Príslovia 24
1 Nenásleduj lidí zlých, aniž žádej bývati s nimi.
Не завиждай на злите хора, Нито пожелавай да си с тях,
2 Nebo o zhoubě přemýšlí srdce jejich, a rtové jejich o trápení mluví.
Защото сърцето им размишлява насилие, И устните им говорят за пакост
3 Moudrostí vzdělán bývá dům, a rozumností upevněn.
С мъдрост се гради къща, И с разум се утвърждава,
4 Skrze umění zajisté pokojové naplněni bývají všelijakým zbožím drahým a utěšeným.
И чрез знание стаите се напълват С всякакви скъпоценни и приятни богатства.
5 Muž moudrý jest silný, a muž umělý přidává síly.
Мъдрият човек е силен, И човек със знание се укрепява в сила,
6 Nebo skrze rady opatrné svedeš bitvu, a vysvobození skrze množství rádců.
Защото с мъдър съвет ще водиш войната си, И чрез множеството съветници бива избавление.
7 Vysoké jsou bláznu moudrosti; v bráně neotevře úst svých.
Мъдростта е непостижима за безумния, Той не отваря устата си в портата.
8 Kdo myslí zle činiti, toho nešlechetným nazovou.
Който намисля да прави зло, Ще се нарече пакостен човек;
9 Zlé myšlení blázna jest hřích, a ohavnost lidská posměvač.
Помислянето на такова безумие е грях, И присмивателят е мерзост на човеците.
10 Budeš-li se lenovati ve dni ssoužení, špatná bude síla tvá.
Ако покажеш малодушие в усилно време, Силата ти е малка.
11 Vytrhuj jaté k smrti; nebo od těch, ješto se chýlí k zabití, což bys se zdržel?
Избавяй ония, които се влачат на смърт, И гледай да задържиш ония, които политат към клане.
12 Díš-li: Aj, nevěděli jsme o tom: zdaliž ten, jenž zpytuje srdce, nerozumí, a ten, kterýž jest strážce duše tvé, nezná, a neodplatí každému podlé skutků jeho?
Ако речеш: Ето, ние не знаехме това! То Оня, Който претегля сърцата, не разбира ли? Оня, Който пази душата ти, на знае ли, И не ще ли въздаде на всеки според делата му?
13 Synu můj, jez med, nebo dobrý jest, a plást sladký dásním tvým.
Сине мой, яж мед, защото е добър, И медена пита, защото е сладка на вкуса ти.
14 Tak umění moudrosti duši tvé. Jestliže ji najdeš, onať bude mzda, a naděje tvá nebude vyťata.
И ще знаеш, че такава е мъдростта за душата ти, Ако си я намерил; и има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
15 Nečiniž úkladů, ó bezbožníče, příbytku spravedlivého, a nekaz odpočinutí jeho.
Не поставяй засада, о нечестиви човече, против жилището на праведния, Не разваляй мястото му за почивка.
16 Nebo ač sedmkrát padá spravedlivý, však zase povstává, bezbožníci pak padají ve zlém.
Защото праведният ако седем пъти пада, пак става, Докато нечестивите се препъват в злото.
17 Když by padl nepřítel tvůj, neraduj se, a když by klesl, nechať nepléše srdce tvé,
Не се радвай когато падне неприятелят ти, И да се не весели сърцето ти, когато се подхлъзне той.
18 Aby snad nepopatřil Hospodin, a nelíbilo by se to jemu, a odvrátil by od něho hněv svůj.
Да не би да съгледа Господ, и това да Му се види зло, И Той да оттегли гнева Си от него.
19 Nehněvej se příčinou zlostníků, aniž následuj bezbožných.
Не се раздразвай, поради злодейците, Нито завиждай на нечестивите,
20 Nebo zlý nebude míti odplaty; svíce bezbožných zhasne.
Защото злите не ще имат бъдеще; Светилникът на нечестивите ще изгасне.
21 Boj se Hospodina, synu můj, i krále, a k neustavičným se nepřiměšuj.
Сине мой, бой се от Господа и от царя, И не се сношавай с непостоянните,
22 Nebo v náhle nastane bída jejich, a pomstu obou těch kdo zná?
Защото бедствие ще се издигне против тях внезапно, И кой знае какво наказание ще им се наложи и от двамата?
23 Také i toto moudrým náleží: Přijímati osobu v soudu není dobré.
И тия са изречения на мъдрите: - Лицеприятие в съд не е добро.
24 Toho, kdož říká bezbožnému: Spravedlivý jsi, klnouti budou lidé, a v ošklivost jej vezmou národové.
Който казва на нечестивия: Праведен си, Него народи ще кълнат, него племена ще мразят;
25 Ale kteříž kárají, budou potěšeni, a přijde na ně požehnání dobrého.
Но който го изобличават, към тях ще се показва благоволение, И върху тях ще дойде добро благословение.
26 Bude líbati rty toho, kdož mluví slova pravá.
Който дава прав отговор, Той целува в устни.
27 Nastroj vně dílo své, a sprav je sobě na poli; potom také vystavíš dům svůj.
Нареди си работата навън, И приготви си я на нивата, И после съгради къщата си.
28 Nebývej svědkem všetečným proti bližnímu svému, aniž lahodně namlouvej rty svými.
Не бивай свидетел против ближния си без причина, Нито мами с устните си.
29 Neříkej: Jakž mi učinil, tak mu učiním; odplatím muži tomu podlé skutku jeho.
Не казвай: Както ми направи той, така ще му направя и аз, Ще въздам на човека според делата му.
30 Přes pole muže lenivého šel jsem, a přes vinici člověka nemoudrého,
Минах край нивата на ленивия И край лозето на нехайния човек,
31 A aj, porostlo všudy trním, přikryly všecko kopřivy, a ohrada kamenná její byla zbořená.
И всичко бе обрасло с тръни, Коприва беше покрила повърхността му, И каменната му ограда беше съборена
32 A vida to, posoudil jsem toho; vida, vzal jsem to k výstraze.
Тогава, като прегледах, размислих в сърцето си, Видях и взех поука.
33 Maličko pospíš, maličko zdřímeš, maličko složíš ruce, abys poležel,
Още малко спане, малко дрямка, Малко сгъване на ръце за сън,
34 V tom přijde jako pocestný chudoba tvá, a nouze tvá jako muž zbrojný.
И сиромашията ще дойде върху тебе, като крадец И немотията - като въоръжен мъж,
