Príslovia 14
1 Moudrá žena vzdělává dům svůj, bláznice pak rukama svýma boří jej.
Всяка мъдра жена съгражда дома си, А безумната го събаря със собствените си ръце.
2 Kdo chodí v upřímnosti své, bojí se Hospodina, ale převrácený v cestách svých pohrdá jím.
Който ходи в правотата си, бои се от Господа: Но опакият в пътищата си Го презира.
3 V ústech blázna jest hůl pýchy, rtové pak moudrých ostříhají jich.
В устата на безумния има пръчка за гордостта му, А устните на мъдрите ще ги пазят.
4 Když není volů, prázdné jsou jesle, ale hojná úroda jest v síle volů.
Дето няма волове, яслите са чисти, Но в силата на воловете е голямото изобилие.
5 Svědek věrný neklamá, ale svědek falešný mluví lež.
Верният свидетел няма да лъже, А лъжливият свидетел издиша лъжи.
6 Hledá posměvač moudrosti, a nenalézá, rozumnému pak umění snadné jest.
Присмивателят търси мъдрост и нея намира, А за разумният учението е лесно.
7 Odejdi od muže bláznivého, když neseznáš při něm rtů umění.
Отмини безумния човек Щом си узнал, че той няма разумни устни.
8 Moudrost opatrného jest, aby rozuměl cestě své, bláznovství pak bláznů ke lsti.
Мъдростта на благоразумния е да обмисля пътя си, А глупостта на безумните е да заблуждават.
9 Blázen přikrývá hřích, ale mezi upřímými dobrá vůle.
Приносът за грях се присмива на безумните, А между праведните има Божие благоволение.
10 Srdce ví o hořkosti duše své, a k veselí jeho nepřimísí se cizí.
Сърцето познава своята си горест И чужд не участвува в неговата радост.
11 Dům bezbožných vyhlazen bude, ale stánek upřímých zkvetne.
Къщата на нечестивите ще се събори, Но шатърът на праведните ще благоденствува.
12 Cesta zdá se přímá člověku, a však dokonání její jest cesta k smrti.
Има път, който се вижда прав на човека, Но краят му е пътища към смърт.
13 Také i v smíchu bolí srdce, a cíl veselí jest zámutek.
Даже и всред смеха сърцето си има болката, И краят на веселието е тегота.
14 Cestami svými nasytí se převrácený srdcem, ale muž dobrý štítí se jeho.
Развратният по сърце ще се насити от своите пътища, А добрият човек ще се насити от себе си.
15 Hloupý věří každému slovu, ale opatrný šetří kroku svého.
Простият вярва всяка дума, А благоразумният внимава добре в стъпките си.
16 Moudrý bojí se a odstupuje od zlého, ale blázen dotře a smělý jest.
Мъдрият се бои и се отклонява от злото, А безумният самонадеяно се хвърля напред.
17 Náhlý se dopouští bláznovství, a muž myšlení zlých v nenávisti bývá.
Ядовитият човек постъпва несмислено, И зломисленикът е мразен.
18 Dědičně vládnou hlupci bláznovstvím, ale opatrní bývají korunováni uměním.
Безумниите наследяват глупост, А благоразумните се увенчават със знание.
19 Sklánějí se zlí před dobrými, a bezbožní u bran spravedlivého.
Злите се кланят пред добрите, И нечестивите при портите на праведния,
20 Také i příteli svému v nenávisti bývá chudý, ale milovníci bohatého mnozí jsou.
Сиромахът е мразен даже от ближния си, А на богатия приятелите са много.
21 Pohrdá bližním svým hříšník, ale kdož se slitovává nad chudými, blahoslavený jest.
Който презира ближния си, съгрешава, А който показва милост към сиромасите е блажен.
22 Zajisté žeť bloudí, kteříž ukládají zlé; ale milosrdenství a pravda těm, kteříž smýšlejí dobré.
Не заблуждават ли се ония, които измислят зло? Но милост и верност ще се покажат към тия, които измислят добро
23 Všeliké práce bývá zisk, ale slovo rtů jest jen k nouzi.
От всеки труд има полза, А от бъбренето с устните само оскъдност.
24 Koruna moudrých jest bohatství jejich, bláznovství pak bláznivých bláznovstvím.
Богатството на мъдрите е венец за тях, А глупостта на безумните е всякога глупост.
25 Vysvobozuje duše svědek pravdomluvný, ale lstivý mluví lež.
Верният свидетел избавя души, А който издиша лъжи е цял измама.
26 V bázni Hospodinově jestiť doufání silné, kterýž synům svým útočištěm bude.
В страха от Господа има силна увереност, И Неговите чада ще имат прибежище.
27 Bázeň Hospodinova jest pramen života, k vyhýbání se osídlům smrti.
Страхът от Господа е извор на живот, За да се отдалечава човек от примките на смъртта,
28 Ve množství lidu jest sláva krále, ale v nedostatku lidu zahynutí vůdce.
Когато людете са многочислени, слава е за царя, А когато людете са малочислени, съсипване е за княза.
29 Zpozdilý k hněvu hojně má rozumu, ale náhlý pronáší bláznovství.
Който не се гневи скоро, показва голямо благоразумие, А който лесно се гневи проявява безумие.
30 Život těla jest srdce zdravé, ale hnis v kostech jest závist.
Тихо сърце е живот на тялото, А разяреността е гнилост на костите.
31 Kdo utiská chudého, útržku činí Učiniteli jeho; ale ctí jej, kdož se slitovává nad chudým.
Който угнетява бедния нанася укор на Създателя му, А който е милостив към сиромаха показва почит Нему.
32 Pro zlost svou odstrčen bývá bezbožný, ale naději má i při smrti své spravedlivý.
Нечестивият е смазан във време на бедствитето си, А праведният и в смъртта си име упование.
33 V srdci rozumného odpočívá moudrost, co pak jest u vnitřnosti bláznů, nezatají se.
В сърцето на разумния мъдростта почива, А между безумните тя се явява.
34 Spravedlnost zvyšuje národ, ale hřích jest ku pohanění národům.
Правдата възвишава народ, А грехът е позор за племената.
35 Laskav bývá král na služebníka rozumného, ale hněviv na toho, kterýž hanbu činí.
Благоволението на царя е към разумния слуга, А яростта му против онзи, който докарва срам.
