Príslovia 23
1 Když sedneš k jídlu se pánem, pilně šetř, co jest před tebou.
Когато седнеш да ядеш с началник, Прегледай добре какво има пред тебе
2 Jinak vrazil bys nůž do hrdla svého, byl-li bys lakotný.
Иначе ще туриш нож в гърлото си. Ако те обладава охота,
3 Nežádej lahůdek jeho, nebo jsou pokrm oklamavatelný.
Не пожелавай вкусните му ястия, Защото те са примамливи гозби.
4 Neusiluj, abys zbohatl; od opatrnosti své přestaň.
Не се старай да придобиеш богатство, Остави се от тая си мисъл.
5 K bohatství-liž bys obrátil oči své? Poněvadž v náhle mizí; nebo sobě zdělalo křídla podobná orličím, a zaletuje k nebi.
Хвърляш ли на него очите си, - то го няма! Защото наистина богатството си прави крила, Както орел ще лети към небето.
6 Nejez chleba člověka závistivého, a nežádej lahůdek jeho.
Не яж хляба на онзи, който има лошо око, Нито пожелавай вкусните му ястия,
7 Nebo jak on sobě tebe váží v mysli své, tak ty pokrmu toho. Díť: Jez a pí, ale srdce jeho není s tebou.
Защото, каквито са мислите в душата му - такъв е и той. Каза ти: Яж и пий, Но сърцето му не е с тебе.
8 Skyvu svou, kterouž jsi snědl, vyvrátíš, a zmaříš slova svá utěšená.
Залъка, който си изял, ще избълваш, И ще изгубиш сладките си думи.
9 Před bláznem nemluv, nebo pohrdne opatrností řečí tvých.
Не говори на ушите на безумния, Защото той ще презре разумността на думите ти.
10 Nepřenášej mezníku starodávního, a na pole sirotků nevcházej.
Не премествай стари межди, Нито влизай в нивите на сирачетата,
11 Silnýť jest zajisté ochránce jejich; onť povede při jejich proti tobě.
Защото Изкупителят им е мощен; Той ще защити делото им против тебе.
12 Zaveď k učení mysl svou, a uši své k řečem umění.
Предай сърцето си на поука И ушите си към думи на знание.
13 Neodjímej od mladého kázně; nebo umrskáš-li jej metlou, neumřeť.
Да не ти се свиди да наказваш детето, Защото, ако и да го биеш с пръчка, то няма да умре.
Ти, като го биеш с пръчката, Ще избавиш душата му от ада. (Sheol h7585)
15 Synu můj, bude-li moudré srdce tvé, veseliti se bude srdce mé všelijak ve mně;
Сине мой, ако бъде сърцето ти мъдро, То и на моето сърце ще е драго.
16 A plésati budou ledví má, když mluviti budou rtové tvoji pravé věci.
Да! сърцето ми ще се радва, Когато устните ти изговарят правото
17 Nechť nezávidí srdce tvé hříšníku, ale raději choď v bázni Hospodinově celý den.
Сърцето ти да не завижда на грешните, Но да пребъдва в страх от Господа цял ден,
18 Nebo poněvadž jest odplata, naděje tvá nebude podťata.
Защото наистина има бъдеще, И надеждата ти няма да се отсече.
19 Slyš ty, synu můj, a buď moudrý, a naprav na cestu srdce své.
Ти, сине мой, слушай и бъди мъдър, И оправяй сърцето си в пътя,
20 Nebývej mezi pijány vína, ani mezi žráči masa.
Не бъди между винопийци, Между невъздържани месоядци,
21 Nebo opilec a žráč zchudne, a ospánlivost v hadry obláčí.
Защото пияницата и чревоугодникът ще осиромашеят, И дремливостта ще облече човек в дрипи.
22 Poslouchej otce svého, kterýž tě zplodil, aniž pohrdej matkou svou, když se zstará.
Слушай баща си, който те е родил, И не презирай майка си, когато остарее.
23 Pravdy nabuď, a neprodávej jí, též moudrosti, umění a rozumnosti.
Купувай истината и не я продавай, Тоже и мъдростта, поуката и разума.
24 Náramně bývá potěšen otec spravedlivého, a ten, kdož zplodil moudrého, veselí se z něho.
Бащата на праведния ще се радва много, И който ражда мъдро чадо ще има радост от него.
25 Nechať se tedy veselí otec tvůj a matka tvá, a ať pléše rodička tvá.
Прочее, нека се веселят твоят баща и твоята майка, И да се възхищава оная, която те е родила.
26 Dej mi, synu můj, srdce své, a oči tvé cest mých ať ostříhají.
Сине мой, дай сърцето си на мене, И очите ти нека внимават в моите пътища,
27 Nebo nevěstka jest jáma hluboká, a studnice těsná žena cizí.
Защото блудницата е дълбока яма, И чуждата жена е тесен ров.
28 Onať také jako loupežník úklady činí, a zoufalce na světě rozmnožuje.
Да! тя причаква като зла плячка, И умножава числото на неверните между човеците.
29 Komu běda? komu ouvech? komu svady? komu křik? komu rány darmo? komu červenost očí?
Кому горко? кому скръб? кому каране? Кому оплакване? кому удари без причина? Кому подпухнали очи?
30 Těm, kteříž se zdržují na víně; těm, kteříž chodí, aby vyhledali strojené víno.
На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино.
31 Nehleď na víno rdící se, že vydává v koflíku záři svou, a přímo vyskakuje.
Не гледай виното, че е червено, Че показва цвета си в чашата, Че се поглъща гладко,
32 Naposledy jako had uštípne, a jako štír ušťkne.
Защото после то хапе като змия, И жили като ехидна.
33 Oči tvé hleděti budou na cizí, a srdce tvé mluviti bude převrácené věci,
Очите ти ще гледат чужди жени, И сърцето ти ще изригва развратни неща;
34 A budeš jako ten, kterýž spí u prostřed moře, a jako ten, kterýž spí na vrchu sloupu bárky.
Даже ще бъдеш като един, който би легнал всред море, Или като един, който би лежал на върха на мачта.
35 Díš: Zbili mne, a nestonal jsem, tloukli mne, a nečil jsem; když procítím, dám se zase v to.
Удариха ме ще речеш, и не ме заболя; Биха ме, и не усетих. Кога ще се събудя за да го търся пак?
