< Jan 13 >
1 Před svátkem pak velikonočním, věda Ježíš, že přišla hodina jeho, aby šel z tohoto světa k Otci, milovav své, kteříž byli na světě, až do konce je miloval.
А преди празника на пасхата, Исус, знаейки, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, до край ги възлюби.
2 A když večeřeli, (a ďábel již byl vnukl v srdce Jidáše Šimona Iškariotského, aby jej zradil, )
И когато беше готова вечерята, (като вече дяволът беше внушил в сърцето на Юда Симонова Искариотски да Го предаде),
3 Věda Ježíš, že jemu Otec všecko v ruce dal a že od Boha vyšel a k Bohu jde,
като знаеше Исус, че Отец, е предал всичко в ръцете Му, и че от Бога е излязъл и при Бога отива,
4 Vstal od večeře, a složil roucho své, a vzav rouchu, přepásal se.
стана от вечерята, сложи мантията Си FOOTNOTE ( Гръцки: Дрехите си. ), взе престилка и се препаса.
5 Potom nalil vody do medenice, i počal umývati nohy učedlníků a vytírati rouchou, kterouž byl přepásán.
После наля вода в омивалника и почна да мие нозете на учениците и да ги изтрива с престилката, с която бе препасан.
6 Tedy přišel k Šimonovi Petrovi. A on řekl jemu: Pane, ty mi chceš nohy mýti?
И тъй дохожда при Симона Петра. Той Му казва: Господи, Ти ли ще ми омиеш нозете?
7 Odpověděl Ježíš a řekl jemu: Co já činím, ty nevíš nyní, ale potom zvíš.
Исус в отговор му рече: Това, което Аз правя, ти сега не знаеш, но отпосле ще разбереш.
8 Dí jemu Petr: Nebudeš ty mýti noh mých na věky. Odpověděl jemu Ježíš: Neumyji-liť tebe, nebudeš míti dílu se mnou. (aiōn )
Петър Му каза: Ти няма да омиеш моите нозе до века. Исус му отговори: Ако не те омия нямаш дял с Мене. (aiōn )
9 Dí jemu Šimon Petr: Pane, netoliko nohy mé, ale i ruce i hlavu.
Симон Петър Му казва: Господи, не само нозете ми, но и ръцете и главата.
10 Řekl jemu Ježíš: Kdož jest umyt, nepotřebuje, než aby nohy umyl; nebo čist jest všecken. I vy čistí jste, ale ne všickni.
Исус му казва: Който се е окъпал няма нужда да омие друго освен нозете си, но е цял чист и вие сте чисти, но не всички.
11 Nebo věděl o zrádci svém; protož řekl: Ne všickni čistí jste.
Защото Той знаеше онзи, който щеше да Го предаде; затова и рече: Не всички сте чисти.
12 Když pak umyl nohy jejich a vzal na sebe roucho své, posadiv se za stůl zase, řekl jim: Víte-liž, co jsem učinil vám?
А като оми нозете им и си взе мантията седна пак и рече им: Знаете ли какво ви сторих?
13 Vy nazýváte mne Mistrem a Pánem, a dobře pravíte, jsemť zajisté.
Вие Ме наричате Учител и Господ; и добре казвате, защото съм такъв.
14 Poněvadž tedy já umyl jsem nohy vaše, Pán a Mistr, i vy máte jeden druhému nohy umývati.
И тъй, ако Аз, Господ и Учител, ви омих нозете, то и вие сте длъжни един на друг да си миете нозете.
15 Příklad zajisté dal jsem vám, abyste, jakož jsem já učinil vám, i vy též činili.
"Не бой се дъщерьо Сионова. Ето твоят Цар иде, Възседнал на осле":
16 Amen, amen pravím vám: Není služebník větší pána svého, ani posel větší nežli ten, kdož jej poslal.
Истина, истина ви казвам, слугата не е по-горен от господаря си, нито пратеникът е по-горен от онзи, който го е изпратил.
17 Znáte-li tyto věci, blahoslavení jste, budete-li je činiti.
Като знаете това, блажени сте, ако го изпълнявате.
18 Ne o všechť vás pravím. Já vím, které jsem vyvolil, ale musí to býti, aby se naplnilo písmo: Ten, jenž jí chléb se mnou, pozdvihl proti mně paty své.
Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се сбъдне писаното: Който яде хляба Ми, той дигна своята пета против Мене.
19 Nyní pravím vám, prve než by se to stalo, abyste, když se stane, uvěřili, že já jsem.
Отсега ви казвам това нещо преди да е станало, та когато стане да повярвате, че съм Аз това, което рекох.
