Príslovia 2
1 Synu můj, přijmeš-li slova má, a přikázaní má schováš-li u sebe;
Сине мой, ако приемеш думите ми, И запазиш заповедите ми при себе си,
2 Nastavíš-li moudrosti ucha svého, a nakloníš-li srdce svého k opatrnosti;
Така щото да приклониш ухото си към мъдростта. И да предадеш сърцето си към разума,
3 Ovšem, jestliže na rozumnost zavoláš, a na opatrnost zvoláš-li;
Ако призовеш благоразумието, И издигнеш гласа си към разума,
4 Budeš-li jí hledati jako stříbra, a jako pokladů pilně vyhledávati jí:
Ако го потърсиш като сребро, И го подириш като скрити съкровища,
5 Tehdy porozumíš bázni Hospodinově, a známosti Boží nabudeš;
Тогава ще разбереш страха от Господа, И ще намериш познанието за Бога.
6 Nebo Hospodin dává moudrost, z úst jeho umění a opatrnost.
Защото Господ дава мъдрост, из устата Му излизат знание и разум.
7 Chová upřímým dlouhověkosti, pavézou jest chodícím v sprostnosti,
Той запазва истинска мъдрост за праведните, Щит е за ходещите в незлобие,
8 Ostříhaje stezek soudu; on cesty svatých svých ostříhá.
За да защитава пътищата на правосъдието, И да пази пътя на светиите Си.
9 Tehdy porozumíš spravedlnosti a soudu, a upřímosti i všeliké cestě dobré,
Тогава ще разбереш правда, правосъдие, Правдивост, да! и всеки добър път.
10 Když vejde moudrost v srdce tvé, a umění duši tvé se zalíbí.
Защото мъдрост ще влезе в сърцето ти, Знание ще услажда душата ти,
11 Prozřetelnost ostříhati bude tebe, a opatrnost zachová tě,
Разсъждение ще те пази, Благоразумие ще те закриля,
12 Vysvobozujíc tě od cesty zlé, a od lidí mluvících věci převrácené,
За да те избави от пътя на злото. От човека, който говори опако,
13 Kteříž opouštějí stezky přímé, aby chodili po cestách tmavých,
От ония, които оставят пътищата на правотата, За да ходят по пътищата на тъмнината,
14 Kteříž se veselí ze zlého činění, plésají v převrácenostech nejhorších,
На които прави удоволствие да вършат зло, И се радват на извратеността на злите,
15 Jejichž stezky křivolaké jsou, anobrž zmotaní jsou na cestách svých;
Чиито пътища са криви И пътеките им опаки,
16 Vysvobozujíc tě i od ženy postranní, od cizí, kteráž řečmi svými lahodí,
за да те избави от чужда жена, От чужда, която ласкае с думите си,
17 Kteráž opouští vůdce mladosti své, a na smlouvu Boha svého se zapomíná;
(Която е оставила другаря на младостта си, И е забравила завета на своя Бог,
18 K smrti se zajisté nachyluje dům její, a k mrtvým stezky její;
Защото домът й води надолу към смъртта, И пътеките й към мъртвите;
19 Kteřížkoli vcházejí k ní, nenavracují se zase, aniž trefují na cestu života;
Никой от ония, които влизат при нея, не се връща, Нито стига пътищата на живота, )
20 Abys chodil po cestě dobrých, a stezek spravedlivých abys ostříhal.
За да ходиш ти в пътя на добрите, И да пазиш пътеките на праведните.
21 Nebo upřímí bydliti budou v zemi, a pobožní zůstanou v ní;
Защото правдивите ще населят земята, И непорочните ще останат в нея,
22 Bezbožní pak z země vyťati budou, a přestupníci vykořeněni budou z ní.
А нечестивите ще се отсекат от земята, И коварните ще се изкоренят от нея.
