Žalmy 22
1 Přednímu zpěváku k času jitřnímu, žalm Davidův. Bože můj, Bože můj, pročež jsi mne opustil? Vzdálils se od spasení mého a od slov naříkání mého.
За първия певец по “Кошутата на зората”. Давидов псалом. Боже мой, Боже мой, защо си ме оставил? Защо стоиш далеч и не ми помагаш, Нито внимаваш на думите на охкането ми?
2 Bože můj, přes celý den volám, a neslyšíš, i v noci, a nemohu se utajiti.
Боже мой, викам денем, но не отговаряш, И нощем, но нямам отдих.
3 Ty zajisté jsi svatý, zůstávající vždycky k veliké chvále Izraelovi.
Но Ти си Светият, Който си възцарен между Израилевите хваления.
4 V toběť doufali otcové naši, doufali, a vysvobozovals je.
На тебе уповаваха бащите ни Уповаваха, и Ти ги избави,
5 K tobě volávali, a spomáhals jim; v tobě doufali, a nebývali zahanbeni.
Към Тебе извикаха, и бяха избавени; На Тебе уповаваха, и не се посрамиха.
6 Já pak červ jsem, a ne člověk, útržka lidská a povrhel vůbec.
А аз съм червей, а не човек, Укоряван от човеците, и презрян от людете.
7 Všickni, kteříž mne vidí, posmívají se mi, ošklebují se, a hlavami potřásají, říkajíce:
Всички, които ме гледат, ругаят ме, Отварят устните си, кимват с глава и казват:
8 Spustiltě se na Hospodina, nechť ho vysvobodí; nechať jej vytrhne, poněvadž se mu v něm zalíbilo.
Той упова на Господа: нека го избави; Нека го избави понеже има благоволение в него.
9 Ješto ty jsi, kterýž jsi mne vyvedl z života, ustaviv mne v doufání při prsích matky mé.
Но Ти си, Който си ме извадил из утробата; Ти си ме научил да уповавам като бях на майчините си гърди,
10 Na tebeť jsem uvržen od narození svého, od života matky mé Bůh můj ty jsi.
На Тебе бях оставен от рождението си; От утробата на майка ми Ти си мой Бог.
11 Nevzdalujž se ode mne, nebo ssoužení blízké jest, a nemám spomocníka.
Да се не отдалечиш от мене; защото скръбта е близо, Понеже няма помощник.
12 Obkličujíť mne býkové mnozí, silní volové z Bázan obstupují mne.
Много юнци ме обиколиха; Силни васански бикове ме окръжиха.
13 Otvírají na mne ústa svá, jako lev rozsapávající a řvoucí.
Отвориха срещу мене устата си, Като лъв, който граби и реве.
14 Jako voda rozplynul jsem se, a rozstoupily se všecky kosti mé, a srdce mé jako vosk rozpustilo se u prostřed vnitřností mých.
Разлях се като вода, И разглобиха се всичките ми кости; Сърцето ми стана като восък, Разтопява се всред вътрешностите ми.
15 Vyprahla jako střepina síla má, a jazyk můj přilnul k dásním mým, anobrž v prachu smrti položils mne.
Силата ми изсъхна като черепка, И езикът ми прилепна за челюстите ми; И Ти си ме свел в пръстта на смъртта.
16 Nebo psi obskočili mne, rota zlostníků oblehla mne, zprobijeli ruce mé i nohy mé.
Защото кучета ме обиколиха; Тълпа от злодейци ме окръжи; Прободоха ръцете ми и нозете ми.
17 Mohl bych sčísti všecky kosti své, oni pak hledí na mne, a dívají se mi.
Мога да преброя всичките си кости, Хората се взират в мене и ме гледат.
18 Dělí mezi sebou roucha má, a o můj oděv mecí los.
Разделиха си дрехите ми, И за облеклото ми хвърлиха жребие.
19 Ale ty, Hospodine, nevzdalujž se, sílo má, přispěj k spomožení mému.
Но Ти, Господи, да се не отдалечиш; Ти, сило моя, побързай да ми помогнеш.
20 Vychvať od meče duši mou, a z moci psů jedinkou mou.
Избави от меча душата ми, Живота ми от силата на кучето.
21 Zachovej mne od úst lva, a od rohů jednorožcových vyprosť mne.
Избави ме от устата на лъва И от роговете не дивите волове. Ти си ме послушал!
22 I budu vypravovati bratřím svým o jménu tvém, u prostřed shromáždění chváliti tě budu, řka:
Ще възвестявам името Ти на братята си; Всред събранието ще Те хваля.
23 Kteříž se bojíte Hospodina, chvalte jej, všecko símě Jákobovo ctěte jej, a boj se ho všecka rodino Izraelova.
Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство славете Го; И бойте Му се, всички вие от Израилевото потомство.
24 Nebo nepohrdá, ani se odvrací od trápení ztrápeného, aniž skrývá tváři své od něho, nýbrž když k němu volá, vyslýchá jej.
Защото не е презрял и не се е отвърнал от скръбта на оскърбения, Нито е скрил лицето Си от него; Но послуша, когато извика той към Него.
25 O tobě chvála má v shromáždění velikém, sliby své plniti budu před těmi, kteříž se bojí tebe.
От Тебе е гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят.
26 Jísti budou tiší a nasyceni budou, chváliti budou Hospodina ti, kteříž ho hledají, živo bude srdce vaše na věky.
Смирените ще ядат и ще се наситят; Ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно.
27 Rozpomenou a obrátí se k Hospodinu všecky končiny země, a skláněti se budou před ním všecky čeledi národů.
Ще си спомнят и ще се обърнат към Господа Всичките земни краища, И ще се покланят пред Тебе Всичките племена на народите;
28 Nebo Hospodinovo jest království, a onť panuje nad národy.
Защото царството е на Господа, И То владее над народите.
29 Jísti budou a skláněti se před ním všickni tuční země, jemu se klaněti budou všickni sstupující do prachu, a kteříž duše své nemohou při životu zachovati.
Ще ядат и ще се поклонят всичките богати на земята; Пред Него ще се преклонят всички, които слизат в пръстта; А онзи, който не може да запази живота си,
30 Símě jejich sloužiti mu bude, a přičteno bude ku Pánu v každém věku.
Неговото потомство ще Му слугува; Ще се приказва за Господа на идното поколение.
31 Přijdouť, a lidu, kterýž z nich vyjde, vypravovati budou spravedlnost jeho; nebo ji skutkem vykonal.
Ще дойдат и ще известят правдата Му На люде, които ще се родят, казвайки, че Той е сторил това.
