Marek 3
1 I všel opět do školy, a byl tu člověk, maje ruku uschlou.
И влезе пак в синагогата; и там имаше човек с изсъхнала ръка.
2 I šetřili ho, uzdraví-li jej v sobotu, aby ho obžalovali.
И наблюдаваха Го, дали ще го изцели в съботен ден, за да Го обвинят.
3 I řekl tomu člověku, kterýž měl uschlou ruku: Vstaň a pojď sem do prostředku.
Той каза на човека с изсъхналата ръка: Изправи се насред.
4 I dí jim: Sluší-li v sobotu dobře činiti, čili zle, život zachovati, čili zamordovati? Ale oni mlčeli.
Тогава на тях казва: Позволено ли е да се прави добро в съботен ден, или да се прави зло? Да се спаси ли живот, или да се погуби? А те мълчаха.
5 A pohleděv na ně vůkol hněvivě, zarmoutiv se nad tvrdostí srdce jejich, řekl člověku: Vztáhni ruku svou. I vztáhl, a učiněna jest ruka jeho zdravá, jako i druhá.
А като ги изгледа с гняв, наскърбен поради закоравяването на сърцата им, каза на човека: Простри си ръката. Той я простря; и ръката му оздравя.
6 A vyšedše farizeové, hned s herodiány radu učinili proti Ježíšovi, kterak by ho zahubili.
И фарисеите, като излязоха, веднага се наговориха с Иродианите против Него, как да Го погубят.
7 Ježíš pak s učedlníky svými poodšel k moři, a veliké množství od Galilee šlo za ním, i z Judstva,
Тогава Исус се оттегли с учениците Си към езерото, и голямо множество от Галилея отиде изподир.
8 I od Jeruzaléma, i od Idumee, i z Zajordání; i ti, kteříž byli okolo Týru a Sidonu, množství veliké, slyšíce, kteraké věci činí, přišli k němu.
И от Юдея, от Ерусалим, от Идумея, отвъд Йордан, и от местата около Тир и Сидон, едно голямо множество дойде при Него, като чуха колко много чудеса правел.
9 I rozkázal učedlníkům svým, aby lodičku ustavičně nahotově měli, pro zástup, aby ho tak netiskli.
И поръча на учениците Си да Му услужат с една ладия, поради народа, за да Го не притискат.
10 Nebo mnohé uzdravoval, takže naň padali, aby se ho dotýkali, kteřížkoli měli jaké neduhy.
Защото беше изцелил мнозина, така че онези, които страдаха от язви, натискаха Го, за да се допрат до Него.
11 A duchové nečistí, jakž ho zazřeli, padali před ním a křičeli, řkouce: Ty jsi Syn Boží.
И нечистите духове, когато Го виждаха, падаха пред Него и викаха, казвайки: Ти си Божий Син.
12 A on velmi jim přimlouval, aby ho nezjevovali.
Но Той строго им заръчваше да Го не изявяват.
13 I vstoupil na horu, a povolal k sobě těch, kterýchž se jemu vidělo; i přišli k němu.
След това се възкачи на хълма и повика при Себе Си ония, които си искаше; и те отидоха при Него.
14 I ustanovil jich dvanácte, aby s ním byli, aby je poslal kázati,
И определи дванадесет души, за да бъдат с Него, и за да ги изпраща да проповядват,
15 A aby měli moc uzdravovati nemoci a vymítati ďábelství:
и да имат власт да изгонват бесове.
16 A nejprve Šimona, jemuž dal jméno Petr,
Определи: Симона, на когото даде и името Петър;
17 A Jakuba Zebedeova, a Jana bratra Jakubova, (a dal jim jméno Boanerges, to jest synové hromovi, )
и Якова Заведеев и Якововия брат Йоан, на които даде и името Воанергес, сиреч, синове на гръма,
18 A Ondřeje, a Filipa, a Bartoloměje, a Matouše, a Tomáše, a Jakuba Alfeova, a Taddea, a Šimona Kananejského,
и Андрея и Филипа, Вартоломея и Матея, Тома и Якова Алфеев, Тадея и Симона Зилот,
19 A Jidáše Iškariotského, kterýž i zradil jej. I šli s ním domů.
и Юда Искариотски, който Го и предаде.
20 A vtom opět sšel se zástup, takže nemohli ani chleba pojísti.
И дохожда в една къща; и пак се събира народ, така щото те не можаха нито хляб да ядат.
21 A slyšavše o tom příbuzní jeho, přišli, aby jej vzali; nebo pravili, že by se smyslem pominul.
А своите Му, като чуха това, излязоха за да Го хванат; защото казваха, че не бил на Себе Си.
22 Zákoníci pak, kteříž byli přišli od Jeruzaléma, pravili, že Belzebuba má a že v knížeti ďábelském vymítá ďábly.
И книжниците, които бяха слезли от Ерусалим, казваха, че Той има Веелзевул, и че изгонва бесовете чрез началника на бесовете.
23 A povolav jich, mluvil k nim v podobenstvích: Kterak může satan satana vymítati?
Но Той, като ги повика, казваше им с притчи: Как може Сатана да изгонва Сатаната?
24 A jestliže království v sobě se rozdvojí, nemůže státi království to.
Ако едно царство се раздели против себе си, това царство не може да устои.
25 A rozdvojí-li se dům proti sobě, nebude moci dům ten státi.
И ако един дом се раздели против себе си, тоя дом не ще може да устои.
26 Tak jestliže jest povstal satan sám proti sobě, a rozdvojen jest, nemůže státi, ale konec béře.
И ако Сатана е възстанал против себе си, и се е разделил, той не може да устои, но дошъл му е краят.
27 Nižádný nemůže nádobí silného reka, vejda do domu jeho, rozebrati, leč by prve silného toho svázal; a tehdyť dům jeho zloupí.
Обаче, никой не може да влезе в къщата на силния човек, да ограби покъщнината му, ако първо не върже силния, и тогава ще ограби къщата му.
28 Amen pravím vám, že všickni hříchové odpuštěni budou synům lidským, i rouhání, jímž by se rouhali,
Истина ви казвам, че всичките грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всичките хули с които биха богохулствували;
30 Nebo pravili: Že ducha nečistého má.
Това рече Той, защото казваха: Има нечист дух.
31 Tedy přišla matka jeho a bratří, a stojíce vně, poslali k němu, aby ho vyvolali.
Дохождат, прочее, майка Му и братята Му, и като стояха вън, пратиха до Него да Го повикат.
32 A seděl okolo něho zástup. I řekli jemu: Aj, matka tvá a bratří tvoji vně hledají tebe.
А около Него седеше едно множество; и казват Му: Ето, майка Ти и братята Ти вън, търсят Те.
33 Ale on odpověděl jim, řka: Kdo jest matka má a bratří moji?
И в отговор им каза: Коя е майка Ми? Кои са братята Ми?
34 A obezřev učedlníky vůkol sedící, řekl: Aj, matka má a bratří moji.
И като изгледа седящите около Него каза: Ето майка Ми и братята Ми!
35 Nebo kdož by koli činil vůli Boží, tenť jest bratr můj, i sestra, i matka má.
Защото, който върши Божията воля, той Ми е брат, и сестра, и майка.
