Príslovia 6
1 Synu můj, slíbil-lis za přítele svého, podal-lis cizímu ruky své,
Сине мой, ако си станал поръчител на ближния си, Или си дал ръка за някой чужд,
2 Zapleten jsi slovy úst svých, jat jsi řečmi úst svých.
Ти си се впримчил с думите на устата си, Хванат си с думите на устата си.
3 Učiniž tedy toto, synu můj, a vyprosť se, poněvadžs se dostal v ruku přítele svého. Jdi, pokoř se, a probuď přítele svého.
Затова, сине мой, направи това и остави се, Тъй като си паднал в ръцете на ближния си, - Иди, припадни и моли настоятелно ближния си.
4 Nedej usnouti očím svým, a zdřímati víčkám svým.
Не давай сън на очите си, Нито дрямка на клепачите си,
5 Vydři se jako srna z ruky, a jako pták z ruky čižebníka.
Догдето не се отървеш, като сърна от ръката на ловеца, И като птица от ръката на птицоловец.
6 Jdi k mravenci, lenochu, shlédni cesty jeho, a nabuď moudrosti.
Иди при мравката, о ленивецо, Размишлявай за постъпките й и стани мъдър,
7 Kterýž nemaje vůdce, ani správce, ani pána,
Който, макар че няма началник, Надзирател, или управител,
8 Připravuje v létě pokrm svůj, shromažďuje ve žni potravu svou.
Приготвя си храната лете, Събира яденето си в жътва.
9 Dokudž lenochu ležeti budeš? Skoro-liž vstaneš ze sna svého?
До кога ще спиш лицемерецо? Кога ще станеш от съня си?
10 Maličko pospíš, maličko zdřímeš, maličko složíš ruce, abys poležel,
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
11 V tom přijde jako pocestný chudoba tvá, a nouze tvá jako muž zbrojný.
Така ще дойде сиромашия върху тебе, като разбойник, И немотия, като въоръжен мъж.
12 Člověk nešlechetný, muž nepravý chodí v převrácenosti úst.
Човек нехранимайко, човек беззаконен, Е оня който ходи с извратени уста,
13 Mhourá očima svýma, mluví nohama svýma, ukazuje prsty svými.
Намигва с очите си, говори с нозете си, Дава знак с пръстите си;
14 Převrácenost všeliká jest v srdci jeho, smýšlí zlé všelikého času, sváry rozsívá.
Който има извратено сърце, Непрестанно крои зло, сее раздори,
15 A protož v náhle přijde bída jeho, rychle setřín bude, a nebudeť uléčení.
Затова погубването му ще дойде внезапно; Изведнъж ще се съкруши, и то непоправимо.
16 Těchto šesti věcí nenávidí Hospodin, a sedmá ohavností jest duši jeho:
Шест неща мрази Господ, Даже седем са мерзост за душата Му:
17 Očí vysokých, jazyka lživého, a rukou vylévajících krev nevinnou,
Надменни очи, лъжлив език, Ръце, които проливат невинна кръв,
18 Srdce, kteréž ukládá myšlení nepravá, noh kvapných běžeti ke zlému,
Сърце, което крои лоши замисли, Нозе, които бърже тичат да вършат зло,
19 Svědka lživého, mluvícího lež, a toho, jenž rozsívá různice mezi bratřími.
Неверен свидетел, който говори лъжа, И оня, който сее раздори между братя.
20 Ostříhejž, synu můj, přikázaní otce svého, a neopouštěj naučení matky své.
Сине, мой, пази заповедта на баща си, И не отстъпвай от наставлението на майка си,
21 Přivazuj je k srdci svému ustavičně, a k hrdlu svému je připínej.
Вържи ги за винаги за сърцето си, Увий ги около шията си.
22 Kamžkoli půjdeš, ono tě zprovodí, když spáti budeš, bude tě ostříhati, a když procítíš, bude s tebou rozmlouvati,
Когато ходиш наставлението ще те води, Когато спиш, ще те пази; Когато се събудиш ще се разговаря с тебе,
23 (Nebo přikázaní jest svíce, a naučení světlo, a cesta života jsou domlouvání vyučující),
Защото заповедта им е светилник, И наставлението им е светлина, И поучителните им изобличения са път към живот.
24 Aby tě ostříhalo od ženy zlé, od úlisnosti jazyka ženy cizí.
За да те пазят от лоша жена, От ласкателния език на чужда жена.
25 Nežádejž krásy její v srdci svém, a nechať tě nejímá víčky svými.
Да не пожелаеш хубостта й в сърцето си; Да не те улови с клепачите си;
26 Nebo příčinou ženy cizoložné zchudl bys až do kusu chleba, anobrž žena cizoložná drahou duši ulovuje.
Защото поради блудница човек изпада в нужда за парче хляб; А прелюбодейката лови скъпоценната душа.
27 Může-liž kdo skrýti oheň v klíně svém, aby roucho jeho se nepropálilo?
Може ли някой да тури огън в пазухата си, И дрехите му да не изгорят?
28 Může-liž kdo choditi po uhlí řeřavém, aby nohy jeho se neopálily?
Може ли някой да ходи по разпалени въглища, И нозете му да се не опекат?
29 Tak kdož vchází k ženě bližního svého, nebudeť bez viny, kdož by se jí koli dotkl.
Така е с оня, който влиза при жената на ближния си; Който се допре до нея не ще остане ненаказан.
30 Neuvozují potupy na zloděje, jestliže by ukradl, aby nasytil život svůj, když lační,
Дори крадецът не се пропуска ненаказан, Даже ако краде да насити душата си, когато е гладен;
31 Ač postižen jsa, navracuje to sedmernásobně, vším statkem domu svého nahražuje:
И ако се хване, той трябва да възвърне седмократно, Трябва да даде целия имот на къщата си.
32 Ale cizoložící s ženou blázen jest; kdož hubí duši svou, tenť to činí;
Оня, който прелюбодействува с жена е безумен. Който прави това би погубил душата си.
33 Trápení a lehkosti dochází, a útržka jeho nebývá shlazena.
Биене и позор ще намери, И срамът му няма да се изличи,
34 Nebo zůřivý jest hněv muže, a neodpouštíť v den pomsty.
Защото ревнуването на мъжа е една ярост; И той няма да пожали в деня на възмездието;
35 Neohlídá se na žádnou záplatu, aniž přijímá, by i množství darů dával.
Не ще иска да знае за никакъв откуп, Нито ще се умилостиви, ако и да му дадеш много подаръци.
