Skutky Apoštolů 5
1 Muž pak jeden, jménem Ananiáš, s Zafirou, manželkou svou, prodal statek.
А някой си човек на име Анания, с жена си Сапфира, продаде имот,
2 A lstivě něco těch peněz ujal s vědomím manželky své, a přinesa díl nějaký, položil k nohám apoštolským.
и задържа нещо от цената, със знанието и на жена си и донесе една част и я сложи пред нозете на апостолите.
3 I řekl Petr: Ananiáši, proč naplnil satan srdce tvé lstí, tak abys lhal Duchu svatému a lstivě ujal částku peněz za to pole?
А Петър, рече: Анание, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух и да задържиш от цената на нивата?
4 Zdaliž nebylo tvé, kdybys ho byl sobě nechal? A když bylo prodáno, v moci tvé bylo. I proč jsi tuto věc složil v srdci svém? Neselhal jsi lidem, ale Bohu.
Додето стоеше непродадена не беше ли твоя? И след като се не бяха ли патите в твоя власт? Защо си намислил това нещо в сърцето си? Не си излъгал човеци, но Бога.
5 Tedy uslyšav Ananiáš tato slova, padna, zdechl. I spadla bázeň veliká na všecky, kteříž to slyšeli.
И Анания, като слушаше тия думи, падна и издъхна; и голям страх обзе всички, които чуха това.
6 A vstavše mládenci, vzali jej, a vynesše ven, pochovali.
И по-младите мъже станаха, обвиха го, и го изнесоха па го погребаха.
7 I stalo se po chvíli, jako po třech hodinách, že i jeho žena, nevěduci, co se bylo stalo, přišla.
И като се минаха около три часа; влезе и жена му без да знае за станалото.
8 I řekl k ní Petr: Pověz mi, za toliko-li jste pole své prodali? A ona řekla: Ano, za tolik.
И Петър я попита: Кажи ми, за толкова ли продадохте нивата? И тя рече за толкова.
9 Tedy dí jí Petr: I pročež jste se smluvili, abyste pokoušeli Ducha Páně? Aj, nohy těch, kteříž pochovali muže tvého, přede dveřmi jsou, a vynesouť také i tebe.
А Петър и рече: защо се съгласихте да изкусите Господния Дух? Ето нозете на тия, които погребаха мъжа ти, са на вратата, и ще изнесат и тебе.
10 I padla hned před nohy jeho, a zdechla. A všedše mládenci, nalezli ji mrtvou; i vynesše, pochovali podle muže jejího.
И тя начаса падна до нозете му и издъхна; а момците като влязоха, намериха я мъртва и изнесоха я та я погребаха до мъжа й.
11 I byla bázeň veliká po vší církvi, i mezi všemi, kteříž to slyšeli.
И голям страх обзе цялата църква и всички, които чуха това.
12 Skrze ruce pak apoštolů dáli se divové a zázrakové velicí v lidu, (A bývali všickni jednomyslně v síňci Šalomounově.
И чрез ръцете на апостолите ставаха много знамения и чудеса между людете, [и те всички бяха единодушни в Соломоновия Трем;
13 Jiný pak žádný neodvážil se připojiti k nim, ale velebil je lid.
а от другите никой не смееше да се присъеднни към тях; людете обаче ги величаеха;
14 A vždy více se rozmáhalo množství věřících Pánu, mužů i také žen.)
и още по-голямо множество повярвали в Господа мъже и жени се прибавяха],
15 Takže i na ulice vynášeli nemocné, a kladli na ložcích a na nosidlách, aby, když by šel Petr, aspoň stín jeho zastínil na některé z nich.
така щото даже изнасяха болните по улиците и ги слагаха на постелки и на легла, та, като заминаваше Петър, поне сянката му да засегне някого от тях.
16 Scházelo se pak množství z okolních měst do Jeruzaléma, nesouce nemocné a trápené od duchů nečistých, a uzdravováni byli všickni.
Събираше се още и множество от градовете около Ерусалим та носеха болни и измъчваните от нечисти духове и всички се изцеляваха.
17 Tedy povstav nejvyšší kněz a všickni, kteříž byli s ním, (jenž byli saducejské sekty, ) naplněni jsou závistí.
Тогава станаха първосвещеникът и всички, които бяха с него, съставляващи Садукейската Секта, та изпълнени със завист,
18 I zjímali apoštoly, a vsázeli je do žaláře obecného.
туриха ръце на апостолите и положиха ги в тъмница.
19 Ale anděl Páně v noci otevřev dveře u žaláře, vyvedl je ven a řekl:
Но ангел от Господа през нощта отвори вратата на тъмницата та ги изведе и рече.
20 Jděte, a postavíce se, mluvte lidu v chrámě všecka slova života tohoto.
Идете, застанете в храма та говорете на людете всичките думи на тоя живот.
21 To oni uslyševše, vešli na úsvitě do chrámu a učili. Tedy přišed nejvyšší kněz a ti, kteříž s ním byli, svolali radu a všecky starší synů Izraelských, i poslali do žaláře, aby byli přivedeni.
Те, като чуха това на съмване влязоха в храма и поучаваха. А първосвещеникът дойде и ония, които бяха с него, и като свикаха синедриона и цялото старейшинство на Израиляните, пратиха в тъмницата да доведат апостолите.
22 A služebníci přišedše, nenalezli jich v žaláři. A navrátivše se, vypravovali,
Но служителите, като отидоха, не ги намериха в тъмницата; и върнаха се та известиха, казвайки:
23 Řkouce: Žalář zajisté nalezli jsme zavřený se vší pilností a strážné vně stojící u dveří, ale otevřevše dveře, žádného jsme tam nenalezli.