20 Amen, amen pravím vám: Kdo přijímá toho, kohož bych já poslal, mneť přijímá; a kdož mne přijímá, přijímá toho, kterýž mne poslal.
Истина, истина ви казвам, който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил.
21 A to pověděv Ježíš, zkormoutil se v duchu, a osvědčil, řka: Amen, amen pravím vám, že jeden z vás mne zradí.
Като рече това, Исус се развълнува в духа Си, и заяви, казвайки: Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.
22 Tedy učedlníci vzhlédali na sebe vespolek, pochybujíce, o kom by to pravil.
Учениците се спогледваха помежду си, недоумявайки за кого говори.
23 Byl pak jeden z učedlníků Ježíšových, kterýž zpolehl na klíně jeho, jehož miloval Ježíš.
А на трапезата един от учениците, когото обичаше Исус, беше се облегнал на Исусовото лоно.
24 Protož tomu návěští dal Šimon Petr, aby se zeptal, kdo by to byl, o němž praví?
Затова Симон Петър му кимва и му казва: Кажи ни за кого говори.
25 A on odpočívaje na prsech Ježíšových, řekl jemu: Pane, kdo jest?
А той като се обърна така на гърдите на Исуса, каза му: Господи, кой е?
26 Odpověděl Ježíš: Ten jest, komuž já omočené skyvy chleba podám. A omočiv skyvu chleba, podal Jidášovi, synu Šimona Iškariotského.
Исус отговори: Той е онзи, за когото ще затопя залъка и ще му го дам. И тъй, като затопи залъка, взема и го подаде на Юда Симонова Искариотски.
27 A hned po vzetí toho chleba vstoupil do něho satan. I řekl jemu Ježíš: Co činíš, čiň spěšně.
И тогава подир залъка, сатана влезе в него; и така, Исус му каза: Каквото вършиш, върши го по-скоро.
28 Tomu pak žádný z přísedících nerozuměl, k čemu by jemu to řekl.
А никой от седящите на трапезата не разбра защо му рече това;
29 Nebo někteří se domnívali, poněvadž Jidáš měšec měl, že by jemu řekl Ježíš: Nakup těch věcí, kterýchž jest nám potřebí k svátku, anebo aby něco chudým dal.
защото някои мислеха, понеже Юда държеше касата FOOTNOTE ( Гръцки: Торбичката или, кутийката. ), че Исус му казва: Купи каквото ни трябва за празника, или: Дай нещо на сиромасите.
30 A on vzav skyvu chleba, hned vyšel. A byla již noc.
И тъй, като взе залъка, веднага излезе; а беше нощ.
31 Když pak on vyšel, dí Ježíš: Nyníť oslaven jest Syn člověka, a Bůh oslaven jest v něm.
А когато излезе, Исус казва: Сега се прослави Човешкият Син, и Бог се прослави в Него;
32 A poněvadž Bůh oslaven jest v něm, i Bůh oslaví jej sám v sobě, a to hned oslaví jej.
и Бог ще Го прослави в Себе Си, и скоро ще Го прослави.
33 Synáčkové, ještě maličko s vámi jsem. Hledati mne budete, a jakož jsem řekl Židům: Kam já jdu, vy nemůžete přijíti, tak i vám pravím nyní.
Дечица, още малко съм с вас. Ще Ме търсите, и както рекох на юдеите, така и вам казвам сега гдето отивам Аз вие не можете да дойдете.
34 Přikázání nové dávám vám, abyste se milovali vespolek; jakož já miloval jsem vás, tak abyste i vy milovali jeden druhého.
Нова заповед ви давам, да се любите един другиго; както Аз ви възлюбих, така и вие да се любите един другиго.
35 Po tomť poznají všickni, že jste moji učedlníci, budete-li míti lásku jedni k druhým.
По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си.
36 Dí jemu Šimon Petr: Pane, kam jdeš? Odpověděl mu Ježíš: Kam já jdu, nemůžeš ty nyní jíti za mnou, ale půjdeš potom.
Симон Петър Му казва: Господи, къде отиваш? Исус отговори: Където отивам не можеш сега да дойдеш след Мене, но после ще дойдеш.
37 Dí jemu Petr: Pane, proč bych nemohl nyní jíti za tebou? A já duši svou za tebe položím.
Петър Му казва: Господи, защо да не мога да дойда след Тебе сега? Животът си ще дам за Тебе.
38 Odpověděl jemu Ježíš: Duši svou za mne položíš? Amen pravím tobě: Nezazpíváť kohout, až mne třikrát zapříš.
Исус отговори: Животът си ли за Мене ще дадеш? Истина, истина ти казвам, петелът няма да е пропял преди да си се отрекъл три пъти от Мене.