Príslovia 22
1 Vzácnější jest jméno dobré než bohatství veliké, a přízeň lepší než stříbro a zlato.
За предпочитане е добро име, нежели голямо богатство, И благоволение е по-добро от сребро и злато.
2 Bohatý a chudý potkávají se, učinitel obou jest Hospodin.
Богат и сиромах се срещат; Господ е Създателят на всички тях.
3 Opatrný vida zlé, vyhne se, ale hloupí předce jdouce, těžkosti docházejí.
Благоразумният предвижда злото и се укрива. А неразумните вървят напред - и страдат.
4 Pokory a bázně Hospodinovy odplata jest bohatství a sláva i život.
Наградата на смирението и на страха от Господа Е богатство, слава и живот.
5 Trní a osídla jsou na cestě převráceného; kdož ostříhá duše své, vzdálí se od nich.
Тръне и примки има по пътя на опакия, Който пази душата си се отдалечава от тях.
6 Vyučuj mladého podlé způsobu cesty jeho; nebo když se i zstará, neuchýlí se od ní.
Възпитавай детето отрано в подходящия за него път, И не ще се отклони от него, дори когато остарее.
7 Bohatý nad chudými panuje, a vypůjčující bývá služebníkem toho, jenž půjčuje.
Богатият властвува над сиромасите, И който взема на заем е слуга на заемодавеца.
8 Kdo rozsívá nepravost, žíti bude trápení; prut zajisté prchlivosti jeho přestane.
Който сее беззаконие ще пожъне бедствие, И жезълът на буйството му ще изчезне.
9 Oko dobrotivé, onoť požehnáno bude; nebo udílí z chleba svého chudému.
Който има щедро око ще бъде благословен Защото дава от хляба си на сиромаха.
10 Vyvrz posměvače, a odejdeť svada, anobrž přestane svár a lehkost.
Изпъди присмивателя и препирнята ще се махне, И свадата и позорът ще престанат.
11 Kdo miluje čistotu srdce, a v čích rtech jest příjemnost, takového král přítelem bývá.
Който обича чистота в сърцето И има благодатни устни, царят ще му бъде приятел.
12 Oči Hospodinovy ostříhají umění, ale snažnosti ošemetného převrací.
Очите на Господа пазят онзи, който има знание, И той осуетява думите на коварния.
13 Říká lenoch: Lev jest vně, naprostřed ulic byl bych zabit.
Ленивецът казва: Лъв има вън! Ще бъда убит всред улиците!
14 Jáma hluboká ústa postranních; ten, na kohož se hněvá Hospodin, vpadne tam.
Устата на чужди жени са дълбока яма, И оня, на когото Господ се гневи, ще падне в нея.
15 Bláznovství přivázáno jest k srdci mladého, ale metla kázně vzdálí je od něho.
Безумието е вързано в сърцето на детето, Но тоягата на наказанието ще го изгони от него.
16 Kdo utiská nuzného, aby rozmnožil své, a dává bohatému, jistotně bude v nouzi.
Който угнетява сиромаха, за да умножи богатството си, И който дава на богатия, непременно ще изпадне в немотия.
17 Nakloň ucha svého, a slyš slova moudrých, a mysl svou přilož k učení mému.
Приклони ухото си та чуй думите на мъдрите, И взимай присърце моето знание,
18 Nebo to bude utěšenou věcí, jestliže je složíš v srdci svém, budou-li spolu nastrojena ve rtech tvých.
Защото е приятно, ако ги пазиш вътре в себе си, И ако бъдат всякога готови върху устните ти.
19 Aby bylo v Hospodinu doufání tvé, oznamujiť to dnes. I ty také ostříhej toho.
За да бъде упованието ти на Господа, Аз те научих на тях днес - да! тебе.
20 Zdaližť jsem nenapsal znamenitých věcí z strany rad a umění,
Не писах ли ти хубави неща От съвет и знание.
21 Aťbych v známost uvedl jistotu řečí pravých, tak abys vynášeti mohl slova pravdy těm, kteříž by k tobě poslali?
За да те направя да познаеш верността на думите на истината, Та да отговаряш с думи на истината на ония, които те пращат?
22 Nelup nuzného, proto že nuzný jest, aniž potírej chudého v bráně.
Не оголвай сиромаха, защото той е беден, Нито притеснявай в портата угнетения,
23 Nebo Hospodin povede při jejich, a vydře duši těm, kteříž vydírají jim.
Защото Господ ще защити делото им, И ще оголи живота на ония, които са ги оголили.
24 Nebývej přítelem hněvivého, a s mužem prchlivým neobcuj,
Не завързвай приятелство с ядовит човек, И не ходи с гневлив човек.
25 Abys se nenaučil stezkám jeho, a nevložil osídla na duši svou.
Да не би да научиш пътищата му, И да приготвиш примка за душата си.
26 Nebývej mezi rukojměmi, mezi slibujícími za dluhy.
Не бъди от тия, които дават ръка, От тия, които стават поръчители за дългове,
27 Nemáš-li, čím bys zaplatil, proč má kdo bráti lůže tvé pod tebou?
Ако нямаш с какво да платиш, Защо да вземат постелката ти изпод тебе?
28 Nepřenášej mezníku starodávního, kterýž učinili otcové tvoji.
Не премествай старите межди, Които са положили бащите ти.
29 Vídáš-li, že muž snažný v díle svém před králi stává? Nestává před nepatrnými.
Видял ли си човек трудолюбив в работата си? Той ще стои пред царе, няма да стои пред неизвестни хора.
