Matouš 13
1 A v ten den vyšed Ježíš z domu, sedl podle moře.
В същия ден Исус излезе из къщи и седна край езерото.
2 I sešli se k němu zástupové mnozí, takže vstoupiv na lodí, seděl, všecken pak zástup stál na břehu.
И събраха се до Него големи множества, така щото влезе и седна в една ладия; а целият народ стоеше на брега.
3 I mluvil jim mnoho v podobenstvích, řka: Aj, vyšel rozsevač, aby rozsíval.
И говореше им много с притчи, казвайки: Ето, сеячът излезе да сее;
4 A když on rozsíval, některá seménka padla podle cesty, a přiletěli ptáci, i szobali je.
и като сееше някои зърна паднаха край пътя: птиците дойдоха и ги изкълваха.
5 Jiná pak padla na místa skalnatá, kdežto neměla mnoho země; a rychle vzešla, protože neměla hlubokosti země.
А други паднаха на канаристите места, гдето нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва;
6 Ale když slunce vzešlo, uvadla, a že neměla kořene, uschla.
и като изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен изсъхнаха.
7 Jiná pak padla v trní; i vzrostlo trní, a udusilo je.
Други пък паднаха между тръните; тръните пораснаха и ги заглушиха.
8 A jiná padla v zemi dobrou; i vydalo užitek, některé stý, jiné šedesátý a jiné třidcátý.
А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет.
9 Kdo má uši k slyšení, slyš.
Който има уши [да слуша], нека слуша.
10 Tedy přistoupivše učedlníci, řekli jemu: Proč jim v podobenstvích mluvíš?
Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи?
11 On pak odpověděv, řekl jim: Nebo vám dáno jest znáti tajemství království nebeského, ale jim není dáno.
А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.
12 (Nebo kdož má, bude jemu dáno a rozhojníť se; ale kdož nemá, i to, což má, bude od něho odjato.)
Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.
13 Protoť v podobenstvích mluvím jim, že vidouce nevidí, a slyšíce neslyší, ani rozumějí.
Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуят а не слушат, нито разбират.
14 A plní se na nich proroctví Izaiáše, řkoucí: Ušima uslyšíte, ale nesrozumíte; a hledíce, hleděti budete, ale neuzříte.
На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; И с очи ще гледате, а никак няма да видите.
15 Nebo ztučnělo jest srdce lidu tohoto, a ušima těžce slyšeli a oči své zamhouřili, aby snad někdy neuzřeli očima a ušima neslyšeli a srdcem nesrozuměli, a neobrátili se, a já abych jich neuzdravil.
Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, И очите си склопиха; Да не би да видят с очите си, И да чуят с ушите си, И да разберат със сърцето си, И да се обърнат, И Аз да ги изцеля”.
16 Ale oči vaše blahoslavené jsou, že vidí, i uši vaše, že slyší.
А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват.
17 Amen zajisté pravím vám, že mnozí proroci a spravedliví žádali viděti to, což vy vidíte, a neviděli, a slyšeti to, což vy slyšíte, a neslyšeli.
Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха.
18 Vy tedy slyšte podobenství rozsevače.
Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча.
19 Každý, kdož slyší slovo království a nerozumí, přichází ten zlý a uchvacuje to, což jest vsáto v srdce jeho. To jest ten, kterýž podle cesty vsát jest.
При всекиго, който чуе словото на царството и не го разбира, дохожда лукавият и грабва посяното в сърцето му; той е посяното край пътя.
20 Ale v skalnatou zemi vsátý, ten jest, kterýž slyší slovo, a hned je s radostí přijímá.
А посяното на канаристите места е оня, който чуе словото и веднага с радост го приема;
21 Než nemá v sobě kořene, ale jest časný, a když přichází soužení nebo protivenství pro slovo, hned se horší.
корен, обаче, няма в себе си, но е привременен; и когато настане напаст или гонение поради словото, на часа се съблазнява.
22 Ale mezi trní vsátý, ten jest, kterýž slyší slovo Boží, ale pečování tohoto světa a oklamání zboží udušuje slovo, i bývá učiněno bez užitku. (aiōn g165)
А посяното между тръните е оня, който чува словото; но светските грижи и примамката на богатството заглушават словото, и той става безплоден. (aiōn g165)
23 V dobrou pak zemi vsátý, ten jest, kterýž slyší slovo a rozumí, i ovoce nese a vydává, některé zajisté stý, a jiné šedesátý, jiné pak třidcátý.
А посяното на добра земя е оня, който чуе словото и го разбира, който и дава плод, и принася кой стократно, кой шестдесет, кой тридесет.
24 Jiné podobenství předložil jim, řka: Podobno jest království nebeské člověku, rozsívajícímu dobré semeno na poli svém.
Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се уприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 Když pak lidé zesnuli, přišel nepřítel jeho a nasál koukole mezi pšenici a odšel.
но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 A když vzrostla bylina a užitek přinesla, tedy ukázal se i koukol.
А когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 I přistoupivše služebníci hospodáře toho, řekli jemu: Pane, všaks dobrého semene nasál na poli svém, kdeže se pak vzal koukol?
А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Тогава откъде са плевелите?
28 A on řekl jim: Nepřítel člověk to učinil. Služebníci pak řekli mu: Chceš-liž, tedy půjdeme a vytrháme jej?
Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
29 On pak odpověděl: Nikoli, abyste trhajíce koukol, spolu s ním nevytrhali pšenice.
А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
30 Nechte, ať obé spolu roste až do žni. A v čas žni dím žencům: Vytrhejte nejprv koukol a svažte jej v snopky k spálení, ale pšenici shromažďte do stodoly mé.
Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.