Тъмницата намерихме заключена твърде здраво, и стражарите да стоят при вратата; но като отворихме, не намерихме никого вътре.
24 A když uslyšeli řeči tyto i nejvyšší kněz i úředník chrámu i jiní přední kněží, nerozuměli, co by se to stalo.
А Началникът на храмовата стража и първосвещениците като чуха тия думи, бяха в недоумение поради тях, та се чудеха какво ще последва от това.
25 A přišed kdosi, pověděl jim, řka: Aj, muži, kteréž jste vsázeli do žaláře, v chrámě stojí a učí lid.
Но дойде някой си та им извести: Ето, човеците, които турихте в тъмницата, стоят в храма и поучават людете.
26 Tedy šel tam úředník s služebníky, a přivedl je bez násilé; nebo se báli lidu, aby nebyli ukamenováni.
Тогава отиде началникът със служителите и ги доведе, обаче без насилие; защото се бояха от людете, да не би да ги замерват с камъни.
27 A přivedše je, postavili je v radě. I otázal se jich nejvyšší kněz,
И като ги доведоха, поставиха ги пред синедриона; и първосвещеникът ги попита, казвайки:
28 Řka: Zdaliž jsme vám přísně nepřikázali, abyste neučili v tom jménu? A aj, naplnili jste Jeruzalém učením svým, a chcete na nás uvésti krev člověka toho.
Строго ви запретихме да не поучавате в това име; но ето, напълнили сте Ерусалим с учението си, и възнамерявате да докарате върху нас кръвта на тоя човек.
29 Odpověděv pak Petr a apoštolé, řekli: Více sluší poslouchati Boha než lidí.
А Петър и апостолите в отговор рекоха: Подобава да се покоряваме на Бога, а не на човеците.
30 Bůh otců našich vzkřísil Ježíše, kteréhož jste vy zamordovali, pověsivše na dřevě.
Бог на бащите ни възкреси Исуса, когото вие убихте като го повесихте на дърво.
31 Toho jest Bůh, jakožto Knížete a Spasitele, povýšil pravicí svou, aby bylo dáno lidu Izraelskému pokání a odpuštění hříchů.
Него Бог, възвиси до десницата си за началник и спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.
32 A my jsme svědkové toho všeho, což mluvíme, ano i Duch svatý, kteréhož dal Bůh těm, jenž jsou poslušni jeho.
И ние сме свидетели [нему] за тия неща, както е и Светия дух, когото Бог даде на ония, които му се покоряват.
33 Oni pak slyševše to, rozzlobili se, a radili se o to, kterak by je vyhladili.
А те, като чуха това, късаха се от яд, и възнамеряваха да ги убият.
34 Tedy povstav v radě jeden farizeus, jménem Gamaliel, Zákona učitel, vzácný muž u všeho lidu, rozkázal, aby na malou chvíli ven vyvedli apoštoly.
Но един фарисей на име Гамалиил, законоучител, почитан от всичките люде, се изправи в синедриона и заповяда да извадят вън апостолите за малко време;
35 I řekl jim: Muži Izraelští, pilně se rozmyslte při těchto lidech, co máte činiti.
и рече на събора: Израиляни, внимавайте добре какво ще направите на тия човеци.
36 Nebo před těmito časy byl povstal Teudas, pravě se také býti něčím velikým, jehož se přídrželo mužů okolo čtyř set; kterýžto již zahynul, i všickni, kteříž přistoupili k němu, rozptýleni jsou a v nic obráceni.
Защото в предишни дни възстана Тевда и представяше себе си за голям човек, към когото се присъединиха около четиристотин м ъ ж е на брой, който биде убит, и всички, които му се покоряваха, се разпиляха и изчезнаха.
37 Po něm pak povstal Judas Galilejský za dnů popisu, a mnoho lidu po sobě obrátil. Ale i ten zahynul, a všickni, kteřížkoli přistoupili k němu, rozptýleni jsou.
След него възстана Галилеянинът Юда през времето на записването, и отвлече след себе си някои от людете; и той загина, и всички, които му се покоряваха, се разпръснаха.
38 A protož nyní pravím vám: Dejte pokoj těmto lidem, a nechte jich. Nebo jestližeť jest z lidí rada tato anebo dílo toto, rozprchneť se;
И сега ви казвам, Оттеглете се от тия човеци и оставете ги защото ако това намерение или това дело е от човеци, ще се повали;
39 Pakliť jest z Boha, nebudete moci toho zkaziti; abyste snad i Bohu odporní nalezeni nebyli.
но ако е от Бога, не ще можете го повали. Пазете се да не би да се намерите и богопротивници.
40 I povolili jemu. A povolavše apoštolů, a zmrskavše je, přikázali, aby více nemluvili ve jménu Ježíšovu. I propustili je.
И те го послушаха; и, като повикаха апостолите, биха ги, и заръчаха им да не говорят в Исусово име, и ги пуснаха.
41 Oni pak šli z toho jejich shromáždění, radujíce se, že jsou hodni učiněni trpěti protivenství pro jméno Pána Ježíše.
А те си отидоха от присъствието на синедриона, възрадвани задето се удостоиха да претърпят опозоряване за Исусовото име.
42 Na každý pak den nepřestávali v chrámě i po domích učiti a zvěstovati Ježíše Krista.
И ни един ден не преставаха да поучават и да благовествуват и в храма и по къщите си, че Исус е Христос.
