Matouš 5
1 Vida pak Ježíš zástupy, vstoupil na horu; a když se posadil, přistoupili k němu učedlníci jeho.
А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
2 I otevřev ústa svá, učil je, řka:
И като отвори устата Си поучаваше ги казвайки:
3 Blahoslavení chudí duchem, nebo jejich jest království nebeské.
Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
4 Blahoslavení lkající, nebo oni potěšeni budou.
Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
5 Blahoslavení tiší, nebo oni dědictví obdrží na zemi.
Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Blahoslavení, kteříž lačnějí a žíznějí spravedlnosti, nebo oni nasyceni budou.
Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
7 Blahoslavení milosrdní, nebo oni milosrdenství důjdou.
Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
8 Blahoslavení čistého srdce, nebo oni Boha viděti budou.
Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Blahoslavení pokojní, nebo oni synové Boží slouti budou.
Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
10 Blahoslavení, kteříž protivenství trpí pro spravedlnost, neb jejich jest království nebeské.
Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
11 Blahoslavení jste, když vám zlořečiti budou lidé a protivenství činiti, a mluviti všecko zlé o vás, lhouce, pro mne.
Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;
12 Radujte se a veselte se, nebo odplata vaše hojná jest v nebesích. Takť zajisté protivili se prorokům, kteříž byli před vámi.
радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.
13 Vy jste sůl země. Jestliže sůl zmařena bude, čím bude osolena? K ničemuž se nehodí více, než aby byla ven vyvržena a od lidí potlačena.
Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.
14 Vy jste světlo světa. Nemůžeť město na hoře ležící skryto býti.
Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.
15 Aniž rozsvěcují svíce a stavějí ji pod kbelec, ale na svícen; i svítí všechněm, kteříž v domu jsou.
И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са вкъщи.
16 Tak svěť světlo vaše před lidmi, ať vidí skutky vaše dobré, a slaví Otce vašeho, jenž jest v nebesích.
Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.
17 Nedomnívejte se, že bych přišel rušiti Zákon anebo Proroky. Nepřišelť jsem rušiti, ale naplniti.
Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша, но да изпълня.
18 Amen zajisté pravím vám: Dokudž nepomine nebe i země, jediná literka aneb jediný puňktík nepomine z Zákona, až se všecky věci stanou.
Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.
19 Protož zrušil-li by kdo jedno z přikázání těchto nejmenších a učil by tak lidi, nejmenší slouti bude v království nebeském. Kdož by pak koli činil i jiné učil, ten veliký slouti bude v království nebeském.
И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи така човеците, най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.
20 Nebo pravím vám: Nebude-liť hojnější spravedlivost vaše nežli zákoníků a farizeů, nikoli nevejdete do království nebeského.
Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.
21 Slyšeli jste, že řečeno jest od starých: Nezabiješ. Pakli by kdo zabil, povinen bude státi k soudu.
Чули сте, че е било казано на старовременните: “Не убивай; и който убие излага се на съд”.
22 Ale jáť pravím vám: Že každý, kdož se hněvá na bratra svého bez příčiny, povinen k soudu státi. Kdož by pak řekl bratru svému: Rácha, povinen bude před radou státi; a kdož by řekl: Blázne, povinen bude pekelný oheň trpěti. (Geenna g1067)
А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака(Безделниче), излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл. (Geenna g1067)
23 Protož obětoval-li bys dar svůj na oltář, a tu bys se rozpomenul, že bratr tvůj má něco proti tobě,
И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,
24 Nechejž tu daru svého před oltářem a jdi, prve smiř se s bratrem svým, a potom přijda, obětuj dar svůj.
Остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.
25 Vejdi v dobrou vůli s protivníkem svým rychle, dokudž jsi s ním na cestě, ať by snad nedal tebe protivník tvůj soudci, a soudce dal by tě služebníku, a byl bys uvržen do žaláře.
Спогаждай се с противника си по-скоро, докато си на пътя с него към съдилището, да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.
