Príslovia 20
1 Víno činí posměvače, a nápoj opojný nepokojného; pročež každý, kdož se kochá v něm, nebývá moudrý.
Виното е присмивател, и спиртното питие крамолник; И който се увлича по тях е неблагоразумен.
2 Hrůza královská jako řvání mladého lva; kdož ho rozhněvá, hřeší proti životu svému.
Царското заплашване е като реване на лъв; Който го дразни съгрешава против своя си живот.
3 Přestati od sváru jest to každému ku poctivosti, ale kdožkoli se do nich zapletá, blázen jest.
Чест е за човека да страни от препирня; А всеки безумен се кара.
4 Lenoch neoře pro zimu, pročež žebrati bude ve žni, ale nadarmo.
Ленивият не иска да оре, поради зимата, Затова, когато търси във време на жътва, не ще има нищо.
5 Rada v srdci muže voda hluboká, muž však rozumný dosáhne jí.
Намерението в сърцето на човека е като дълбока вода; Но разумен човек ще го извади.
6 Větší díl lidí honosí se účinností svou, ale v pravdě takového kdo nalezne?
Повечето човеци разгласяват всеки своята доброта: Но кой може да намери верен човек?
7 Spravedlivý ustavičně chodí v upřímnosti své; blažení synové jeho po něm.
Чадата на праведен човек, който ходи в непорочността си, Са блажени след него.
8 Král sedě na soudné stolici, rozhání očima svýma všecko zlé.
Цар, който седи на съдебен престол, Пресява всяко зло с очите си.
9 Kdo může říci: Očistil jsem srdce své? Čist jsem od hříchu svého?
Кой може да каже: Очистих сърцето си; Чист съм от греховете си?
10 Závaží rozdílná a míra rozdílná, obé to ohavností jest Hospodinu.
Различни грамове и различни мерки, И двете са мерзост Господу.
11 Po skutcích svých poznáno bývá také i pachole, jest-li upřímé a pravé dílo jeho.
Даже и детето се явява чрез постъпките си - Дали делата му са чисти и прави.
12 Ucho, kteréž slyší, a oko, kteréž vidí, obé to učinil Hospodin.
Слушащото ухо и гледащото око, Господ е направил и двете.
13 Nemiluj snu, abys nezchudl, otevři oči své, a nasytíš se chlebem.
Не обичай спането, да не би да обеднееш! Отвори очите си, и ще се наситиш с хляб.
14 Zlé, zlé, říká ten, kdož kupuje, a odejda, tedy se chlubí.
Лошо е! лошо е! казва купувачът, Но като си отиде, тогава се хвали.
15 Zlato a množství perel, a nejdražší klínot jsou rtové umělí.
Има злато и изобилие драгоценни камъни, Но устните на знанието са скъпоценнно украшение.
16 Vezmi roucho toho, kterýž slíbil za cizího, a kdo za cizozemku, základ jeho.
Вземи дрехата на този, който поръчителствува за чужд. Да! вземи залог от онзи, който поръчителствува за чужди хора.
17 Chutný jest někomu chléb falše, ale potom ústa jeho pískem naplněna bývají.
Хлябът спечелен с лъжа е сладък за човека; Но после устата му ще се напълнят с камъчета.
18 Myšlení radou upevňuj, a s opatrnou radou veď boj.
Намеренията се утвърждават чрез съвещание, Затова с мъдър съвет обяви война.
19 Kdo vynáší tajnost, chodí neupřímě, pročež k lahodícímu rty svými nepřiměšuj se.
Одумникът обхожда и открива тайни, Затова не се събирай с онзи, който отваря широко устните си.
20 Kdo zlořečí otci svému neb matce své, zhasne svíce jeho v temných mrákotách.
Светилникът на този, който злослови баща си или майка си, Ще изгасне в най-мрачната тъмнина.
21 Dědictví rychle z počátku nabytému naposledy nebývá dobrořečeno,
На богатството, което бързо се придобива из начало, Сетнината не ще бъде благословена.
22 Neříkej: Odplatím se zlým; očekávej na Hospodina, a vysvobodí tě.
Да не речеш: Ще въздам на злото; Почакай Господа и Той ще се избави.
23 Ohavností jsou Hospodinu závaží rozdílná, a váhy falešné neoblibuje.
Различни грамове са мерзост за Господа, И неверните везни на са добри.
24 Od Hospodina jsou krokové muže, ale člověk jak vyrozumívá cestě jeho?
Стъпките на човека се оправят от Господа; Как, прочее, би познал човек пътя си?
25 Osídlo jest člověku pohltiti věc posvěcenou, a po slibu zase toho vyhledávati.
Примка е за човека да казва необмислено: Посвещавам това, И след като се е обрекъл тогава да разпитва.
26 Král moudrý rozptyluje bezbožné, a uvodí na ně pomstu.
Мъдрият цар пресява нечестивите, И докарва върху тях колелото на вършачката.
27 Duše člověka jest svíce Hospodinova, kteráž zpytuje všecky vnitřnosti srdečné.
Духът на човека е светило Господно, Което изпитва всичките най-вътрешни части на тялото.
28 Milosrdenství a pravda ostříhají krále, a milosrdenstvím podpírá se trůn jeho.
Милост и вярност пазят царя, И той поддържа престола си с милост.
29 Ozdoba mládenců jest síla jejich, a okrasa starců šediny.
Славата на младите е силата им, И украшението на старците са белите им коси.
30 Modřiny ran jsou lékařství při zlém, a bití vnitřnostem života.
Бой, който наранява, И удари, които стигат до най-вътрешните части на тялото, Очистват злото.
