Kazatel 10
1 Muchy mrtvé nasmrazují a nakažují mast apatekářskou; tak pro moudrost a slávu vzácného maličko bláznovství zohyžďuje.
Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря оногоз, който е уважаван за мъдрост и чест.
2 Srdce moudrého jest po pravici jeho, ale srdce blázna po levici jeho.
Разумът (Еврейски: сърцето) на мъдрия е в десницата му, А разумът (Еврейски: сърцето) на безумния в левицата му.
3 I tehdáž, když blázen cestou jde, srdce jeho nedostatek trpí; nebo všechněm znáti dává, že blázen jest.
Докато безумният още ходи в пътя, разумът (Еврейски: сърцето) не му достига. и той се прогласява на всичките, че е безумен.
4 Jestliže by duch toho, jenž panuje, povstal proti tobě, neopouštěj místa svého; nebo krotkost přítrž činí hříchům velikým.
Ако гневът на управителя се повдигне против тебе, не напущай мястото си: Защото отстъпването отвраща големи грешки,
5 Jest zlá věc, kterouž jsem viděl pod sluncem, totiž neprozřetelnost, kteráž pochází od vrchnosti,
Има зло, което видях под слънцето, - Погрешка като че ли произхождаща от владетеля, - и това е, че
6 Že blázen postaven bývá v důstojnosti veliké, a bohatí že v nízkosti sedávají.
Безумният се поставя на висок чин, А богатите седят в долни места.
7 Viděl jsem služebníky na koních, knížata pak, ana chodí pěšky jako služebníci.
Видях слуги на коне, И князе, ходещи като слуги по земята.
8 Kdo kopá jámu, upadá do ní; a kdo boří plot, ušťkne jej had.
Който копае яма, ще падне в нея; и който разбива ограда, него змия ще ухапе.
9 Kdo přenáší kamení, urazí se jím; a kdo štípá dříví, nebezpečenství bude míti od něho.
Който кърти камъни ще се повреди от тях; И който цепи дърва се излага на опасност от тях;
10 Jestliže se ztupí železo, a nenabrousí-li ostří jeho, tedy síly přičiniti musí; ale mnohem lépe může to spraviti moudrost.
Ако се затъпи желязото, и не се наточи острието му, Тогава трябва да се напряга повече със силата; А мъдростта е полезна за упътване.
11 Ušťkne-li had, než by zaklet byl, nic neprospějí slova zaklinače.
Ако ухапе змията преди да бъде омаяна, Тогава няма полза от омайвача.(Или: Наистина, ако няма омайване, змията ще ухапе; и клеветникът не е по-добър)
12 Slova úst moudrého jsou příjemná, ale rtové blázna sehlcují jej.
Думите из устата на мъдрия са благодатни; А устните на безумния ще погълнат самия него;
13 Počátek slov úst jeho jest nemoudrost, a ostatek mluvení jeho pouhé bláznovství.
Защото първите думи, които изговаря, са безумие, И свършекът на говоренето му е пакостна лудост.
14 Nebo blázen mnoho mluví, ješto neví člověk ten, co budoucího jest. To zajisté, co bude po něm, kdo mu oznámí?
Безумният тъй също умножава думи; Но пак човек не знае какво ще бъде; И кой може да му яви какво ще бъде подир него?
15 Práce bláznů k ustání je přivodí, nebo neumí ani do města trefiti.
Трудът на безумните ги уморява, Понеже ни един от тях не знае пътя за града.
16 Běda tobě, země, když král tvůj dítě jest, a knížata tvá ráno hodují.
Горко ти, земьо, когато царят ти е дете, И началниците ти ядат рано!
17 Blahoslavená jsi ty země, když král tvůj jest syn šlechetných, a knížata tvá, když čas jest, jídají pro posilnění, a ne pro opilství.
Блазе ти, земьо, когато царят ти е син на благородни, И началниците ти ядат на време, - за подкрепа, а не за опиване!
18 Ano pro lenost schází krov, a pro opuštění rukou kapává do domu.
От голяма леност засяда къщният покрив; И от безделието на ръцете прокапва къщата.
19 Pro obveselení strojívají hody, a víno obveseluje život, peníze pak ke všemu dopomáhají.
Угощения се правят за веселба, и виното весели живота; А парите отговарят на всичко.
20 Ani sám u sebe králi nezlořeč, ani v skrýších pokoje svého nezlořeč mocnějšímu; nebo pták nebeský donesl by hlas ten, a to, což křídla má, vyjevilo by řeč tvou.
Да не прокълнеш царя нито даже в мисълта си, И да не прокълнеш богатия нито в спалнята си; Защото въздушна птица ще отнесе гласа, И крилатото ще извести това нещо.