31 Jiné podobenství předložil jim, řka: Podobno jest království nebeské zrnu horčičnému, kteréž vzav člověk, vsál na poli svém.
Друга притча им предложи, казвайки: Небесното царство прилича на синапово зърно, което човек взе и го пося на нивата си;
32 Kteréžto zajisté nejmenší jest mezi všemi semeny, když pak vzroste, větší jest všech bylin, a bývá strom, takže ptactvo nebeské přiletíce, hnízda sobě dělají na ratolestech jeho.
което наистина е по-малко от всичките семена, но, когато порасте, е по-голямо от злаковете, и става дърво, така щото небесните птици дохождат и се подслоняват по клончетата му.
33 Jiné podobenství mluvil jim, řka: Podobno jest království nebeské kvasu, kterýž vzavši žena, zadělala ve třech měřicích mouky, až by zkysalo všecko.
Друга притча им каза: Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото.
34 Toto všecko mluvil Ježíš v podobenstvích k zástupům, a bez podobenství nemluvil jim,
Всичко това Исус изказа на народа с притчи, и без притчи не им говореше;
35 Aby se naplnilo povědění skrze proroka, řkoucího: Otevru v podobenstvích ústa svá, vypravovati budu skryté věci od založení světa.
за да се изпълни реченото чрез пророка, който казва: “Ще отворя устата Си в притчи; Ще изкажа скритото още от създанието на света”.
36 Tedy rozpustiv zástupy, šel do domu Ježíš. I přistoupili k němu učedlníci jeho, řkouce: Vylož nám podobenství o koukoli toho pole.
Тогава Той остави народа и дойде вкъщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 On pak odpovídaje, řekl jim: Rozsevač dobrého semene jestiť Syn člověka.
А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 A pole jest tento svět, dobré pak símě jsouť synové království, ale koukol jsou synové toho zlostníka.
нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
39 A nepřítel, kterýž jej rozsívá, jestiť ďábel, ale žeň jest skonání světa, a ženci jsou andělé. (aiōn g165)
неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели. (aiōn g165)
И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века. (aiōn g165)
41 Pošle Syn člověka anděly své, i vyberouť z království jeho všecka pohoršení, i ty, kteříž činí nepravost,
Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42 A uvrhouť je do peci ohnivé. Tamť bude pláč a škřipení zubů.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 A tehdážť spravedliví stkvíti se budou jako slunce v království Otce svého. Kdo má uši k slyšení, slyš.
Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца Си. Който има уши [да слуша], нека слуша.
44 Opět podobno jest království nebeské pokladu skrytému v poli, kterýž nalezna člověk, skrývá, a radostí pro něj odejde a prodá všecko, což má, a koupí pole to.
Небесното царство прилича на имане скрито в нива, което, като го намери човек, скрива го, и в радостта си отива, продава всичко що има, и купува оная нива.
45 Opět podobno jest království nebeské člověku kupci, hledajícímu dobrých perel.
Небесното царство прилича още на търговец, който търсеше хубави бисери,
46 Kterýž nalezna jednu velmi drahou perlu, odšel a prodal všecko, což měl, a koupil ji.
и, като намери един скъпоценен бисер, отиде, продаде всичко що имаше и го купи.
47 Opět podobno jest království nebeské vrši puštěné do moře a ze všelikého plodu shromažďující;
Небесното царство прилича още на мрежа, хвърлена в езерото, която събира риби от всякакъв вид,
48 Kteroužto, když naplněna byla, vytáhše na břeh a sedíce, vybírali, což dobrého bylo, v nádoby své, a což bylo zlého, preč zamítali.
и, като се напълни изтеглиха я на брега, седнаха и прибраха добрите в съдове, а лошите изхвърлиха.
Така ще бъде и при свършека на века; ангелите ще излязат и ща отлъчат нечестивите измежду праведните, (aiōn g165)
50 A uvrhou je do peci ohnivé. Tamť bude pláč a škřipení zubů.
и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби,
51 Potom dí jim Ježíš: Srozuměli-li jste tomuto všemu? Řekli jemu: I ovšem, Pane.
[Исус им казва]: Разбрахте ли всичко това? Те Му казват: Разбрахме.
52 On pak řekl jim: Protož každý učitel umělý v království nebeském podoben jest člověku hospodáři, kterýž vynáší z pokladu svého nové i staré věci.
А Той им рече: Затова, всеки книжник, който е учил за небесното царство, прилича на домакин, който изважда от съкровището си ново и старо.
53 I stalo se, když dokonal Ježíš podobenství tato, bral se odtud.
Тогава Исус, когато свърши тия притчи замина си оттам.
54 A přišed do vlasti své, učil je v školách jejich, takže se velmi divili, řkouce: Odkud má tento moudrost tuto a moc tuto?
И като дойде в родината Си, поучаваше ги в синагогите им, така щото те се чудеха и думаха: От къде са на Тогова тая мъдрост и и тия велики дела?
55 Zdaliž tento není syn tesařův? a zdaliž matka jeho neslove Maria a bratří jeho Jakub a Jozes a Šimon a Judas?
Не е ли Тоя син на дърводелеца? Майка Му не казва ли се Мария, и братята Му Яков и Йосиф, Симон и Юда?
56 A sestry jeho zdaliž také všecky u nás nejsou? Odkudž tedy má tyto všecky věci?
И сестрите Му не са ли всички при нас? От къде е, прочее, на този всичко това?
57 I zhoršili se na něm. A Ježíš řekl: Není prorok beze cti, než v své vlasti a v domu svém.
И съблазняваха се в Него. А Исус им рече: Никой пророк не е без почит, освен в своята родина и в своя дом.
58 I neučinil tu mnoho divů, pro nevěru jejich.
И не извърши там много велики дела, поради неверието им.
