< Žalmy 74 >

1 Vyučující, Azafův. Proč, ó Bože, nás tak do konce zamítáš? Proč roznícena jest prchlivost tvá proti stádci pastvy tvé?
Асафово поучение. Боже, защо си ни отхвърлил за винаги? Защо дими гневът Ти против овците на пасбището Ти?
2 Rozpomeň se na shromáždění své, jehož jsi od starodávna dobyl a vykoupil, na proutek dědictví svého, na Sion horu tuto, na níž přebýváš.
Спомни си за събранието Си, което си придобил от древността, Което си изкусил да бъде племето, което ще имаш за наследство; Спомни си и за хълма Сион, в който си обитавал.
3 Přispějž k hrozným pustinám. Jak všecko pohubil nepřítel v svatyni!
Отправи стъпките Си горе към постоянните запустявания, Към всичкото зло, което неприятелят е извършил в светилището.
4 Řvali nepřátelé tvoji u prostřed shromáždění tvých, a na znamení toho zanechali množství korouhví svých.
Противниците Ти реват всред местосъбранието Ти; Поставиха своите знамена за знамения.
5 Za hrdinu jmín byl ten, kterýž co nejvýše zdvihl sekeru, roubaje vazbu dříví jeho.
Познати станаха като човеци, които дигат брадва Върху гъсти дървета;
6 A nyní již řezby jeho napořád sekerami a palicemi otloukají.
И сега всичките му ваяни изделия Те събарят изведнъж с брадви и чукове.
7 Uvrhli oheň do svatyně tvé, na zem zřítivše, poškvrnili příbytku jména tvého.
Предадоха на огън светилището Ти; Оскверниха обиталището на името Ти като го повалиха на земята.
8 Řekli v srdci svém: Vyhubme je napořád. Takž vypálili všecky stánky Boha silného v zemi.
Рекоха в сърцето си: Нека ги изтребим съвсем; Изгориха всичките богослужебни домове по земята.
9 Znamení svých nevidíme, jižť není proroka, aniž jest mezi námi, kdo by věděl, dokud to stane.
Знамения да се извършат за нас не виждаме; няма вече пророк, Нито има вече между нас някой да знае до кога ще се продължава това.
10 I dokudž, ó Bože, útržky činiti bude odpůrce? A nepřítel ustavičně-liž rouhati se bude jménu tvému?
До кога, Боже, противникът ще укорява? До века ли врагът ще хули името Ти?
11 Proč zdržuješ ruku svou, a pravice své z lůna svého nevzneseš?
Защо теглиш назад ръката Си, да! десницата Ти? Изтегли я изсред пазухата Си и погуби ги.
12 Však jsi ty, Bože, král můj od starodávna, působíš hojné spasení u prostřed země.
А Бог е от древността Цар мой, Който изработва избавления всред земята.
13 Ty silou svou rozdělil jsi moře, a potřels hlavy draků u vodách.
Ти си раздвоил морето със силата Си; Ти си смазал главите на морските чудовища.
14 Ty jsi potřel hlavu Leviatanovi, dal jsi jej za pokrm lidu na poušti.
Ти си строшил главите на Левиатана, Дал си го за ястие на людете намиращи се в пустинята.
15 Ty jsi otevřel vrchoviště a potoky, ty jsi osušil i řeky prudké.
Ти си разцепил канари, за да изтичат извори и потоци; Пресушил си реки не пресъхвали.
16 Tvůjť jest den, tvá jest také i noc, světlo i slunce ty jsi učinil.
Твой е денят, Твоя е нощта; Ти си приготвил светлината и слънцето.
17 Ty jsi založil všecky končiny země, léto i zimy ty jsi sformoval.
Ти си поставил всичките предели по земята; Ти си направил лятото и зимата.
18 Rozpomeniž se na to, že útržky činil ten odpůrce Hospodinu, a lid bláznivý jak se jménu tvému rouhal.
Помни това, че врагът е укорил Господа, И че безумни люде са похулили Твоето име.
19 Nevydávejž té zběři duše hrdličky své, na stádce chudých svých nezapomínej se na věky.
Не предавай на зверовете душата на гургулицата Си; Не забравяй за винаги живота на Твоите немотни.
20 Ohlédni se na smlouvu; nebo plní jsou i nejtmavější koutové země peleší ukrutnosti.
Зачети завета Си, Защото тъмните места на земята са пълни с жилища на насилие.
21 Nechažť bídní neodcházejí s hanbou, chudý a nuzný ať chválí jméno tvé.
Угнетеният да се не върне назад посрамен; Сиромахът и немотният да хвалят името Ти.
22 Povstaniž, ó Bože, a veď při svou, rozpomeň se na pohanění, kteréžť se děje od nesmyslných na každý den.
Стани, Боже, защити Своето дело; Помни как всеки ден безумният Те укорява.
23 Nezapomínej se na vykřikování svých nepřátel, a na hluk proti tobě povstávajících, kterýž se silí ustavičně.
Не забравяй гласа на противниците Си; Размирството на ония, които се повдигат против Тебе, постоянно се умножава.

< Žalmy 74 >