa tvá, cizí, a ne rtové tvoji.
Нека те хвали друг, а не твоите уста, - Чужд, а не твоите устни.
3 Tíž má kamen, a váhu písek, ale hněv blázna těžší jest nad to obé.
Камъкът е тежък и пясъкът много тегли; Но досадата на безумния е по-тежка и от двете.
4 Ukrutnátě věc hněv a prudká prchlivost, ale kdo ostojí před závistí?
Яростта е жестока и гневът е като наводнение, Но кой може да устои пред завистта?
5 Lepší jest domlouvání zjevné, než milování tajné.
Явното изобличение е по-добро От оная любов, която не се проявява.
6 Bezpečnější rány od přítele, než lahodná líbání nenávidícího.
Удари от приятел са искрени, А целувки от неприятел - изобилни.
7 Duše sytá pohrdá i medem, ale duši lačné každá hořkost sladká.
Наситената душа се отвръща и от медена пита, А на гладната душа всичко горчиво е сладко.
8 Jako pták zaletuje od hnízda svého, tak muž odchází od místa svého.
Както птица, която е напуснала гнездото си, Така е човек, който е напуснал мястото си.
9 Mast a kadění obveseluje srdce; tak sladkost přítele víc než rada vlastní.
Както благоуханните места и каденията веселят сърцето, Така - и сладостта на сърдечния съвет на приятел.
10 Přítele svého a přítele otce svého neopouštěj, a do domu bratra svého nechoď v čas bídy své; lepšíť jest soused blízký, než bratr daleký.
Не оставяй своя приятел нито приятеля на баща си. И не влизай в къщата на брата си, в деня на злощастието си. По-добре близък съсед, отколкото далечен брат.
11 Buď moudrý, synu můj, a obvesel srdce mé, ať mám co odpovědíti tomu, kdož mi utrhá.
Сине мой, бъди мъдър и радвай сърцето ми, За да имам що да отговарям на онзи, който ме укорява.
12 Opatrný vida zlé, vyhne se, ale hloupí předce jdouce, těžkosti docházejí.
Благоразумният предвижда злото и се укрива, А неразумните вървят напред - и страдат.
13 Vezmi roucho toho, kterýž slíbil za cizího, a od toho, kdo za cizozemku slíbil, základ jeho.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд; Да! Вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужда жена.
14 Tomu, kdož dobrořečí příteli svému hlasem velikým, ráno vstávaje, za zlořečení počteno bude.
Който става рано и благославя ближния си с висок глас, Ще се счете, като че го кълне.
15 Kapání ustavičné v čas přívalu, a žena svárlivá rovní jsou sobě;
Непрестанно капене в дъждовен ден И жена крамолница са еднакви;
16 Kdož ji schovává, schovává vítr, a jako mast v pravici voněti bude.
Който би я обуздал, обуздал би вятъра И би хвърлил дървено масло с десницата си.
17 Železo železem se ostří; tak muž zostřuje tvář přítele svého.
Желязо остри желязо; Така човек остри лицето си срещу приятеля си.
18 Kdo ostříhá fíku, jídá ovoce jeho; tak kdo ostříhá pána svého, poctěn bude.
Който пази смоковницата ще яде плода й, И който се грижи за господаря си ще бъде почитан.
19 Jakož u vodě tvář proti tváři se ukazuje, tak srdce člověka člověku.
Както водата отразява лице срещу лице, Така сърцето - човек срещу човека.
20 Propast a zahynutí nebývají nasyceni, tak oči člověka nasytiti se nemohou. (Sheol )
Адът и погибелта не се насищат; Така и човешките очи не се насищат. (Sheol )
21 Teglík stříbra a pec zlata zkušuje, tak člověka pověst chvály jeho.
Горнилото е за пречистване среброто и пещта за златото. А човекът се изпитва чрез онова, с което се хвали.
22 Bys blázna i v stupě mezi krupami píchem zopíchal, neodejde od něho bláznovství jeho.
Ако и с черясло сгрухаш безумния в кутел между грухано жито, Пак безумието му няма да се отдели от него.
23 Pilně přihlídej k dobytku svému, pečuj o stáda svá.
Внимавай да познаваш състоянието на стадата си, И грижи се за добитъка си;
24 Nebo ne na věky trvá bohatství, ani koruna do pronárodu.
Защото богатството не е вечно, И короната не трае из род в род.
25 Když zroste tráva, a ukazuje se bylina, tehdáž ať se shromažďuje seno s hor.
Сеното се прибира, зеленината се явява, И планинските билки се събират.
26 Beránkové budou k oděvu tvému, a záplata pole kozelci.
Агнетата ти служат за облекло, И козлите за купуване на нива.
27 Nadto dostatek mléka kozího ku pokrmu tvému, ku pokrmu domu tvého, a živnosti děvek tvých.
Ще има достатъчно козе мляко за храна На теб, на дома ти и за живеене на слугините ти.