Príslovia 15
1 Odpověd měkká odvracuje hněv, ale řeč zpurná vzbuzuje prchlivost.
Мек отговор отклонява ярост, А оскърбителната дума възбужда гняв.
2 Jazyk moudrých ozdobuje umění, ale ústa bláznů vylévají bláznovství.
Езикът на мъдрите изказва знание, А устата на безумните изригват глупост.
3 Na všelikém místě oči Hospodinovy spatřují zlé i dobré.
Очите Господни са на всяко място И наблюдава злите и добрите.
4 Zdravý jazyk jest strom života, převrácenost pak z něho ztroskotání od větru.
Благият език е дърво на живот, А извратеността в него съкрушава духа.
5 Blázen pohrdá cvičením otce svého, ale kdož ostříhá naučení, opatrnosti nabude.
Безумният презира поуката на баща си, Но който внимава в изобличението, е благоразумен.
6 V domě spravedlivého jest hojnost veliká, ale v úrodě bezbožného zmatek.
В дома на праведния има голямо изобилие, А в доходите на нечестивия има загриженост.
7 Rtové moudrých rozsívají umění, srdce pak bláznů ne tak.
Устните на мъдрите разсяват знание, А сърцето на безумните не прави така.
8 Obět bezbožných ohavností jest Hospodinu, ale modlitba upřímých líbí se jemu.
Жертвата на нечестивите е мерзост Господу, А молитвата на праведните е приятна Нему.
9 Ohavností jest Hospodinu cesta bezbožného, toho pak, kdož následuje spravedlnosti, miluje.
Пътят на нечестивия е мерзост Господу, Но Той обича този, който следва правдата.
10 Trestání přísné opouštějícímu cestu, a kdož nenávidí domlouvání, umře.
Има тежко наказание за ония, които се отбиват от пътя; И който мрази изобличение ще умре.
Адът и погибелта са открити пред Господа, - Колко повече сърцата на човешките чада! (Sheol h7585)
12 Nemiluje posměvač toho, kterýž ho tresce, aniž k moudrým přistoupí.
Присмивателят не обича изобличителя си, Нито ще отива при мъдрите.
13 Srdce veselé obveseluje tvář, ale pro žalost srdce duch zkormoucen bývá.
Весело сърце прави засмяно лице, А от скръбта на сърцето духът се съкрушава.
14 Srdce rozumného hledá umění, ale ústa bláznů pasou se bláznovstvím.
Сърцето на разумния търси знание А устата на безумните се хранят с глупост.
15 Všickni dnové chudého zlí jsou, ale dobromyslného hody ustavičné.
За наскърбения всичките дни са зли А оня, който е с весело сърце, има всегдашно пируване.
16 Lepší jest maličko s bázní Hospodinovou než poklad veliký s nepokojem.
По-добро е малкото със страх от Господа, Нежели много съкровища с безпокойствие.
17 Lepší jest krmě z zelí, kdež jest láska, nežli z krmného vola, kdež jest nenávist.
По-добра е гощавката от зеле с любов, Нежели хранено говедо с омраза.
18 Muž hněvivý vzbuzuje sváry, ale zpozdilý k hněvu upokojuje svadu.
Яростният човек подига препирни, А който скоро не се гневи усмирява крамоли.
19 Cesta lenivého jest jako plot z trní, ale stezka upřímých jest vydlážená.
Пътят на ленивия е като трънен плет, А пътят на праведните е като друм.
20 Syn moudrý obveseluje otce, bláznivý pak člověk pohrdá matkou svou.
Мъдър син радва баща си, А безумен човек презира майка си.
21 Bláznovství jest veselím bláznu, ale člověk rozumný upřímo kráčeti směřuje.
На безумния глупостта е радост, А разумен човек ходи по прав път.
22 Kdež není rady, zmařena bývají usilování, ale množství rádců ostojí.
Дето няма съвещание намеренията се осуетяват, А в множеството на съветниците те се утвърждават.
23 Vesel bývá člověk z odpovědi úst svých; nebo slovo v čas příhodný ó jak jest dobré!
От отговора на устата си човек изпитва радост, И дума на време казана, колко е добра!
За разумния пътят на живота върви нагоре, За да се отклони от ада долу. (Sheol h7585)
25 Dům pyšných vyvrací Hospodin, meze pak vdovy upevňuje.
Господ съсипва дома на горделивите, А утвърдява предела на вдовицата.
26 Ohavností jsou Hospodinu myšlení zlého, ale čistých řeči vzácné.
Лошите замисли са мерзост Господу! А чистите думи Му са угодни.
27 Kdož dychtí po lakomství, kormoutí dům svůj; ale kdož nenávidí darů, živ bude.
Користолюбивият смущава своя си дом, А който мрази даровете ще живее.
28 Srdce spravedlivého přemyšluje, co má mluviti, ale ústa bezbožných vylévají všelijakou zlost.
Сърцето на праведния обмисля що да отговаря, А устата на нечестивите изригват зло.
29 Vzdálen jest Hospodin od bezbožných, ale modlitbu spravedlivých vyslýchá.
Господ е далеч от нечестивите, А слуша молитвата на праведните.
30 To, což se zraku naskýtá, obveseluje srdce; pověst dobrá tukem naplňuje kosti.
Светъл поглед весели сърцето, И добри вести угояват костите.
31 Ucho, kteréž poslouchá trestání života, u prostřed moudrých bydliti bude.
Ухо, което слуша животворното изобличение, Ще пребивава между мъдрите.
32 Kdo se vyhýbá cvičení, zanedbává duše své; ale kdož přijímá domlouvání, má rozum.
Който отхвърля поуката презира своята си душа, А който слуша изобличението придобива разум.
33 Bázeň Hospodinova jest cvičení se moudrosti, a slávu předchází ponížení.
Страхът от Господа е възпитание в мъдрост, И смирението предшествува славата.
