Príslovia 26
1 Jako sníh v létě, a jako déšť ve žni, tak nepřipadá na blázna čest.
Както сняг лятно време, И както дъжда в жетва, Така и чест не прилича на безумния.
2 Jako vrabec přenáší se, a vlaštovice létá, tak zlořečení bez příčiny nedojde.
Както врабче в скитането си, както ластовица в летенето си, Така и проклетия не постига без причина.
3 Bič na koně, uzda na osla, a kyj na hřbet blázna.
Бич за коня, юзда за осела И тояга за гърба на безумните.
4 Neodpovídej bláznu podlé bláznovství jeho, abys i ty jemu nebyl podobný.
Не отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да станеш и ти подобен нему.
5 Odpověz bláznu podlé bláznovství jeho, aby sám u sebe nebyl moudrý.
Отговаряй на безумния според безумието му, Да не би да се има мъдър в своите си очи.
6 Jako by nohy osekal, bezpráví se dopouští ten, kdož svěřuje poselství bláznu.
Който праща известие чрез безумния Отсича своите си нозе и докарва на себе си вреда.
7 Jakož nejednostejní jsou hnátové kulhavého, tak řeč v ústech bláznů.
Както безполезни висят краката на куция, Така е притча в устата на безумния.
8 Jako vložiti kámen do praku, tak jest, když kdo ctí blázna.
Както оня, който хвърли възел със скъпоценни камъни в грамада, Така е тоя, който отдава чест на безумния.
9 Trn, kterýž se dostává do rukou opilého, jest přísloví v ústech bláznů.
Като трън, който боде ръката на пияницата, Така е притча в устата на безумните.
10 Veliký pán stvořil všecko, a dává odplatu bláznu, i odměnu přestupníkům.
Както стрелец, който безогледно наранява всички, Така е оня, който условя безумен, или оня, който условя скитници.
11 Jakož pes navracuje se k vývratku svému, tak blázen opětuje bláznovství své.
Както кучето се връща в бълвоча си, Така безумният повтаря своята глупост.
12 Spatřil-li bys člověka, an jest moudrý sám u sebe, naděje o bláznu lepší jest než o takovém.
Видял ли си човек който има себе си за мъдър? Повече надежда има за безумния, нежели за него.
13 Říká lenoch: Lev lítý jest na cestě, lev jest v ulici.
Ленивият казва: Лъв има на пътя! Лъв има по улиците!
14 Dvéře se obracejí na stežejích svých, a lenoch na lůži svém.
Както вратата се завърта на резетата си, Така и ленивият на постелката си.
15 Schovává lenivý ruku svou za ňadra; těžko mu vztáhnouti ji k ústům svým.
Ленивият потопява ръката си в паницата, А го мързи да я върне в устата си.
16 Moudřejší jest lenivý u sebe sám, nežli sedm odpovídajících s soudem.
Ленивият има себе си за по-мъдър От седмина души, които могат да дадат умен отговор.
17 Psa za uši lapá, kdož odcházeje, hněvá se ne v své při.
Минувачът, който се дразни с чужда разпра, Е като оня, който хваща куче за ушите.
18 Jako nesmyslný vypouští jiskry a šípy smrtelné,
Както лудият, който хвърля главни, стрели и смърт.
19 Tak jest každý, kdož oklamává bližního, a říká: Zdaž jsem nežertoval?
Така е човекът, който измамя ближния си, И казва: Не сторих ли това на шега?
20 Když není drev, hasne oheň; tak když nebude klevetníka, utichne svár.
Дето няма дърва огънят изгасва; И дето няма шепотник раздорът престава.
21 Uhel mrtvý k roznícení, a drva k ohni, tak člověk svárlivý k roznícení svady.
Както са въглищата за жарта и дърва за огъня, Така е и крамолникът, за да разпаля препирня.
22 Slova utrhače jako ubitých, ale však sstupují do vnitřností života.
Думите на шепотника са като сладки залъци И влизат вътре в корема.
23 Stříbrná trůska roztažená po střepě jsou rtové protivní a srdce zlé.
Усърдните устни с нечестиво сърце Са като сребърна глеч намазана на пръстен съд.
24 Rty svými za jiného se staví ten, jenž nenávidí, ale u vnitřnosti své skládá lest.
Ненавистникът лицемерствува с устните си, Но крои коварство в сърцето си;
25 Když se ochotný ukáže řečí svou, nevěř mu; nebo sedmera ohavnost jest v srdci jeho.
Когато говори сладко не го вярвай, Защото има седем мерзости в сърцето му;
26 Přikrývána bývá nenávist chytře, ale zlost její zjevena bývá v shromáždění.
Макар омразата му да се покрива с измама, Нечестието му ще се издаде всред събранието.
27 Kdo jámu kopá, do ní upadá, a kdo valí kámen, na něj se obrací.
Който копае ров ще падне в него, И който търкаля камък, върху него ще се обърне.
28 Člověk jazyka ošemetného v nenávisti má ponížené, a ústy úlisnými způsobuje pád.
Лъжливият език мрази наранените от него, И ласкателните уста докарват съсипня.