26 Amen pravím tobě: Nevyjdeš odtud nikoli, dokudž i toho posledního haléře nenavrátíš.
Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.
27 Slyšeli jste, že řečeno jest od starých: Nezcizoložíš.
Чули сте, че е било казано: “Не прелюбодействувай”.
28 Ale jáť pravím vám: Že každý, kdož by pohleděl na ženu ku požádání jí, již zcizoložil s ní v srdci svém.
Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.
29 Jestliže pak oko tvé pravé horší tě, vylupiž je a vrz od sebe; nebť jest užitečněji tobě, aby raději zahynul jeden úd tvůj, nežli by celé tělo tvé uvrženo bylo do ohně pekelného. (Geenna g1067)
Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла. (Geenna g1067)
30 A pakli ruka tvá pravá horší tě, utniž ji a vrz od sebe; nebo užitečněji jest tobě, aby zahynul raději jeden úd tvůj, nežli by všecko tělo tvé uvrženo bylo do pekelného ohně. (Geenna g1067)
И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я: защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла. (Geenna g1067)
31 Též řečeno jest: Kdož by koli propustil manželku svou, aby jí dal lístek rozloučení.
Още било казано: “Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо”.
32 Jáť pak pravím vám: Že kdožkoli propustil by manželku svou, kromě příčiny cizoložstva, uvodí ji v cizoložstvo, a kdož propuštěnou pojme, cizoloží.
А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.
33 Opět slyšeli jste, že řečeno jest od starých: Nebudeš křivě přisahati, ale splníš Pánu přísahy své.
Чули сте още, че е било казано на старовременните: “Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си”.
34 Ale jáť pravím vám: Abyste nepřisahali všelijak, ani skrze nebe, nebo stolice Boží jest,
Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;
35 Ani skrze zemi, nebo podnož jeho jest, ani skrze Jeruzalém, nebo město velikého Krále jest.
нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.
36 Ani skrze hlavu svou budeš přisahati, nebo nemůžeš jednoho vlasu učiniti bílého aneb černého.
Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.
37 Ale buď řeč vaše: Jistě, jistě; nikoli, nikoli. Což pak nad to více jest, to od toho zlého jest.
Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.
38 Slyšeli jste, že řečeno jest: Oko za oko, a zub za zub.
Чули сте, че е било казано: “Око за око, зъб за зъб”.
39 Jáť pak pravím vám: Abyste neodpírali zlému. Ale udeří-li tě kdo v pravé líce tvé, nasaď jemu i druhého.
А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.
40 A tomu, kdož se s tebou chce souditi a sukni tvou vzíti, nech mu i pláště.
На тогова, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.
41 A nutil-li by tě kdo jíti s sebou míli jednu, jdi s ním dvě.
Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.
42 A prosícímu tebe dej, a od toho, kdo by chtěl vypůjčiti od tebe, neodvracuj se.
Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.
43 Slyšeli jste, že řečeno jest: Milovati budeš bližního svého, a nenáviděti budeš nepřítele svého.
Чули сте, че е било казано: “Обичай ближния си, а мрази неприятеля си”.
44 Ale jáť vám pravím: Milujte nepřátely vaše, dobrořečte těm, kteříž vás proklínají, a dobře čiňte nenávidícím vás, a modlte se za nepřátely a protivníky vaše,
Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;
45 Abyste byli synové Otce vašeho, jenž jest v nebesích; ješto slunci svému velí vzchoditi na dobré i na zlé, a déšť dává na spravedlivé i na nespravedlivé.
за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.
46 Nebo milujete-li ty, jenž vás milují, jakou odplatu míti budete? Zdaliž i publikáni téhož nečiní?
Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?
47 A budete-li pozdravovati toliko bratří svých, což více nad jiné činíte? Však i publikáni to činí.
И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?
48 Buďtež vy tedy dokonalí, jako i Otec váš nebeský dokonalý jest.
И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.
