Príslovia 7
1 Synu můj, ostříhej řečí mých, a přikázaní má schovej u sebe.
Сине мой, пази думите ми, И запазвай заповедите ми при себе си.
2 Ostříhej přikázaní mých, a živ budeš, a naučení mého jako zřítelnice očí svých.
Пази заповедите ми и ще живееш - И поуката ми, като зеницата на очите си.
3 Přivaž je na prsty své, napiš je na tabuli srdce svého.
Вържи ги за пръстите си, Начертай ги на плочата на сърцето си,
4 Rci moudrosti: Sestra má jsi ty, a rozumnost přítelkyní jmenuj,
Кажи на мъдростта: Сестра ми си; И наречи разума сродник,
5 Aby tě ostříhala od ženy cizí, od postranní, jenž řečmi svými lahodí.
За да те пазят от чужда жена, От чужда жена, която ласкае с думите си.
6 Nebo z okna domu svého okénkem vyhlédaje,
Понеже, като погледнах през решетките На прозореца на къщата си
7 Viděl jsem mezi hloupými, spatřil jsem mezi mládeží mládence bláznivého.
Видях между безумните, Съгледах между младежите, Един млад, безумен човек.
8 Kterýž šel po ulici vedlé úhlu jejího, a cestou k domu jejímu kráčel,
Който минаваше по улицата близо до ъгъла й, И отиваше по пътя към къщата й.
9 V soumrak, u večer dne, ve tmách nočních a v mrákotě.
Беше в дрезгавината, когато се свечери, В мрака на нощта и в тъмнината.
10 A aj, žena potkala ho v ozdobě nevěstčí a chytrého srdce,
И посрещна го жена, Облечена като блудница и с хитро сърце;
11 Štěbetná a opovážlivá, v domě jejím nezůstávají nohy její,
(Бъбрица и упорита, - Нозете й не остават в къщи
12 Jednak vně, jednak na ulici u každého úhlu úklady činící.
Кога по улиците кога по площадите, Тя причаква при всеки ъгъл);
13 I chopila jej, a políbila ho, a opovrhši stud, řekla jemu:
Като го хвана, целуна го И с безсрамно лице му каза:
14 Oběti pokojné jsou u mne, dnes splnila jsem slib svůj.
Като бях задължена да принеса примирителни жертви, Днес изпълних обреците си,
15 Protož vyšla jsem vstříc tobě, abych pilně hledala tváři tvé, i nalezla jsem tě.
Затова излязох да те посрещна С желание да видя лицето ти и намерих те.
16 Koberci jsem obestřela lůže své, s řezbami a prostěradly Egyptskými,
Постлала съм леглото с красиви покривки, С шарени платове от египетска прежда.
17 Vykadila jsem pokojík svůj mirrou a aloe a skořicí.
Покрила съм леглото си Със смирна, алой и канела.
18 Poď, opojujme se milostí až do jitra, obveselíme se v milosti.
Ела, нека се наситим с любов до зори. Нека се насладим с милувки.
19 Nebo není muže doma, odšel na cestu dalekou.
Защото мъжът ми не е у дома. Замина на дълъг път;
20 Pytlík peněz vzal s sebou, v jistý den vrátí se do domu svého.
Взе кесия с пари в ръката си, Чак на пълнолуние ще се върне у дома.
21 I naklonila ho mnohými řečmi svými, a lahodností rtů svých přinutila jej.
С многото си предумки тя го прелъга, Привлече го с ласкателството на устните си.
22 Šel za ní hned, jako vůl k zabití chodívá, a jako blázen v pouta, jimiž by trestán byl.
Изведнъж той тръгна подире й, Както отива говедо на клане, Или както безумен в окови за наказание,
23 Dokudž nepronikla střela jater jeho, pospíchal jako pták k osídlu, nevěda, že ono bezživotí jeho jest.
Докато стрела прониза дроба му, - Както птица бърза към примката, без да знае, че това е против живота й.
24 Protož nyní, synové, slyšte mne, a pozorujte řečí úst mých.
Сега, прочее, чада, послушайте ме. И внимавайте в думите на устата ми.
25 Neuchyluj se k cestám jejím srdce tvé, aniž se toulej po stezkách jejích.
Да се не уклонява сърцето ти в пътищата й, Да се не заблудиш в пътеките й;
26 Nebo mnohé zranivši, porazila, a silní všickni zmordováni jsou od ní.
Защото мнозина е направила да паднат ранени; И силни са всичките убити от нея.
