Jób 10
1 Stýště se duši mé v životě mém, vypustím nad sebou naříkání své, mluviti budu v hořkosti duše své.
Душата ми се отегчи от живота ми; За това, ще се предам на оплакването си, Ще говоря в горестта на душата си.
2 Dím Bohu: Neodsuzuj mne, oznam mi, proč se nesnadníš se mnou?
Ще река Богу: Недей ме осъжда; Покажи ми защо ми ставаш противен.
3 Jaký máš na tom užitek, že mne ssužuješ, že pohrdáš dílem rukou svých, a radu bezbožných osvěcuješ?
Добре ли Ти е да оскърбяваш, И да презираш делото на ръцете Си, А да осветляваш съвещаното от нечестивите?
4 Zdali oči tělesné máš? Zdali tak, jako hledí člověk, ty hledíš?
Телесни ли очи имаш? Или гледаш както гледа човек?
5 Zdaž jsou jako dnové člověka dnové tvoji, a léta tvá podobná dnům lidským,
Твоите дни като дните на човека ли са, Или годините Ти като човешки дни,
6 Že vyhledáváš nepravosti mé, a na hřích můj se vyptáváš?
Та претърсваш беззаконието ми И издирваш греха ми,
7 Ty víš, žeť nejsem bezbožný, ačkoli není žádného, kdo by mne vytrhl z ruky tvé.
При все че знаеш, че не съм нечестив, И че никой не може да ме избавя от ръката Ти?
8 Ruce tvé sformovaly mne, a učinily mne, a teď pojednou všudy vůkol hubíš mne.
Твоите ръце ме създадоха и усъвършенствуваха Кръгло в едно; а пак съсипваш ли ме?
9 Pamětliv buď, prosím, že jsi mne jako hlinu učinil, a že v prach zase obrátíš mne.
Помни, моля, че като глина си ме създал; И в пръст ли ще ме възвърнеш?
10 Zdalis mne jako mléka neslil, a jako syření neshustil?
Не си ли ме излял като мляко? Не си ли ме съсирил като сирене?
11 Kůží a masem přioděl jsi mne, a kostmi i žilami spojils mne.
С кожа и мускули си ме облякъл, И с кости и жили си ме оплел;
12 Života z milosrdenství udělil jsi mi, přesto navštěvování tvé ostříhalo dýchání mého.
Живот и благоволение си ми подарил, И провидението Ти е запазило духа ми.
13 Ale toto skryl jsi v srdci svém; vím, žeť jest to při tobě.
Но при все туй, това си криел в сърцето Си; Зная, че това е било в ума Ти;
14 Jakž zhřeším, hned mne šetříš, a od nepravosti mé neočišťuješ mne.
Ако съгреша, наблюдаваш ме, И от беззаконието ми няма да ме считаш невинен,
15 Jestliže jsem bezbožný, běda mně; pakliť jsem spravedlivý, ani tak nepozdvihnu hlavy, nasycen jsa hanbou, a vida trápení své,
Ако съм нечестив, горко ми! И ако съм праведен, пак няма да дигна главата си. Пълен съм с позор; но гледай Ти скръбта ми,
16 Kteréhož vždy více přibývá. Honíš mne jako lev, a jedno po druhém divně se mnou zacházíš.
Защото расте. Гониш ме като лъв, И повтаряш да се показваш страшен против мене.
17 Obnovuješ svědky své proti mně, a rozmnožuješ rozhněvání své na mne; vojska jedna po druhých jsou proti mně.
Повтаряш да издигаш против мене свидетелите Си, И увеличаваш гнева Си върху мене; Едно подир друго войнства ме нападат.
18 Proč jsi jen z života vyvedl mne? Ó bych byl zahynul, aby mne bylo ani oko nevidělo,
Защо прочее ме извади Ти из утробата? Иначе, бих издъхнал без да ме е виждало око;
19 A abych byl, jako by mne nikdy nebylo, z života do hrobu abych byl vnesen.
Бих бил като че не съм бил; От утробата бих бил отнесен в гроба.
20 Zdaliž jest mnoho dnů mých? Ponechejž tedy a popusť mne, abych maličko pookřál,
Дните ми не са ли малко? Престани, прочее, И остави ме да си отдъхна малко
21 Prvé než odejdu tam, odkudž se zase nenavrátím, do krajiny tmavé, anobrž stínu smrti,
Преди да отида отдето няма да се върна, В тъмната земя и в смъртната сянка,
22 Do krajiny, pravím, tmavé, kdež jest sama mrákota stínu smrti, a kdež není žádných proměn, ale sama pouhá mrákota.
Земя, мрачна като самата тъмнина, Земя на мрачна сянка и без никакъв ред, Дето виделото е като тъмнина.
